Решение № 9066 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13198/2014 г.

Решение № 9066 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13198/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на директора на Национална здравноосигурителна каса - София против решение № 4606/4.07.2014 г., постановено по адм. д. № 11818/2013 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна - Институт за обществени поръчки, София, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № РД-19-31/30.10.2013 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по заявление с вх. № 24-00-15/2.10.2013 г. на СНЦ "Институт за обществени поръчки" /ИОП/ и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на материално правните норми на ЗДОИ, е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че исканата от фондацията информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, доколкото е свързана с обществения живот в Р България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти по чл. 3 ЗДОИ. Доводите на касатора, посочени и като фактически основания за издаване на оспорения административен акт, са че основание за отказ е налице, тъй като искането засяга трети лица, от които не е дадено съгласие, което е ограничение по смисъла на чл. 17 и чл. 31, ал. 4 ЗДОИ - търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето лице. Със заявление за достъп до обществена информация вх. № 24-00-15 от 2.10.2013 г. жалбоподателят е поискал достъп до обществена информация, както следва: 1. Протокол, изготвен от комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите по открита процедура "Предоставяне на услуги по извършване на физическа охрана и поддържане на изградените С. системи в обектите на НЗОК, открита с решение № РД-15-56 от 14.10.2011 г. на управителя на НЗОК и сключен договор № РД-14-21 от 14.10.2011 г.; 2. По договор с [фирма] сума на договора, мотиви и процедура за избор на изпълнител, протокол от работата на комисията за класиране на офертите; 3. Име и адрес на изпълнителя, същност на извършената дейност от изпълнителя и отчет за извършената дейност по следващите договори: № 14 - 15 от 26.03.2007 г.; № 14 - 18 от 10.04.2007 г.; № 14 - 19 от 10.04.2007 г.; № 14 - 23 от 3.05.2007 г.; № 14 - 73 от 12.07.2007 г.; № 14 - 90 от 23.10.2007 г.; № 14 - 119 от 15.02.2008 г.; № 14 - 122 ат 21.02.2008 г.; № 14 - 131 от 10.03.2008 г.; № 14 - 132 от 11.03.2008 г.; № 14 - 165 от 2.06.2008 г.; № 14 - 182 от 7.08.2008 г.; № 14 - 220 от 29.09.2008 г.; № 14 - 235 от 1.12.2008 г.; № 14 - 240 от 19.12.2008 г.; № 14 - 241 от 19.12.2008 г.; № 14 - 7 от 17.02.2009 г.; № 14 - 8 от 18.02.2009 г.; № 14 - 21 от 07.04.2009 г.; № 14 - 26 от 29.04.2009 г.; № 14 - 31 от 16.05.2009 г.; № 14 - 35 от 26.05.2009 г.; № 14 - 40 от 4.06.2009 г.; № 14 - 84 от 1.10.2009 г. В заявлението е уточнено във връзка с изисквания на чл. 25 от ЗДОИ, че информацията се иска като предоставяне на хартиен носител. Във връзка с подаденото заявление за достъп до обществена информация ответника в това производство е изпратил писма до третите лица, които са засегнати от исканата информация, с които е поискано съгласие за предоставяне на исканата информация. Въз основа на получени отговори е постановено решението на управителя на НЗОК като в оспорената му част е отказано предоставянето на поисканата информация, поради липса на изразено съгласие и поради изрично изразено несъгласие на трети лица за предоставянето й по отношение на договори № 14 - 240 от 19.12.2008 г.; № 14 - 241 от 19.12.2008 г., № 14 - 7 от 17.02.2009 г., № 14 - 8 от 14.02.2009 г., № 14 - 21 от 7.04.2009 г., № 14 - 26 от 29.04.2009 г., № 14 - 31 от 16.05.2009 г., № 14 - 84 от 1.10.2009 г., № 14 - 235 от 1.12.2008 г., № 14 - 35 от 26.05.2009 г. във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ. Също така е отказано предоставянето на информация, поради изтекъл срок /5-годишен/ за съхраняване на следните договори № 14 - 15 от 26.03.2007 г., № 14 - 18 от 10.04.2007 г., № 14 - 19 от 10.04.2007 г., № 14 - 23 от 3.05.2007 г., № 14 - 73 от 12.07.2007 г., № 14 - 90 от 23.10.2007 г., № 14 - 119 от 15.02.2008 г., № 14 - 122 от 21.02.2008 г., № 14 - 131 от 10.03.2008 г., № 14 - 132 от 11.03.2008 г., № 14 - 165 от 2.06.2008 г., № 14 - 182 от 7.08.2008 г., № 14 - 220 от 29.09.2008 г. С оспореното решение по отношение на искането по т. 1 от заявлението отново е отказано предоставяне на поисканата информация във връзка с проведена обществена поръчка, по която е сключен договор. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че достъпът до търсената от жалбоподателя информация не е ограничена, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗДОИ - доколкото не е необходимо съгласие на трети лице, в случая когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на закона, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. А несъмнено разходването на обществени средства от страна на НЗОК и възможността за разкриване на лошо управление на тези средства и разкриване на корупционни практики - обуславя правилността на извода за наличието на такъв надделяващ обществен интерес. Правилен е и извода на съда, че незаконосъобразно е решението на административния орган, че част от договорите не могат да бъдат предоставени, поради изтичане на петгодишния срок за съхранението им. Този срок, както правилно сочи АССГ тече съгласно сочената от административния орган Номенклатура на делата със срокове за запазването им № РД-16-25/7.11.2007 г., от изпълнението им, а не от фактическото им сключване, поради което към момента на постановяване на отказа очевидно не е изтекъл. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,