Решение № 10117 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Септември, чрез адв. Иванов като процесуален представител, против решение 615 от 27.10.2023 г., постановено по адм. дело 1090/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за недопустимост и за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилването му и оставяне без разглеждане на жалбата на областния управител на област Пазарджик, алтернативно за неговата отмяна и отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждането за разноски за двете инстанции. Ответникът областният управител на Област Пазарджик, чрез пълномощника си юрк. Ангелиева, в писмено становище излага възражения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по оспорване на областния управител на Област Пазарджик, е отменено решение 968 по протокол 47 от заседание на 31.10.2022 г. на Общински съвет Септември, с което повторно е разгледано и прието решение 933 по протокол 46 от заседание на 28.09.2022 г., с което на основание чл. 45, ал. 7, ал. 9 и ал. 10 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 6, ал. 1 и ал. 3, предл. първо във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), УПИ ХI за рекламна дейност до кв. 143 по плана на гр. Септември, с площ от 12 кв. м., е обявен за имот частна общинска собственост. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното решение е издадено в несъответствие с материалния закон. Излага съображения, че тротоарът като елемент от пътя е публична държавна или публична общинска собственост. Обосновава извод, че за да бъдат налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 ЗОС за промяна на характера на собствеността от публична в частна общинска, следва имотът да е престанал да има предназначението си по чл. 3, ал. 2 ЗОС. Приема, че доколкото по делото не се твърди и не се установява, че улица с осови точки 551-535 до кв. 143 по плана на гр. Септември, е престанала да бъде път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), той фактически продължава да служи за трайно задоволяване на обществени потребности като общински път - публична общинска собственост, поради което не е настъпил юридически факт от предвидените в хипотезата на чл. 6, ал. 1 ЗОС. Сочи, че процесният имот е част от общински път и представлява тротоар, предназначен само за движение на пешеходци, от което следва, че по правното си естество е публична общинска собственост и промяната на характера на тази собственост в частна не зависи от желанието на общинския съвет, а от фактическото предназначение и използване на имота. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебния акт с доводи за просрочено обжалване и неподлежащ на оспорване административен акт. Видно е, че оспорването на решението на Общински съвет - Септември от 31.10.2022 г. е осъществено в законоустановения срок. Подадената от областния управител на Област Пазарджик жалба, според направено изрично уточнение в изпълнение на дадени от административния съд указания, е срещу повторно приетото от общинския съвет решение, което е в унисон с постановеното Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. по тълкувателно дело 5/2022 г. на ОСС на ВАС. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че връщането на акта на общинския съвет за ново обсъждане има за последица възстановяване на висящността на административната процедура. Противно на доводите на жалбоподателя, съдържанието на волеизявлението на административния орган - промяна на собствеността от публична в частна го определя като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол и преценка за валидност и законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Според Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. на ОСС на Върховния административен съд по тълк. дело 20/2007 г. областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Ето защо, доводите за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Относимите за спора факти са установени след обстоен анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се споделят от настоящия състав. По делото е установено, че с решение 707 по Протокол 35 от 30.11.2021 г. на Общински съвет Септември е дадено съгласие за изработване на проект за частично изменение на подробния устройствен план - план за регулация (ПУП ПР) на улица с осови точки 551-535 пред кв. 143 по плана на гр. Септември, с който част от тротоара да се обособи в самостоятелен УПИ с отреждане за рекламна дейност в кв. 143. Със заповед 38 от 06.06.2022 г. на кмета на община Септември е одобрен изработения проект за изменение на план за регулация на улица с осови точки 551-535 пред кв. 143 по плана на гр. Септември, като част от тротоара с площ от 12 кв. м. (публична общинска собственост) се обособява в самостоятелен УПИ XI с предназначение за рекламна дейност в кв. 143. Внесено е предложение на зам. кмета на Община Септември до Общински съвет Септември новият УПИ да се обяви за имот частна общинска собственост с мотиви, че след изменението на регулационния план същият е загубил предназначението си на публична общинска собственост. С решение 933 по протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември, УПИ XI-за рекламна дейност с площ 12 кв. м. в кв. 143 по плана на гр. Септември е обявен за имот частна общинска собственост. Така приетото решение със заповед ПО-206/11.10.2022г. на областния управител на Област Пазарджик по реда на чл. 45, ал. 4, изр. второ ЗМСМА е върнато за ново обсъждане на Общински съвет Септември, тъй като в него липсват мотиви, които да обосноват извършената промяна на посочения имот от публична в частна общинска собственост. По предложение 417/20.10.2022г. на председателя на Общински съвет Септември относно преразглеждане на решение 933 по протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември, същото е повторно прието с решение 968 по протокол 47 от заседание на 31.10.2022 г. Това решение е мотивирано от административния орган с нормата на чл. 6, ал. 1 ЗОС, според която той разполага с правомощието да обяви за частна общинска собственост имоти, които са престанали на имат предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС. Посочено е, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗОС определя категорията имоти или вещи, които са публична общинска собственост в три възможни хипотези, които законът дава алтернативно, а не кумулативно. Решението е аргументирано с това, че след изменението на плана от "част от тротоар" в "рекламна дейност" имотът е загубил предназначението си на имот публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС. Според легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В т. 1 от същата разпоредба като път се определя всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В разпоредбата изрично е посочено, че тротоарът е част от пътя. Към пътищата се приравняват и улиците. Легална дефиниция за път се съдържа и в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата (ЗП), според която път е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП общинските пътища са публична общинска собственост. В съответствие с относимите материалноправни норми правилно и законосъобразно е прието от съда, че площта от 12 кв. м., представляваща новообразувания УПИ XI-за рекламна дейност в кв. 143, съставлява част от улицата, предвидена за тротоар - елемент от общинската транспортна техническа инфраструктура. Този имот съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС във връзка с чл. 8, ал. 3 ЗП представлява част от повърхността в обхвата на общински път (улица), отредена за тротоар, т. е. по закон и по предназначение е определен за публична общинска собственост. Изменението на плана за регулация по отношение на този имот и формално промененото му предназначение от тротоар на такъв за рекламна дейност не води до извод в различна насока, доколкото при проверката за съответствие на оспореното решение с материалния закон на преценка подлежи фактическото предназначение и ползване на имота и това, че същият продължава да служи за трайно задоволавяне на обществени потребности, ведно с обстоятелството, че представлява публична общинска собственост по силата на закона. Правилен е изводът на съда, че одобреният проект за изменение на плана за регулация на улица в обхвата на посочените осови точки и обособяването на процесния имот в самостоятелен УПИ с отреждане "за рекламна дейност" не дава основание за промяна на характера на собствеността му от публична в частна, тъй като същият е сред кръга на имотите и вещите, определени като публична общинска собственост според разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС. В решението на общинския съвет незаконосъобразно се посочва разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗП, според която законът не се прилага за улиците в населените места. Цитираният закон е специален и урежда обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и функционирането на пътищата. Визираната от органа неотносимост на посочената разпоредба не касае такива улици, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че процесният имот е част от общински път по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗП, от което следва приложимост на ЗП. С молба на касатора от 12.09.2024 г. са представени решение 1274 от 05.02.2024 г. по адм. дело 6561/2023 г., решение 5238 от 25.04.2024 г. по адм. дело 1215/2024 г. и решение 8080 от 28.06.2024 г., всички на ВАС, четвърто отделение. Действително същите са постановени по аналогични казуси, но те нямат обвързваща сила за настоящия състав. Отделно от това е налице съдебна практика, в която тълкуването на относимите норми, кореспондира с това, възприето в изложените по-горе мотиви, като например: решение 673 от 19.01.2021 г. по адм. дело 1118/2020 г., решение 5339 от 29.04.2024 г. по адм. дело 7817/2023 г., решение 5338 от 29.04.2024 г. по адм. дело 1217/2024 г., решение 5558 от 08.05.2024 г. по адм. дело 1258/2024 г.,решение 5766 от 13.05.2024 г. по адм. дело 1261/2024 г., решение 6292 от 22.05.2024 г. по адм. дело 1256/2024 г., решение 6287 от 22.05.2024 г. по адм. дело 3870/2024 г., решение 7079 от 10.06.2024 г. по адм. дело 3872/2024 г., също на ВАС, четвърто отделение. Като достига до заключение за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,