Решение № 2625 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9085/2013 г.

Решение № 2625 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9085/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 1136/18.05.2013 г., постановено по адм. № 3431/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 261201611/9.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с решение № 1313/9.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") в частта на установените задължения по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ отм.) за 2005 г. в размер на 7484,14 лв. и 5719 лв. лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и бъде отхвърлена жалбата против РА по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Христо Димитров Щерев, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1136/18.05.2013 г., постановено по адм. № 3431/2012 г. описа на АС - Пловдив е отменен РА № 261201611/09.07.2012 г. на ТД на НАП- Пловдив, потвърден с решение № 1313/9.10.2012 г. на ДД "ОУИ" относно установените на Христо Димитров Щерев задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 7484,14 лв. и 5719 лв. лихви. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган, но при необосновано извършване на ревизията при условията на чл. 122 от ДОПК. Решаващият съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че не е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и необосновано органите по приходите са определили данъчната основа за облагане на ревизираното лице по особения ред. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не е основателно оплакването в касационната жалба, че административният съд е допуснал нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. При правилно установена фактическа обстановка АС-Пловдив задълбочено и подробно е обосновал законосъобразни правни изводи. Фактическите изводи на АС-Пловдив са обосновани върху приетото без оспорване заключение на вещото лице Пенка Димитрова Дженкова, което е изготвено само въз основа на събраните по време на ревизията писмени доказателства. Възраженията в касационната жалба на практика представляват и несвоевременно оспорване на заключението на съдебната експертиза, но и немотивирани твърдения, че следва да се игнорират факти, осъществени преди началото на ревизираните периоди. Ревизията, резултатите от която са отразени в отменения от АС-Пловдив РА е за проверка данъчните задължения за данъци върху доходите на Христо Димитрова Щерев за данъчни периоди от 1.01.2005 г. - 31.12.2010 г. като органите по приходите са приели за установено несъответствие между приходите и разходите на ревизираното лице само за 2005 г. За начално салдо на домакинството към 1.01.2005 г. в РА е посочена сумата 30834,72 лв., а не както е декларирано от данъчнозадълженото лице 140 000 лв. Вещото лице е изготвило анализ на паричния поток на домакинството на Христо Димитрова Щерев след проверка на приходите и разходите му за периода от 1.01.2001 г. до 31.12.2004 г. (т. е. четири години преди началния момент на ревизираните данъчни периоди) и обосновава заключение, че към 1.01.2005 г. семейството разполага с парични средства в размер на 102 530,12 лв. Тези изчисления на съдебния експерт са съобразени само с доказателства, събрани по делото-ГДД, служебни бележки, обр. УП-2, справка за данните от НСИ относно статистическите разходи за живот и без да се отчитат показанията на свидетеля Петко Желязков Пачов, които и първоинстанционният съд не кредитира. При тези изчисления и като се вземат предвид установените от органите по приходите приходи и разходи за 2005 г. не е налице недостиг на средства за този период, а превишение на приходите с 4659,96 г. Следва изрично да бъде посочено, че сумите, възприети от вещото лице като приходна част от паричния поток за 2001 г. - 2004 г. са само въз основа на декларирани доходи от трудови възнаграждения на двамата съпрузи, своевременно декларирани приходи от дейността на предприятието на едноличния търговец ЕТ "Христо Щерев" и от деклариран наем. Липсват твърдения за получавани заеми от физически лица в периода преди началото на ревизираните периоди, които да оказват влияние върху началното салдо. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за обоснован и съответстващ на събраните по делото доказателства изводът на АС-Пловдив относно основания спорен въпрос по делото, а именно размерът на началното салдо, представляващо разполагаемата сума от ревизираното лице на 1.01.2005 г. При наличие на преки доказателства относно получените приходи и необходимите разходи съдът правилно е възприел заключението на вещото лице относно сумата, която се формира като начално салдо за ревизираните периоди независимо, че липсват други доказателства относно фактическото съхраняване на парите. За формиране на определен фактически извод е възможно да съществуват множество различни доказателства, установяващи отделни факти, водещи до него. Теоретичната възможност да съществуват и още доказателства не предполага необходимост от събиране на всички тях. Правилно решаващият съд е приел, че събраните доказателства са достатъчни за формиране на обоснования от него извод. Неоснователно в касационната жалба се възразява, че липсата на доказателства (поради некредитиране на показанията на свидетеля Пачов) относно съхранението на паричните средства е достатъчно, за да се приеме, че такива средства липсват. По делото е установено по категоричен начин придобиването на декларирани и обложени приходи от ревизираното лице и неговата съпруга, които са били достатъчни за покриване на необходимите им разходи, не е установено да са извършвали разходи в по-големи размери, поради което проследения то вещото лице паричен поток за периода от 2001 г. до 2004 г. правилно е възприет от АС-Пловдив като реален. Изрично следва да бъде посочено, че и през ревизираните периоди (с изключение на 2005 г. поради различен подход към началното салдо) органите по приходите не са установили несъответствие между приходите и разходите на домакинството, което може да обоснове логичен извод за добросъвестно отношение на ревизираното лице към изпълнението на задълженията му на данъчен субект. Не са събрани доказателства, установяващи пряко факти, от които да се обоснове извод, че през 2005 г. Христо Димитров Щерев се е отклонил от това си трайно поведение и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската му дейност не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон, поради което и касационната жалба, съдържаща оплакване само относно приложението на материалния закон е неоснователна. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1400 лв., които претендира, поради което и с оглед изхода на спора, разноски следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение