Решение № 1213 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2018 г.

Решение № 1213 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Инженерни системи" ООД, против решение № 3043/08.05.2018 г. по адм. д. № 12600/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221414002672-091-001 от 23.09.2015 г., на ТД на НАП-С., в частта потвърдена с Решение № 1810/30.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-С. при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 73 338, 84 лв. главница и 28290,16 лв. лихва. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на разноски. В с. з. не се представлява. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Михайлова, оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание, моли решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на системи"ООД, с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактури издадени от доставчици, както следва: Ем енд Джи74100"ЕООД, "С. К. П." ЕООД, "Педро строй"ЕООД, "Влад ком БГ" ЕООД "У. Ф. 122"ЕООД, "Я. К."ЕООД, "Е. К. БГ" ЕООД, "Термо стил инжинеринг"ЕООД, "Ка сервиз"ЕООД, "Т. М. Е."ООД, "Д. М."ЕООД, "Форма билд"ООД, "Ай ти ди Системс"ООД, "Ел джи Е. К." ООД, "Интерсофстрой" ЕООД и "В. Д."ЕООД. Между страните не е спорно, че дейността на "Инжинерни системи"ООД е свързана с комплексно строителство, довършителни работи, строителен мениджмънт, проектиране и консултантска дейност в областта на инженерните науки. След като е анализирал данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, изготвените по делото и приети СТЕ, и счетоводна експертиза, приложимите правни разпоредби, административният съд е извел извод за законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит, при липса на доказани основания по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Решението е правилно. Съдът правилно е указал на касатора, че носи доказателствената тежест за наличието на реална доставка. Ревизираното лице следва да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникването на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. Изводите на ревизиращите органи и на съда за липса на доказателства за осъществяване на реални доставки на стоки и услуги са формирани след съвкупна преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Извършени са насрещни проверки на доставчиците. Ревизиращите органи са изискали в хода на ревизията документи и писмени обяснения от ревизираното дружество и са извършили проверки в информационните системи на НАП относно наличието на назначени лица във връзка с кадровата обезпеченост на доставчиците, както и относно включването на фактурите в дневниците за продажбите и в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Съдът подробно е обсъдил по отношение на всеки доставчик предпоставките за признаване право на данъчен кредит, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са и доводите за неправилно прилагане на материалния закон. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, а не само документално оформяне на стопанските операции. Липсата на доказателства, които установяват извършването на услугите, и предаване на стоките прави недоказана тази реалност, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В хода на административното и съдебно производство, относно доставчиците на ревизираното лице е установено, че не притежават кадрова обезпеченост за осъществяване на услугите, както и за предаване на стоките. За някои от доставчиците-"Педро строй"ЕООД е установено, че фактурите издадени на РЛ не са включени в Дневниците за продажби. Установена е още липса на конкретизация в предмета на договорите, и липса на съгласуване на цената по фактурите издадени с предмет СМР. Част от доставчиците са дерегистрирани по ЗДДС, няма данни да са разполагали с персонал, със складове, в които държат процесните стоки, както и със самите стоки. По отношение на друга част от доставчиците няма представени доказателства да са предоставяли по занятие услугите, които се твърди да са извършили, нито има доказателства да са имали човешки ресурс за извършването им. Договорите са с бланкетно съдържание, каквото е съдържанието и на ППП, поради което не може да се индивидуализира всяка от предоставяните услуги. Това обстоятелство не се установява и от отношенията между ревизираното лице и подизпълнителите, във връзка с твърдяното превъзлагане на част от договорените дейности. Правилно е прието от съда, че макар получателят по фактурите да не може да отговаря за действията на доставчиците относно тяхната обезпеченост, доколкото именно получателя претендира право на приспадане на данъчен кредит следва да докаже всички положителни предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Обосновано съдът е приел, че по отношение на доставчиците, за които се твърди да са извършвали СМР, договорите с РЛ са идентични, такива са и съставените протоколи за приемане на извършената работа. Не са съставени протоколи обр. 19, както и други документи, от които да се направи извод, че доставките са извършени, няма данни за вложени материали, както и от кого са извършени. Повечето от извършените доставки във връзка, с които са издадени процесните фактури са платени на каса/видно от ССчЕ/, като почти към всички не са приложени касови бонове. Обоснован е извода на съда, че всички доказателства преценени в тяхната съвкупност не обосновават извод за наличие на реални стопански операции между ревизираното лице и неговите доставчици. Позоваването на съдебна практика на СЕС от касатора би било относимо при идентичност на фактическата обстановка. В цитираните решения не е спорно, че доставките са осъществени, какъвто не е настоящия случай. Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви относно законосъобразност на РА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната Дирекция "ОДОП"-С. се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 3 546 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, осмо отделение