Решение № 4051 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8355/2015 г.

Решение № 4051 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8355/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП и "Валенсия" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1142 от 20.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3608/2014 г. на Административен съд - Варна. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна поддържа, че обжалваното решение, в частта, с която е отменен оспореният РА, е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в ревизионното производство е установено наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - реализирани приходи от невключени фактури в счетоводството на ревизираното лице, издадени от регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което проведеното облагане по аналог е законосъобразно. Навежда довод, че стоките по фактурите, които не са счетоводно отразени от ревизираното лице, са продадени и от тях дружеството е реализирало доход, който е укрит. Намира, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на доставките по част от фактурите, издадени от "Антъни груп - СМ" ЕООД. Сочи, че осъщественото от съда преобразуване на финансовия резултат на дружеството за цялата 2010 г. и частично за 2011 г. и 2012 г. е неправилно, тъй като не са съобразени неотчетените приходи и отразените разходи по фактурите, издадени от "Сиоран 2007" ЕООД, "Антъни груп-СМ" ЕООД и "Логос 200" ЕООД. В подкрепа на тезите си излага подобни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Валенсия" ЕООД гр. Варна не изразява становище по нейната основателност. В качеството си на касатор "Валенсия" ЕООД поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните в хода на ревизионното производство, включително приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, установяват, че доставките по част от фактурите от "Антъни груп-СМ" ЕООД са реално осъществени. Намира, че с документално обоснованите разходи за тях не следва да се увеличава финансовият резултат за съответния данъчен период, респективно да се определят допълнителни задължения за корпоративен данък. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който обжалваният РА бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 031401250/01.08.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 634/28.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Валенсия" ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 01.2010 г. - м. 12.2012 г. общо в размер на 27 490.88 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 7 228 лв., както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 7 861.48 лв. и лихви за забава. За да обоснове преценката си за частична незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е взел предвид следното от фактическа и правна страна: Според констатациите в РД и мотивите на РА ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Изводът за неговата установеност е формиран след като в хода на ревизията е установено, че през процесните данъчни периоди основата дейност, което е осъществявало ревизираното лице, е търговия на едро със строителни материали, дървен материал и санитарно обслужване. След съпоставка между включените от дружеството в дневниците му за покупки фактури и фактурите, включени от съответните издатели в дневниците им за продажби и отразени в информационната система на НАП за ДДС, ревизиращите са констатирали, че конкретизираните фактури, издадени на "Валенсия" ЕООД от "МКМ - БГ груп" ООД, "Детелина 63 - В. Ставрева", ЕТ "Райчо Плугчиев", "Ескана" АД, ЕТ "Илза - Илза Зафирова", "Констру. Мат 2000" ООД, "Нектон 2" ООД, "ММ-13" ЕООД, "Филбо" ЕООД, "Строймаркет" ЕООД, "Вектор индустриал" ООД, "Тропик - 57" ЕООД, "Стоилова 2004" ЕООД, "Шан Шел" ЕООД, "Викинг - Т" ООД, "Мотобул" ЕООД, "Тайфун БГ" ООД, "Невен" ЕООД, "Автомагистрали Черно море" АД, "Технопродукт" ЕООД, "Тракия конец" ЕООД, "Сип инвест" ЕООД, "Детелина 63" ЕООД, "Жени- - 02" ООД, "Волф бетон сервиз" ЕООД, ЕТ "Георги Семов - Едит 5", "Бенита" ЕООД и "Топливо" АД, не са отразени от ревизираното лице в счетоводните регистри за отчитане на стоките. От издателите на неотчетените фактури са представени писмени обяснения, съгласно които стоките са плащани предимно в брой, с изключение на три от фактурите, издадени от "Ескана"АД, платени по банков път. Те са посочили, че стоките са получавани в обект на доставчика от представител на получателя и са транспортирани за сметка на клиента, а фактурите са издавани в момента на плащането. Въз основа на събраните данни органите по приходите са счели, че фактурираните доставки към "Валенсия" ЕООД са реално извършени, а липсата на подпис във фактурата за получател е ирелевантна. В следствие на това ревизиращите са приели, че закупените от "Валенсия" ЕООД стоки впоследствие са реализирани, без да са отчетени приходите, разходите и печалбата от тях. Преценили са, че тази констатация се субсумира в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, обуславяща приложението на особения ред по чл. 122 от ДОПК. След анализ на относимите обстоятелства, органите по приходите са преценили, че към последното число на месеца, в който са закупени стоките, е налице данъчно събитие за реализирането им, тъй като няма счетоводни данни закупените и незаприходени стоки да са били налични към тези дати. Въз основа на обясненията на ревизираното лице те са приели, че приложимата надценка е 5 %, определяща посочените нетни приходи от продажбите на съответните стоки и определените вследствие на това са задълженията за ДДС по конкретизираните в РД периоди и размери. Отделно от горното, с РА е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Антъни груп - СМ" ЕООД, спрямо които е прието, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на доставките, обективирани в тях. Констатирано е още, че посочените в РД фактури са включени в дневниците за покупки за два данъчни периода, а това е дало възможност на ревизираното лице да упражни двукратно правото на данъчен кредит по тях. Поради това същото не е признато за съответния втори данъчен период. С РА е отказано данъчно предимство и по фактурите, издадени от "Сиоран 2007" ООД, "Кахел" ООД, "Логос 200" ЕООД, "Струмед" ЕООД и "Техноконсулт 76" ООД. По отношение на "Струмед" ЕООД и "Техноконсулт 76" ЕООД органите по приходите са установили, че издателите не са данъчнорегистрирани за целите на ЗДДС лица. Фактурата, издадена от "Сиоран 2007" ООД, не е включена в дневника за продажби, фактурата от "Кахел" ООД е с друг получател, а "Логос 200" ЕООД изобщо не е подал СД по ЗДДС за данъчния период, през който е издадена фактурата. Представените от страна на ревизираното лице копия от фактурите са потвърдили тези обстоятелства, като са дадени обяснения за неправилно осчетоводяване на фактурите с ДДС, за предмет на фактурата от "Сиоран 2007" ООД - аванс, както и за неправилно издадена на друг получател фактура от "Кахел" ООД. В тази връзка органите по приходите са приели, че освен липса на доказателства за реално осъществяване на доставките, данъкът по фактурите от "Сиоран 2007" ЕООД и "Логос 200" ЕООД е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За фактурите от "Струмед" ЕООД, "Техноконсулт 76" ООД и "Кахел" ЕООД те са преценили, че не е възникнало право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. В резултат на тези изводи е извършена корекция на упражненото право на данъчен кредит и начисленият ДДС по данъчни периоди и доставчици, описани подробно в РД и са коригирани резултатите за корпоративно облагане по ЗКПО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., като са установени задължения за корпоративен данък на обща стойност 7861.48 лв. и лихви в размер на 1895.28 лв., от които за 2010 г. - данък в размер на 58.37 лв., за 2011 г. - данък в размер на 4559.62 лв. и за 2012 г. - данък в размер на 3243.49 лв. В хода на съдебното производство е проведена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че "Антъни Груп - СМ" ЕООД е осчетоводило доставките в съответствие с изискванията на счетоводните стандарти. За верността на счетоводните операции на "Сиоран 2007" ЕООД и "Логос 200" ЕООД вещото лице не е дало становище поради неустановен контакт с доставчиците и липса на счетоводни документи. Във връзка със съпоставимостта на разполагаемите от доставчиците и получените стоки е формиран извод за корелация само спрямо "Антъни груп - СМ" ЕООД, с посоченото изключение спрямо наличността на керемиди за м. 03 и 08.2012 г. Уточнено е, че транспортът на стоките по доставките от "Антъни груп - СМ" ЕООД е бил за сметка на доставчика и е осъществен с транспортни средства на подизпълнители. След анализ на събраните от приходните органи доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство не е проведено по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Посочил е, че в РД и РА не се съдържат фактически констатации и правни изводи за прилагането на особения ред за облагане, както и, че по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК са установени единствено задълженията