Решение № 329 от 25.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 834/2015 г.

Решение № 329 от 25.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 834/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Постъпила е саморъчна "молба за възобновяване" - искане на наказателното производство от осъдения М. Г. К., понастоящем в затвора В., по ВНОХД № 470/2010 г. по описа на Окръжен съд - Враца и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Прокурорът от Върховната касационна е на становище, че искането е просрочено, поради което е недопустимо. Осъденият М. К. поддържа депозираното искане и желае да бъде проведено ново разследване. Назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв. Р. счита, че К. е лице, което има право да направи искане за възобновяване, но същото е депозирано извън предвидения в закона срок за това. Върховният касационен съд, намира за установено следното: С въззивна присъда № 28/18.11.2010 г. по ВНОХД № 470/2010 г. Врачанският окръжен съд на основание чл. 336, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и е постановил нова, с която е признал М. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от три години. Присъдата е произнесена в присъствието на К. и представлявалия го в процеса защитник - адв. П., като в посечения 15-дневен срок тя не е обжалвана и е влязла в сила на 06.12.2010 г. Предвид липсата на касационна жалба, съгласно чл. 419, ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК така влязлата в сила присъда като съдебен акт, който не е проверен по касационен ред е подлежала на възобновяване по реда на Глава 33 от НПК. Възможността обаче осъденият К. да направи искане за възобновяване е била на негово разположение в рамките на визирания в чл. 421, ал. 1, т. 3 предл. 1 от НПК 6-месечен срок от влизане в сила на присъдата, който е изтекъл на 06.06.2011 г. Видно от самата депозирана "молба" същата е изготвена и изведена от деловодството на затвора В. на 13.05.2015 г. и на 15.05.2015 г. е постъпила във ВКС. По този начин искането се явява просрочено, тъй като е подадено извън регламентирания в закона шестмесечен срок, поради което не може да бъде разгледано по същество. В случая искането за възобновяване на наказателното производство е депозирано почти четири години след изтичане на шестмесечния срок за това и като просрочено следва да бъде оставено без разглеждане, а настоящото производството да бъде прекратено. Осъденият К. би могъл да насочи своето искане към главния прокурор и в случай, че той прецени, че по делото са допуснати съществени нарушения на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК същият би могъл да упражни правомощието си по чл. 420, ал. 1 предл. последно от НПК безсрочно, ако това е в полза на осъдения. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 426 вр. чл. 351, ал. 4, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение