Решение № 11626 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5349/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 3043/02.04.2024г., постановено по адм. дело 2376/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-16001620007017-091-001/10.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 367/22.08.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/, в частта, с която на Първомай-БТ Експорт ООД допълнително е начислен ДДС, за данъчен период 01.06.2019 г. - 30.06.2019 г. в размер на 37 082,54 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая не е осъществен ВОД, тъй като стоките не се транспортират до държавата, издала идентификационния номер на клиента; стоките пристигат в държави в които фирмите нямат обект; не е ясно кой е получателя на стоката; налице са разминавания между ЧМР и потвържденията за получаване на стоките. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Касационната жалба се подържа в писмено становище. Ответникът - Първомай-БТ Експорт ООД чрез адв. Апрахамова оспорва касационната жалба в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Първомай-БТ Експорт ООД, гр. Пловдив срещу Ревизионен акт Р-16001620007017-091-001/10.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 367/22.08.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/, в частта, с която на Първомай-БТ Експорт ООД допълнително е начислен ДДС, за данъчен период 01.06.2019 г. - 30.06.2019 г. Ревизиращите органи са приели, че липсват безспорни доказателства за реално осъществяване от дружеството на декларирани ВОД на стоки (тютюн) за получателя Z.Z. TRADING OFFICE KFT Унгария, с VIN номер HU26236258, за данъчен период 06.2019г. в размер на 89 577.03 лв. и за получателя DICORS M.I.K.E. Гърция ВОД, VIN номер EL801072308, в размер на 95 835.67лв. За да отмени издадения ревизионен акт, Административен съд Пловдив е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд е приел за неправилни правните изводи на приходната администрация, че документираните процесни доставки не следва да се третират като вътреобщностни доставки за целите на ЗДДС, от което следвал и неправилен правен извод в РА за начисляване на ДДС върху извършена облагаема доставка на територията на страната. След анализ на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, вкл. съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че процесните доставки отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за изпълнение на вътреобщностна доставка, като за изпращането, транспортирането и получаването на стоките са представени ЧМР, приемо-предавателни протоколи, потвърждение за предаването и получаване на стоките, потвърждение, паркинг лист, съдържащ подробни данни за вида и количеството на стоките, тежестта на опаковките бруто, нето и тара, декларация за произход на тютюна, договор за покупко-продажба, спецификация приложение за произхода на стоката. Приел е също така, че в конкретния случай доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Р. България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от заключението на вещото лице. Посочил е, че документите са редовно оформени, съдържат нужните реквизити и данни, които позволяват да се проследи движението на стоките от доставчика до получателя. Крайният извод на Административен съд Пловдив е за основателност на жалбата, поради което е отменил изцяло Ревизионен акт Р-16001620007017-091-001/10.06.2022 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, доставчикът по която да е регистриран за целите на ДДС в Република България, а получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Документите, с които се доказва ВОД са определени с чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно изискуемите за доказване на ВОД документи са налице. От всички събрани доказателства, правилно Административен съд Пловдив е установил, че стоките по фактурите са превозени до територията на друга държава членка на ЕС. В конкретния случай доставчика е представил всички необходими доказателства, от които се установява фактическото напускане на стоките от територията на Р. България, като това се потвърждава както от приетите писмени доказателства, така и от заключението на приетата по делото ССЕ. В решението на Административен съд Пловдив е посочена обезпечеността на доказателствения материал по всяка една от доставките, при което обективно и задълбочено са анализирани документите по тях. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че в следствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. Т.е. от съществено значение за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място, където е получена стоката на територията на друга държава-членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. От изложеното следва, че декларираните от Първомай-БТ Експорт ООД ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, поради което правилно съдът е приел, че дружеството не дължи ДДС за тези доставки. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 4 320 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на същото се явява неоснователно, доколкото възнаграждението е в съответствие с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с правната сложност и осъществената защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,