за корпоративен данък. Съобразил е, че не е установено действителното получаване от ревизираното лице на стоките и услугите по фактурите, а и неосчетоводяването им не може да бъде квалифицирано като "данни за укрити приходи или доходи" по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Посочил е, че при липсата на доказателства за последващи продажби на стоките по посочените фактури не би могло да се приеме, че приходите от тях са укрити. Същевременно, приходните органи не са изследвали изтъкнатите от ревизираното лице причини за неосчетоводяване на фактурите. Не е установена и доказана връзката на лицата, посочени като получатели във фактурите със стопанската дейност на ревизираното лице, откъдето да се изведе заключение за използването на получените стоки и услуги за последващи неосчетоводени доставки, и съответно - неотчетени/укрити приходи. Не са установени и доказани строителни обекти на дружеството или неотчетени приходи от строителни услуги, с оглед евентуалния извод за влагане на фактурираните стоки, материали и консумативи. Според решаващия състав такъв анализ липсва и не е доказан позитивният факт на получени, но неотчетени приходи от продажби, сочещи към осъщественост на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Досежно начисления ДДС за продажби на стоки, получени по неосчетоводени фактури, съдът е приел, че в съществената си част не са доказани твърденията на органите по приходите за придобиване и последващи доставки на стоките по тези фактури. Съобразил е, че голяма част от фактурите не носят подпис на получател, а според обясненията на издателите, покупките са станали в общодостъпни места за търговия, платени са в брой и са превозени от клиента в момента на покупката. Посочил е, че доколкото става въпрос за родовоопределени вещи, придобиването им от страна на дружеството би следвало да се докаже чрез установяване на факта на приемането им или отделянето им. Отчел е, че някои от подписите във фактурите са на лица, за които не е установено да са в трудово или гражданско правоотношение с ревизираното лице. Обсъдил е още и възраженията на дружеството, че не е получавало стоките по посочените фактури, друга част са получени от трети лица за лично потребление, за да се ползва търговската отстъпка, а за трета част са допуснати счетоводни грешки и пропуски Решаващият състав е приел, че изводите на органите по приходите за получени от дружеството стоки, материали и услуги са обосновани единствено по отношение на фактурите, за които са налице доказателства за получаването на стоките именно от страна на дружеството по фактури с № № 29394/14.04.2010 г., 29419/15.04.2010 г. и 34769/11.02.2011 г., издадени от "Ескана" АД, които са платени по банков път, фактура № 169475/06.12.2012 г., за която е налице експедиционна бележка за "Валенсия" ЕООД, фактура № 2856/06.10.2010 г. от ЕТ "Георги Семов - Едит 5", който заявява, че стоките са по предварителна заявка, направена от управителя на "Валенсия" ЕООД, фактура № 61436/16.07.2012 г., издадена от "Тайфун БГ" ООД, за която е установено, че превозът е извършен с камион на доставчика и стоките са приети от служител на "Валенсия" ЕООД. По отношение на установените задължения за ДДС във връзка с непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Сиоран 2007" ООД и "Логос 200" ЕООД, съдът е констатирал, че от страна на ревизираното лице са представени единствено фактури и доказателства за извършени разплащания. Приел е, че липсват данни за произход, съхранение и транспорт на стоките, за отчитането на продажбите в счетоводствата на издателите. Съобразил е, че доставчиците са със седалище, отдалечено от мястото, на което ревизираното лице извършва дейността си, поради което транспортирането на посочените във фактурите количества строителни материали би следвало да остави документални следи в действителността - наемане или притежаване на съответните транспортни средства, персонал за извършване на транспорта, разходи и т. н. Посочил е, че такива доказателства не са налице, поради което е намерил за обоснован извода на органите по приходите, че фактурите не документират действително осъществени стопански операции, съответно посоченият в тях данък е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за дружеството не е налице право на данъчен кредит. Обратен извод е формиран досежно фактурите, издадени от "Антъни груп - СМ" ЕООД, за които са съобразени представените фактури за придобиване на съответните количества стоки от производителя "Котали" - Гърция, товародателя Kebe - Гърция и международни товарителници. След анализ на представените писмени доказателства решаващият състав е приел за установено, че натоварените стоки са транспортирани директно до гр. Варна и са предадени на "Валенсия" ЕООД от третото лице-превозвач. Това заключение е изведено спрямо фактури с № № 10484/30.03.2012 г., 10485/30.03.2012 г., 10508/03.05.2012 г., 10515/09.05.2012 г. и 10540/11.06.2012 г. За останалите фактури, издадени от "Антъни груп - СМ" ЕООД, съдът е приел, че реалността на доставките не е установена, тъй като от представения приемо-предавателен протокол не може да се установи мястото на издаването му, липсват данни за произход, транспорт и предаване на стоките, а в част от представени международни товарителници е вписан различен пункт на разтоварване, товародател и получател. При горната фактическа обстановка съдът е приел, че за установените по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК задължения за корпоративен данък за 2010 г. РА следва да бъде отменен изцяло. За 2011 г. същият извод е формиран спрямо увеличените разходи на дружеството с отчетната стойност на стоките по неосчетоводените фактури, както и за приходите по определената по реда на чл. 122 ДОПК продажна цена. За 2012 г. е преценено, че незаконосъобразно е коригиран финансовият резултат на дружеството с разходите по неосчетоводените фактури от "Антъни груп-СМ" ЕООД, като в обобщение решаващият състав е счел, че за 2011 г. данъчна основа за облагане с корпоративен данък е 59 437,42 лева, следващият се корпоративен данък е в размер на 5 943,74 лева, от които за внасяне 4535,58 лева. За 2012 г. данъчната основа за облагане с корпоративен данък е в размер на 53 113,87 лв., а дължимият корпоративен данък - 5 311,39 лв., от които за довнасяне 688,63 лева. Над този размер и съответните лихви РА е отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани кореспондиращи със събраните доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест обосновани фактически изводи, въз основа на които са изведени материално законосъобразни правни доводи. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна: След подробно възпроизвеждане на установената фактическа обстановка по спора, събраните по делото доказателства и становищата на страните, решаващият съд правилно е формулирал въпроса, върху който се концентрира спорът между тях - подкрепят ли събраните доказателства наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Отговорът му е обусловен от установеността на получаването на стоките по процесните фактури от ревизираното лице и последващата им реализация. В този контекст изцяло споделими са мотивите на решаващия състав, че сами по себе си издадените фактури не доказват реалността на обективираните в тях доставки, нито последващата реализация на тези стоки, респективно - не съставляват данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При неустановеност на основанието за прилагането на особения ред за облагане по аналог, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации в РА не се ползват с материална доказателствена сила. Именно с презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК са свързани основните доводи в касационната жалба, но нейното приложение е обусловено от установяването на положителните факти на получаване на стоките, предмет на доставките по процесните фактури и последващата им продажба. Доказателствената тежест за това лежи върху приходните органи и след като те не са събрали относими доказателства за това, то обосновано решаващият състав е приел неустановените обстоятелства за неосъществени. Този извод следва от липсата на счетоводни документи за придобиване на стоките от доставчика, за транспортирането им, съхраняването, материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците и приемо-предавателни протоколи. Не са събрани и складови разписки, товарителници, документи за изписването от склада и транспортирането на стоките и др., каквито обичайно се изискват от приходните органи в ревизионните производства. Въпреки, че в предоставените от доставчиците писмени обяснения има индиции за наличието на такива документи, то такива нито са изисквани, нито са проверявани при издателите на фактурите. След като не е доказана реалността на доставките по процесните фактури, то не е налице и нормативно основание същите да бъдат осчетоводени от получателя и впоследствие той да отрази в края на периода последващи продажби на тези стоки. Неоснователни са аргументите на касатора за неустановеност на реалното извършване на доставките по издадените от "Антъни-груп" ЕООД фактури с № № 10484/30.03.2012 г., 10485/31.03.2012 г., 10508/03.05.2012 г., 10515/09.05.2012 г. и 10540/11.06.2012 г. Съобразно заключението на вещото лице по проведената ССчЕ те са осчетоводени в съответствие с изискванията на счетоводните стандарти. За тях е налице съпоставимост между получените от "Валенсия" ЕООД количества стоки и съществуващите към процесните периоди стоки при доставчика, като за транспортирането им са представени международни товарителници, съдържащи данни за превозвача, мястото на натоварване и мястото на разтоварване - гр. Варна. В тази връзка първоинстанционният съд подробно е анализирал относимите доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до обоснования извод, че в тази му част РА е незаконосъобразен. Правилно е решението и в частта, с която е отменен ревизионният акт относно извършените преобразувания с отчетната стойност на стоките по неосчетоводените фактури за 2010 г. При установеност на реалността на доставките по посочените фактури, издадени от "Антъни груп - СМ" ЕООД, съдът законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. със стойността на отчетените по тези фактури разходи. Изложените в атакувания съдебен акт подробни мотиви относно извършената корекция на финансовия резултат и размера на дължимия корпоративен данък за 2011 г. напълно се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства правилно съдът е определил данъчната основа за облагане с корпоративен данък, с оглед на което е редуцирал размерът на установените при ревизията задължения по ЗКПО. Достигайки до извод за незаконосъобразност на РА над така установените суми, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно в тази му част следва да се остави в сила. По жалбата на "Валенсия" ЕООД, гр. Варна: Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата, че ангажираните доказателства установяват реалното осъществяване на доставките по фактури с № № 43/26.04.2011 г., 10011/26.04.2011, 10018/27.04.2011 г., 10034/09.05.2011 г., 10035/09.05.2011 г., 10058/16.05.2011 г., 10059/16.05.2011 г., 10060/16.05.2011 г., 10074/21.05.2011 г., 10169/18.07.2011 г., 10075/21.05.2011 г., 10191/01.08.2011 г., 10328/12.09.2011 г., 10610/20.08.2012 г., издадени от "Антъни груп СМ" ЕООД. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, при констатираното противоречие между ангажираните частни документи досежно превоза и предаването на стоките, събраните доказателства не установяват с необходимата степен на убедителност действителното извършване на доставките. Такъв извод не следва пряко от отразяването на фактурите в счетоводството на ревизираното лице, с оглед на което законосъобразно решаващият състав е приел, че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Възникването и упражняването на това публично субективно право е обусловено от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Трайна е практиката на ВАС, че издаването на фактура само по себе си не установява действителното извършване на обективираната в нея доставка. Независимо, че договорът за търговска продажба е неформален, то изводът за реално осъществена доставка по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е предпоставен от доказване на изпълнението на поетото облигационно задължение за прехвърляне на получателя на правото на разпореждане със стоката като собственик. Необходимостта от установяването на действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е многократно подчертавана и от СЕС като изискуемо условие за възникване на претендираното право. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, СЕС сочи, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни." (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). Неоснователни са доводите на касатора, обосновани с тълкуванията на СЕС, обективирани в Решението по дела С-95/07 и С-96/07, поради липсва на сходство във фактическия състав. Както Директива 2006/112/ЕО, така и ЗДДС, изискват установяването на извършени облагаеми доставки на стоки/услуги, поради което реалното им изпълнение е основополагащо за правото на данъчен кредит. Само по себе си наличието на фактури не установява реалното осъществяване на обективираните в тях доставки, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е анализирал в съвкупност всички относими доказателства. Като е достигнал до извод, че те не водят до извод, различен от този на приходните органи и е преценил, че в тази му част РА е законосъобразен, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение