Решение № 132 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6489/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, чрез гл.юриконсулт Тодоров срещу Решение 2854 от 26.04.2024г. по адм. дело 1124/2024г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-544/14.12.2023 г. на вр.и.д. Управител на НЗОК.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Изложените доводи за недопустимост, необоснованост и нарушение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът МБАЛ Св.София ЕООД, не взима становище по касационната жалба и не се представлява в с.з. Прокурорът от Върховната прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение тричленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отменил заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-544/14.12.2023 г. на вр.и.д. Управител на НЗОК,с която на основание чл.59, ал.13 вр. ал.11, т.1, б. б ЗЗО, чл.103, ал.2, чл.462, ал.1, предложение първо, б. б и чл.473, ал.3, предложение второ от Националния рамков договор за медицинските дейности /НРД МД/ за 2023 2025г., във връзка с чл.76, ал.3, предложение второ ЗЗО и чл.87, ал.2, т.1 от Договор 22-2441/26.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, на ЕООД МБАЛ Св.София е наложена санкция частично прекратяване на Договор 22-2441/26.02.2020г. по отношение оказване на болнична помощ по КП 137 Оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото с голям обем и сложност от Приложение 17 Клинични пътеки от НРД за МД 2020-2022г., едностранно, без предизвестие, считано от датата на получаване на заповедта. За да постанови своето решение,съставът на АССГ е приел от правна страна,че ответникът по касация не е извършил посоченото в заповедта нарушение,а именно,че от приетата като доказателство медицинската документация, съдържаща се в ИЗ 9915/2022г. е видно,че ЗОЛ З. И. е подписала декларация, че е съгласна да бъде оперирана с регионална или обща анестезия като са й разяснени всички рискове, на 05.06.2022г. /датата на дехоспитализацията/ е подписала декларация, че е информирана, че разходите по лечението се заплащат изцяло от НЗОК, а следва да заплати единствено потребителска такса за 2 дни болнично лечение по чл.37 ЗЗО. Представени са и всички други необходими декларации във връзка с лечението, подписани от лекуващия лекар и пациента. Решението е валидно и допустимо и правилно. Фактите по делото не са спорни: От Протокол РД-25-548-1/11.08.2023г., в частта, касаеща ЗОЛ З. И. се установява, че проверяващите са констатирали следното: При проверката, на медицинската документация по ИЗ 9915/2022г., е установено, че на 03.06.2022г. за ЗОЛ има отразен преглед в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО с дата на постъпване 03.06.2022г., 08,00 часа и дата на напускане 03.06.2022г., 08,10 часа. Отразени са име на лекаря и др. данни. В частта терапия на листа за преглед е отразено, че пациентката е хоспитализирана, като в частта Информиран съм за здравословното ми състояние, липсата от необходимост от болнично лечение, както и за възможността да посетя личния лекар в следващите 24 часа с предоставената ми документация или да си осигуря контрол на състоянието от друг лекар фигурират подписите на лекаря и пациента.За хоспитализацията на пациентката е създадена ИЗ 9915/2022 на 03.06.2022г. в 08,10 часа. поводът за хоспитализацията е отразен в частта Анамнеза като е описано, че пациентката постъпва за първи път по повод [заличен текст]. Оплакванията са с давност 3 дни, а от деня на постъпването е със [заличен текст]. Прегледана от УНГ специалист и насочена за хоспитализация с цел диагностично доуточняване и лечение. В Диагностично лечебен план е описано: оперативно лечение /миринготомия/, консервативно лечение със Зинат, Ериус, Унифлокс, Фраксипарин. Отразена е насочваща диагноза, приемна диагноза и основна диагноза [заличен текст] . Извършената дейност е отчетена от лечебното заведение по КП 137, както следва: [заличен текст]; кръвна картина, определяне на антитромбоцитни тела, друга електрокардиография, отоскопия. В ИЗ се съдържа епикриза от 05.06.2022г. като липсва подпис на пациента за връчването й. Дейността е отчетена и заплатена от СЗОК. В хода на проверката е взето сведение от д-р А. Илиев, разпитан като свидетел в съдебното производство, като дадените от него сведения пред проверяващите не се различават от показанията, дадени в съдебно заседание познава пациентката лично, тъй като тя е приятелка на неговата тъща. По повод тези й оплаквания я прегледал и вкъщи, но било необходимо извършване на преглед в болнични условия. На 03.06.2022г. той взел пациентката с личния си автомобил и я завел до болницата, където след извършен преглед се установило, че е налице [заличен текст], което налага [заличен текст]. Тази операция сочи, че е рутинна, с възстановителен период от 1-2 дни. Извършва се под въздействието на локален анестетик /в случая е използван лидокаин/, безкръвна и безболезнена. Според настоящият състав на Върховния административен съд,решението на АС-София град не страда от посочените в касационната жалба пороци по смисъла на чл.209 т.3 от АПК.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че административният орган е игнорирал медицинската и друга документация, съдържащи се в историята на заболяването и е приел, че отчетената и заплатена от СЗОК дейност не е изпълнена. Настоящият съдебен състав също приема,че административният орган е издал оспорения акт без да изпълни задължението си по чл.35 АПК, а именно да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. По делото са налични множество документи, подписани от здравноосигуреното лице, единият от които на 05.06.2022г., както и безспорни доказателства за това, че същата се е чекирала при хоспитализацията и дехоспитализацията. С оглед обстоятелството, че тази процедура се извършва от пациента със собствената му лична карта, а по делото не се твърди тя да е оставена от пациентката в лечебното заведение, то няма как да е извършено чекиране от нея на 05.06.2022г., ако не е била в болничната сграда. Отчитането на дейност, която не е извършена от изпълнителя на болнична медицинска помощ по определен пакет, съставлява основание за прекратяване на договора - чл.59, ал.13 вр. ал.11, т.1, б. б ЗЗО, чл.103, ал.2, чл.462, ал.1, предложение първо, б. б и чл.473, ал.3, предложение второ от Националния рамков договор за медицинските дейности /НРД МД/ за 2023 2025г., във връзка с чл.76, ал.3, предложение второ ЗЗО и чл.87, ал.2, т.1 от Договор 22-2441/26.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, по отношение оказване на болнична помощ по [заличен текст] от Приложение 17 Клинични пътеки от НРД за МД 2020-2022г.Събраните в рамките на първоинстанционното производство доказателства категорично доказват,че ответникът по касация е извършил медицинска дейност по посочената по горе клинична пътека на процесното здравноосигурено лице и е отчел същата по надлежния ред,за което са налични и съответните медицински документи.Фактите изложени в тях се потвърждават и от разпитания свидетел- лекуващия лекар- А. Илиев.В тази насока настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на доводите на касатора за законосъобразност на заповедта,свързани с друг влязъл в сила административен акт,който касае различен от изложения случай както по време,така и по отношение на лицата. Изложените съображения обосноват извод за издаване на оспорената заповед в противоречие с процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като я е отменил, Административен съд София град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,