Решение № 11915 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2010 г.

Решение № 11915 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Бургас против решение № 152 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 1224/2009 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Соня Стойкова Ангелова, от гр. Сунгурларе счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 152 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 1224/2009 г. Административен съд - Бургас е отменил решение № 78/4.08.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 351/25.06.2009 г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, с което е постановено събиране от Соня Стойкова Ангелова, от гр. Сунгурларе на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1/17.06.2009 г. в размер на главницата 1078,65 лева, представляваща неправилно изплатени обезщетения за временна неработоспособност и лихва върху нея 378,29 лева, начислена до 17.06.2009 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не е осъществен фактическия състав на нито една от предвидените в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО хипотези, както и че за да е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е необходимо да бъдат установени конкретни факти, сочещи неспазване на предписанията на органите на медицинската експертиза и дните на нарушението да са изрично посочени. Съдебното решение е правилно. По делото е установено, че за периода от 27.11.2007 г. до 01.01.2008 г. съгласно болничен лист № А20061920616, издаден от МБАЛ "Царица Йоанна" - гр. Сливен, Соня Ангелова е била във временна неработоспособност поради общо заболяване (операция и възстановителен период след нея). За същото време осигуряването на ответницата по касационната жалба е било по трудово правоотношение на длъжност "главен счетоводител" в счетоводен отдел в ТД "Винекс Славянци" АД, с. Славянци, като чл. на съвета на директорите на същото търговско дружество и като общински съветник в Общински съвет, гр. Сунгурларе. По повод предприетото лечение осигуреното лице е представило болничен лист единствено пред "Винекс Славянци" АД, с. Славянци във връзка с трудовото правоотношение и по него органите на НОИ са изплатили дължимото обезщетение. Няма факти, които да сочат, че в периода на неработоспособността Ангелова не е спазвала предписания и режим на лечение - стационарен и домашен. От издадените удостоверения от Общински съвет, гр. Сунгурларе е видно, че не е участвала в проведените за месец декември заседания. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурените лица при условията на изчерпателно изброените от чл. 46, ал. 1 от КСО хипотези като в процесния случай спорът е дали са налице основанията по т. 2, касаещи нарушаване режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Наведените доводи от органите по социално осигуряване са неоснователни. Получаването на възнаграждение по друго правоотношение за периода на неработоспособност само по себе си не представлява нарушение на режима, определен от здравните органи. За да е налице визираната хипотеза е необходимо да бъдат установени конкретни факти, сочещи неспазване на предписанията на органите на медицинската експертиза. Нарушение би било налице, ако болната е напуснала болничното заведение или дома си в зависимост от предписания по чл. 15 от НМЕР режим или реализира действия несъвместими с дължимия процес по възстановяване на работоспособността. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правоотношенията по управление и контрол и като общински съветник имат самостоятелна правна природа и решението на търговско дружество и общинския съвет да изплатят възнаграждения не следва да рефлектира върху правото на осигуреното лице да получи обезщетение по трудовото си правоотношение. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,