Решение № 2383 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2013 г.

Решение № 2383 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Рока България"АД моли да бъде отменено решение № 1033/24.04.2013 г. по адм. д. № 3683/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против решение № 9300-773-6/4.09.2012 г. на началника на МП - Варна Запад към ЕАД № 11ВG002002Н0017244/8.09.2011 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли решението на началника на МП да бъде отменено или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на МП-Варна Запад по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Рока България" АД против решение № 9300-773-6/4.09.2012 г. на началника на МП-Варна Запад към ЕАД № 11ВG002002Н0017244/8.09.2011 г., с което след извършена проверка по чл. 78, § 3 МК на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217, чл. 221 МК и § 1, т. 13 ЗМ за стока № 2 - тръбно окачване за душ е определен тарифен код 3925901000 и са определени мито 6,5% - 411,31 лв и ДДС - 82,26 лв за доплащане. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът достигнал до обоснован извод за правилно определен тарифен код на внесената стока и законосъобразно определяне на дължимите мито и ДДС в оспореното пред съда решение. В мотивите си съдът е обсъдил възраженията на вносителя, които се повтарят и в касационната жалба и обосновано е приел, че не са основателни. Настоящата инстанция възприема напълно правните изводи на съда и не следва да бъдат повтаряни. Обсъдена е и относимата практика на СЕО и СЕС относно тарифното класиране на стоките. Определеният в решението на началника на МП-Варна Запад тарифен код е съобразен със обяснителната забележка от Комбинираната номенклатура 2007 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета към позиция 3925, т. 11, б. "и", според която в тази позиция се класират принадлежности и гарнитури, предназначени да бъдат фиксирани върху врати, прозорци, стълбища, стени или други части на сгради, например копчета, ръкохватки, куки, подложки, закачалки и поставки за кърпи, плочи за прекъсвачи и други защитни плочи. Внесената стока - тръбно окачване за душ е комплект от части, с функционално предназначение на него да се закрепва подвижен душ, като носещата месингова тръба правилно е определена от съда като неопределяща функцията на внесеният артикул, който изпълнява функцията си като едно цяло от носеща тръба, подвижен държач и свързващи пластини за монтаж с дюбели към стената на банята. Без тези елементи изделието не изпълнява функцията си. В определения тарифен код от митническите органи предвид цитираната забележка се класират принадлежности и гарнитури, предназначени да бъдат фиксирани към стени или други части на сградата, на което описание напълно отговаря внесената стока. Правилен е изводът на съда, че еднаквият продуктов номер на производителя на окачването за душ внесено на 14.08.2012 г. с продуктовия номер на процесната стока, внесена на 8.09.2011 г. доказва идентичност на стоките по двата вноса и обосновава извод за законосъобразно определяне на характеристиките на внесените стоки по образци от втория внос на идентични стоки на същия производител. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно за 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,