Решение № 9916 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10758/2013 г.

Решение № 9916 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10758/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение № 3199/13.05.2013 г. по адм. дело № 9069/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД09-276/03.09.2012 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Росен Дамянов Крумов на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закон за държавния служител (ЗДСл). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на съдебният акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото и не е взето предвид, че заповедта е издадена при спазване на всички формални и процесуални изисквания на закона и след осъществяване на предвидените в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Росен Дамянов Крумов от град София, чрез пълномощника си адв. Симова оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд - София град да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав правилно приема, че независимо, че е издадена от компетентния орган и при спазване на формалните и процесуални изисквания, оспорената заповед № РД09-276/03.09.2012 г. на зам.-председателя на КОНПИ, с която служебното правоотношение на Росен Крумов е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, следва да бъде отменена, тъй като не са осъществени материалноправните основания за това. Установено е от доказателствата по делото, че Росен Дамянов Крумов е назначен на длъжност "директор" на Териториална дирекция на КОНПИ - София, считано от 01.09.2012 г. С молба вх. № 1750/03.09.2012 г., подадена от Венцислав Сталинов Ценков, същият е заявил желание да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, тъй като със влязло в сила на 30.08.2012 г. решение по гр. дело № 873/2011 г. на Софийския районен съд, на основание чл. 345, ал. 1 от КТ е отменено незаконното му уволнение. Преди уволнението Ценков е заемал по трудово правоотношение длъжността "директор" на Териториална дирекция на КОНПИ - София, от която длъжност е уволнен със заповед № 145/27.12.2010 г. от председателя на Комисията, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда. Въз основа на подаденото от него заявление, органът по назначаване е издал оспорената пред АССГ заповед № РД09-276/03.09.2012 г., с която служебното правоотношение на Росен Крумов, е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл - освобождаване на длъжността поради възстановяване на незаконно уволнения Венцислав Ценков. При тези данни законосъобразно съставът на Административен съд - София град приема, че условията, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени. Съгласно цитираният текст органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. В случая правилно е преценено, че възстановеният служител Венцислав Ценков до уволнението си през 2010 не е изпълнявал по служебно правоотношение длъжността, на която е поискал да бъде възстановен. Същият е заемал длъжността "директор" на Териториална дирекция на КОНПИ - София - град, до датата на уволнението си 27.12.2010 г. Установено е също така по делото, че до 01.07.2011 г. в структурата на Комисията са съществували две териториални дирекции: Териториална дирекция София - област и Териториална дирекция София - град, като към момента на уволнението си Ценков той е заемал длъжността "директор" на ТД София-град по трудово правотношение. След промени в администрацията на Комисията по силата на чл. 32 от Правилника за устройството и дейността на КОНПИ, в сила от 01.07.2011 г., двете териториални дирекции са били обединени и за директор на новата дирекция е назначен Росен Дамянов Крумов с трудов договор № 792/30.06.2011 г. С последваща заповед от 04.09.2012 г. Крумов е назначен на същата длъжност, но по служебно правоотношение на основание чл. 9 от ЗДСл. При така събраните доказателства, обосновано АССГ е приел, че длъжността, която е изпълнявал Ценков преди уволнението си, не е същата, която иска да заеме към датата на възстановяването си, т. е. правилно е преценено, че не са налице основания за уволняване на Крумов при условията на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Следва да се приемат за правилни и мотивите относно неприложимостта на § 4 от ПЗР на ЗДСл по отношение на Ценков, която разпоредба е приложима само по отношение на лица, за които към датата на влизане в сила на ЗДСл /1999 г./ е бил висящ трудов спор. Венцислав Ценков е работил по трудово правоотношение при действието на ЗДСл, и спрямо него разпоредбите на ЗДСл не са приложими, независимо от това дали уволнението му по КТ е незаконосъобразно. Поради това по отношение на него не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, тъй като същата изисква към датата на уволнението си държавният служител да е заемал длъжността по служебно правоотношение. Неговият трудов договор е прекратен на 27.12.2010 г. и той не е заемал длъжността "директор на ТД - София" по служебно правотношение. Ето защо законосъобразно е преценено, че условията на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл не са осъществени и заповедта на председателя на КОНПИ за прекратяване на служебното правоотношение на Крумов е издадена в нарушение на материалния закон. Така постановена заповедта е в противоречие и с целта на закона, тъй като не се налага освобождаване на заеманата от Крумов длъжност за възстановяване на незаконно уволнения Ценков. Следователно прекратяването на служебното правоотношение е предприето на основания, който не се обхващат от законовата норма, а правомощието на административния орган за освобождаване на служителя не е упражнено добросъвестно. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя заповедта, с която служебното правоотношение на Крумов е прекратено, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване на процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Изводите на съдебния състав са изградени след цялостна преценка на събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. Обсъдени са представените заповед за назначаване и за прекратяване на служебното правоотношение на Крумов, както и длъжностното и поименно щатно разписание към датата на заемане на длъжността от него и извършените промени в администрацията на Комисията. Взети са предвид и останалите писмени доказателства. Същите са обсъдени от съда и са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на правния спор. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на съдебния акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, КОНПИ следва да заплати на ответника по касация сумата 300.00 разноски в касационното производство, на основание регламентираното в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразно фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,