Решение № 1318 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2012 г.

ВАСII отделение28.01.2013 г.докладчик Галя Костова

Диспозитив

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1751/05.07.12 г., постановено по адм. д. № 4544/11 г. по описа на Административен съд-Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА: По оспорването по жалбата на Мартина Иванова Гълъбова от гр. Варна, ул. "Мир", бл. 3, вх. 1 ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-СИР-241/24.11.11 г. на Началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването като незаконен на строеж "Санитарно помещение-тоалетна в коридор на ап. 13" в жилищната сграда, находяща се в кв. 4 по плана на 23-ти м. р-Варна с административен адрес ул. "Мир" бл. 3, вх. 1, гр. Варна. ОСЪЖДА РДНСК Североизточен район ДА ЗАПЛАТИ на Мартина Иванова Гълъбова от гр. Варна, ул. "Мир", бл. 3, вх. 1 разноски за двете съдебни инстанции в размер на 515 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1318 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Мартина Иванова Гълъбова от гр. Варна, представлявана от адв. Йорданова, надлежно упълномощена, против решение № 1751/05.07.12 г. по адм. д. № 4544/11 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Началник РДНСК Североизточен район не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК / в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство, учредено по жалба на касатора Гълъбова е Заповед № ДК-02-СИР-241/24.11.11 г. на Началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Санитарно помещение-тоалетна в коридор на ап. 13" в жилищна сграда, находяща се в кв. 4 по плана на 23-ти м. р-Варна с административен адрес ул. "Мир" бл. 3, вх. 1. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил оспорването, като по основното възражение относно характера на преустройството на ап. 13 е приел, че извършените преустройства в него са извън изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Решението е постановено в нарушения на материалния закон и необосновано, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Обстоятелствата досежно вида на преустройството и извършените във връзка с него строителни и монтажни работи са безспорно установени. Санитарното помещение е обособено в съществуващ в апартамента коридор чрез разширяване на съществуващ отвор в 12 см. преграден тухлен зид между дневна-трапезария, с преграждане на съществуващи отвори /врати/ в 12 см. преградни тухлени зидове между разпределителен коридор-дневна и кухненски бокс-разпределителен коридор са затворени двустранно с гипскартон и шпакловка. Изградена е преградна стена двустранно от гипскартон с шпакловка от страната на коридора и фаянсова облицовка от вътрешната страна, подът е от теракота, а включването във вертикалния канализационен клон, обслужващ санитарните помещения в сградата, намиращ се в кухненския бокс, е изпълнено през съществуващата преградна стена с кухненския бокс. При тези данни неоспорената от страните и включена в доказателствения материал по делото при съблюдаване изискванията по чл. 195-203 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, съдебнотехническа експертиза е дала заключение, че преустройството не засяга конструкцията на сградата, дейности по премахване или преместване на съществуващи зидове не са извършени, разширеният съществуващия по проект отвор /врата/ е изпълнен в 12 см. тухлен зид. Променя се предназначението само на част от коридора като комуникационна площ. При тези данни неправилният извод, че процесното преустройство е извън хипотезите на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ е обусловил необоснованост и несъответствие с материалния закон на решаващият правен извод относно неоснователността на оспорването срещу административния акт, чиито разпореждания са за премахване на преустройството като незаконно. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което което процесната заповед се отмени като незаконосъобразна. При този резултат от касационната проверка на касатора Гълъбова следва да бъдат присъдени деловодните разноски, сторени от нея в двете съдебни инстанции. Пренециите за разноски са своевременно заявени и надлежно доказани в размер на 515 лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение

Цитирани разпоредби

1