Решение № 1398 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2007 г.

Решение № 1398 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). П. Г. Ф. от гр. З. е обжалвал решението на С. окръжен съд от 15.05.2007 г. по гр. д. № 61/2007 г. с което е обезсилено решението на З. районен съд от 1.12.2006 г. по гр. д. № 111/2006 г. и производството по делото е прекратено. С решението на Златоградския районен съд е отхвърлен искът, предявен от П. Г. Ф. срещу Й. М. Б. за признаване за установено, че той и останалите наследници на П. С. Ф. имали право да искат възстановяване правото на собственост върху земеделска земя-ливада, находяща се в землището на гр. З. м."М" с площ от 1 дка и обозначена като имот № 115 масив 5 при граници: собствена ливада, гора, ливада на К. и път. В касационната жалба се поддържа, че решението на С. окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на С. окръжен съд, прие следното: Оплакванията са неоснователни. Ищецът П. Г. Ф. в исковата молба е твърдял, че той и останалите наследници на дядо му П. С. Ф., починал на 28.03.1927 г., по наследство и от баба му К. Г. П., починала на 28.10.1971 г., били собственици на земеделски имот от 3 дка, който бил закупен с предварителен договор от дядото П. С. Ф. през 1922 г. Върху част от този имот-2 дка поземлената комисия възстановила собствеността и отказала възстановяването върху един декар - ливада, находяща се в землището на гр. З. м."Муратов дол . По картата на възстановените земеделски земи този имот-ливада от 1 дка се водел като имот с № 115 масив 5 и имал следните граници: ливада на наследниците на П. С. Ф., или имот с № 116 масив 5, гора, ливада на К. и път. Този имот бил предоставен за ползване на ответника Й. М. Б. в нарушение изискванията на чл. 16, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от Постановление на Министерския съвет № 76/1977 г. За това ищецът молел съда да постанови решение с което да признаел по отношение на ответника Й. М. Б. че наследниците на П. С. Ф. имали право да им бъде възстановено правото на собственост върху земеделската земя върху която било предоставено правото на ползване. Този иск ищецът го е квалифицирал по § 4"и" ПЗР на ЗСПЗЗ и така е бил възприет и от С. окръжен съд, който е взел предвид обстоятелствата изложени в исковата молба. Съдът е взел предвид и другите обстоятелства, а именно: искът, предявен на правно основание § 4 "и" ПЗР ЗСПЗЗ е бил предявен на 15.05.2006 г. и срокът по § 35 ПЗР ЗСПЗЗ е бил изтекъл-една година от влизането на закона в сила-т.е. на 28 декември 1998 г., тъй като разпоредбата е въведена със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г. Този срок е преклузивен и за него съдът следи служебно. С. окръжен съд правилно е приел, че искът е бил недопустим и законосъобразно е обезсилил решението и прекратил производството като недопустимо. Решението е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд