Решение № 9655 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15463/2012 г.
ВАСI отделение27.06.2013 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2130/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 311/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9655 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15463/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Пламинвест" ЕООД - гр. Стара Загора чрез процесуалния представител адв. Ивелина Илиева срещу решение № 2130/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 311/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161102408/5.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП, потвърден с решение № 1255/23.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, каквото е новото наименование на дирекцията, считано от 1.01.2013 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 333 099,67 лв. за данъчни периоди през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. по фактури за материали и стоки, издадени от "Б. О. П. 2007" ЕООД, "Титан сити" ЕООД, "Бета плюс ко" ЕООД и "Балкан Транс Фрет-БТФ" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че решението е и недопустимо по чл. 209, т. 2 АПК, без да се конкретизират основания за недопустимост на решение. Касаторът се оплаква, че решението на съда е постановено в противоречие с опитните правила за извличане на правни последици при преценка на доказателствата, както и липсват правни изводи по съществото на спора. Касаторът се оплаква, че съдът се е доверил изцяло на изводите на приходните органи, като не е обсъдил събраните доказателства в хода на делото. Според касатора съдът не е взел предвид липсващите реквизити в протоколите за посещения на адрес на доставчиците по чл. 50, ал. 2, т. 3 ДОПК. Не били проследени нито плащанията, нито стоковите потоци, както и се сочи, че органите по приходите са допуснали нарушение и на чл. 32, ал. 2 ДОПК, което също не било съобразено от съда. Касаторът се оплаква, че не е била преценена правилно съдебно-счетоводната експертиза. Сочи практика на ВАС и на СЕС в Люксембург - съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др. Подробни съображения, обосноваващи оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се иска да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозираните по делото писмени бележки от юриск. Пламен Петров я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на "Пламинвест" ЕООД срещу ревизионния акт за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 333 099,67 лв. и лихви по издадените фактури от "Б. О. П. 2007" ЕООД, "Титан сити" ЕООД, "Бета плюс ко" ЕООД и "Балкан Транс Фрет-БТФ" ЕООД за данъчни периоди през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. е приел, че не е доказана реалността на доставките на стоки и материали. Затова и съдът, както и приходните органи са приели, че основанието за непризнаване на посоченото материално право е чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила отразяване на фактурите счетоводно, но с оглед на всички събрани доказателства, включително и данните от Националната следствена служба (НСС) за образувано досъдебно производство за организирана престъпна група, създадена с цел извършване на данъчни престъпления по чл. 321, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК, е направил извод, че незаконосъобразно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, след като не е установена реалността на доставките. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставката е основополагаща за възникването и законосъобразното упражняване на данъчен кредит - чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Дефиницията за реалност на доставката се съдържа в чл. 6, ал. 1 ЗДДС и това е прехвърляне правото на собственост върху процесната стока. Нееднократно в свои решения ВАС е приемал, че когато се касае за родовоопределени вещи, то следва по несъмнен начин да се докаже предаването на стоката по аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (основно и допълнително) съдът е приел, че част от процесните фактури са осчетоводени, но от това не следва извода, който поддържа касатора, че законосъобразно е упражнил правото на данъчен кредит по реално осъществени доставки на стоки. Следва да се отбележи, че вещото лице е извършило проверка в счетоводството на касатора, а но не и на доставчиците, поради обстоятелството, че от НСС са иззети счетоводните им документи. Освен това изрично в основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза изрично вещото лице е отразило, че е установил неналичие на обезпеченост за процесните доставки - материална и кадрова, като е отбелязъл, че такива констатации са направени и от НСС в делото. Обстоятелството, че вещото лице е установило, че счетоводството на получателя по доставките - касатора се води редовно, не може само по себе си да доведе до извод за законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, поради обвързаността на това право с реалността на процесните доставки. Документите за реално осъществени облагаеми доставки следва да се намират, както при доставчика, така и при получателя, тъй като последният упражнява правото на приспадане на данъчен кредит и затова в негова доказателствена тежест е да установи по категоричен начин, че фактурите, по които е приспаднал посоченото материално право материализират реално осъществени, а не само фактурирани доставки. Установено е по делото от първоинстанционния съд, че при извършени насрещни проверки от приходните органи, извършили ревизията на доставчиците, издали процесните фактури, от които касаторът черпи права чрез упражняване право на приспадане на данъчен кредит, че въпреки поисканите документи и обяснения, такива в определените от тях срокове не са представени. В по-късен момент управителите на преките доставчици са уведомили приходните органи, че не са в състояние да представят изискваните документи, тъй като те са иззети от органите на НСС. Установено е също така, че е образувано досъдебно производство № 46/2010 г. на НСС и предварително производство № 4-1970/2010 г. на Софийска градска прокуратура (СГП) за организирана престъпна група, създадена с цел извършване на данъчни престъпления - чл. 321, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК. Наистина в ревизионното производство са представени приемателно-предавателни протоколи и фактури от доставчиците, но тяхната преценка трябва да се извършва в съвкупност с целия доказателствен материал, тъй като те представляват частни диспозитивни документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, а само с формална. Не е за пренебрегване и обстоятелството, което е установено от следствените органи в досъдебното производство, че управителите на доставчиците са декларирали, че за периода 2007 г. - 2011 г. не са извършвали търговска дейност, не са извършвали доставки на стоки и услуги към други фирми, не са изготвяли и подписвали договори, анекси и фактури и други счетоводни и фирмени документи. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и е направил обоснован и законосъобразен извод, че е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит от касатора по процесните фактури. Затова е и неоснователно оплакването на касатора, че съдът не е преценил в съвкупност доказателствата по делото. Неоснователни са оплакванията, че съдът не се е съобразил с възражението, което е направил за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Липсата на някои от реквизитите на протоколите за насрещни проверки - чл. 50, ал. 2, т. 3 ДОПК или за установяване на обстоятелствата по чл. 35, ал. 2 ДОПК, не може само на това основание да се приеме, че ревизионният акт е незаконосъобразен. Съдът е съд по същество и съгласно чл. 160 ДОПК е длъжен да се произнесе за наличието или на на данъчни задължения, без да има право да го отменя на процесуално основание с изключение на хипотезата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, какъвто не е процесния случай, тъй като съдът не е бил в невъзможност да реши делото по същество поради това, че оспореният пред него акт не го позволява (напр. АПВ или друг данъчен акт, извън ревизионния). Цитираната практика на СЕС в Люксембург не води до други изводи, извън направените от първоинстанционния съд и от настоящия съдебен състав, тъй като и СЕС във всичките си решения приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано от реалното изпълнение на доставките, а не само от фактурирането им. Относно цитираните решения на ВАС, I отделение, те не касаят настоящия казус, тъй като са постановени за различни фактически установявания. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, които са сочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. След съдебно заседание е депозирана молба от адв. Илиева за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Това искане е недопустимо в касационното производство на основание чл. 219 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение за това производство, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,