Решение № 32 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 576/2012 г.

Решение № 32 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 576/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производство по чл. 295 ГПК. Н. М. Н. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 95 от 23.04.2012 г. по гр. д. № 589/2011 г. на ОС-Видин. С касационната жалба се поддържа, че поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила- несъблюдаване указанията на ВКС, дадени с отменително решение, нарушения на материалния закон и необоснованост, основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и по процесуално правния въпрос - когато по делото са направени възражения относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основания при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава, следва ли съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон и с какви доказателствени средства, като произнесен от въззивния съд в противоречие на изразеното становище по Решение № 1239 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 5590/2007 г. на ВКС-V г. о, Решение № 1106 от 3.12.2008 г. по гр. д. № 4201/2007 г. ВКС-I г. о. и Решение № 927 от 7.01.2010 г. по гр. д. № 2363/2008 г. на ВКС-I. отд. В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна- А. А. М. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд при повторно разглеждане на делото пред въззивния съд е отменил Решение № 7/9.04.2010 г. по гр. д. № 274/2009 г. на РС Видин по отхвърления иск за собственост на А. А. М. и е постановено ново решение, с което е прието за установено по отношение на Н. М. Н., че А. А. М. от [населено място], В. област е собственик на лек автомобил марка "А. А 4 а.", с цвят сив металик, рама № W. поради което и Н. Н. е осъден да предаде владението на основание чл. 108 ЗС. За да уважи иска, въззивният съд, без да излага съображения относно приложимия материален закон и валидността на придобивното основание от гл. т. на спазване на законовата форма, поради сключване на договора в чуждата държава, е приел, че собственик на процесния автомобил е А. М. На основание чл. 291 ГПК, настоящият състав, споделяйки изразеното по Решение № 1239 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 5590/2007 г. на ВКС-V г. о., Решение № 1106 от 3.12.2008 г. по гр. д. № 4201/2007 г. ВКС-I г. о. и Решение № 927 от 7.01.2010 г. по гр. д. № 2363/2008 г. на ВКС-I. отд., приема за правилно становището, че когато по делото е направено възражение относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основание при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава/ чл. 65, ал. 1 КЧМП/, съдът служебно следва да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон. Относно вида и допустимостта на доказателствени средства счита, че ако делото е в рамките на правораздавателната власт на българския съд/ когато се касае до спор за вещни права /чл. 12, ал. 2 КЧМП/, то съгласно принципа на lex forri-приложимият процесуален закон е този на сезирания съд, а процесуалният ред на доказване включва и приложимостта на визираните от българския процесуален закон доказателства и доказателствени средства. При изложените съображения и следвайки приетата на основание чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика с Решение № 874 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 4074/2008 г. на ВКС-I. г. о., която настоящия състав споделя, по същество касационната жалба се явява неоснователна. С посоченото решение по чл. 290 ГПК на ВКС, по въпроса за значението на регистрационния режим на МПС по чл. 143 и сл. ЗДвП при установяване правото на собственост върху тях, с оглед на разликите в правния режим при първоначална и последваща регистрация и допустимостта от опровергаване на отразеното в свидетелството за управление на МПС /издадено по българския закон/ обстоятелство кой е собственик, каква е проекцията на този въпрос в доказателствения процес по гражданско-правен спор за принадлежността на вещно право, съдът е приел, че наличието на издадено свидетелство за регистрация на МПС /по българския закон/ доказва, че е налице придобивно основание за собственика, посочен в документа. Оспорването на това обстоятелство е допустимо при условията на пълно насрещно доказване, но след като се установи самото придобивно основание, в зависимост от чуждото материално право, което го урежда. Решението на въззивния съд е правилно, след като именно при условията на пълно доказване е оборена материалната доказателствена сила на свидетелството за регистрация на МПС Не е било спорно, че съгласно чуждия материален закон ищецът А. М. е придобил на 2.11.2007 г. валидно процесното МПС. Не е спорно, че към момента на завеждане на делото, л. а. марка "А. а.", с цвят сив металик, рама № W., има българска регистрация - ВН ** ВК, на името на ответника Н. Н. и е във владение на последния. За да тълкува чуждите материално-правни норми относно правното основания, за което се поддържа от ответника, че е това на надлежно придобиване на МПС след като е опровергана автентичността и верността на договора за покупко - продажба от 10.04.2008 г., за въззивният съд не е имало задължение да установи валидността на т, н, Декларация от 15.04.2008 г. "от гл. т." на спазена форма сделка съгласно чуждия материален закон. След като, съгласно допустимите от българския процесуалния закон доказателства е оборено авторството респ. автентичността на посоченото в рамките на отговора по чл. 131 ГПК основание за собственост- договора за покупко-продажба от 10.04.2008 г. по възраженията на ищеца, то променената теза на ответника по иска по чл. 108 ЗС относно правното основание, на което владее процесният автомобил -сделка, обективирана по Декларацията от 15.04.2008 г., е изън защитните възражения по делото. Възприетото становище на въззивния съд, че поради преклузията на чл. 133 ГПК обсъждането на по-късно релевираното защитно възражение не може да бъде разгледано, следва да бъда изцяло възприето като правилно и законосъобразно. По тази причина, указанията на ВКС за служебно изследване съдържанието на приложимия чужд материален закон са неотносими, тъй като това възражение би могло да се разгледа по същество само и доколкото бе релевирано в рамките, установени от чл. 131 ГПК. Изложените по-горе съображения по чл. 291 ГПК също се явяват неотносими и неприложими към настоящата хипотеза. Релевираните основания за касиране на обжалваното въззивно решение са неоснователни, поради което и решението следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия