Решение № 13176 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2009 г.

Решение № 13176 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1358/21.01.2008 г., постановено по адм. д. № 6518/2008 г. Административен съд, София - град е отменил по жалба на МБАЛ "Токуда Болница София", представлявана от изп. директор д-р Росен Емил Панов Заповед за прилагане на санкция № РД-13-765/15.09.2008 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса в частта, относно наложените санкции по т. 3 и т. 5 за нарушения, допуснати при изпълнение на клинични пътеки № 102 и № 167. Отхвърлил е жалбата на МБАЛ "Токуда Болница София", представлявана от изп. директор д-р Росен Емил Панов Заповед за прилагане на санкция № РД-13-765/15.09.2008 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса в частта, относно наложените санкции по т. 1 и т. 4 за нарушения, допуснати при изпълнение на клинични пътеки № 26 и № 132. В частта, в която заповедта на директора на Столична здравноосигурителна каса е отменена относно наложените санкции по т. 3 и т. 5 за нарушения, допуснати при изпълнение на клинични пътеки № 102 и № 167, е подадена касационна жалба от директора на СЗОК с молба да бъде отменено като неправилно. Излага конкретни доводи по отделните случаи. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна, а решението на Софийския административен съд за неправилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд обосновано е мотивирал правния си извод, че заповед № РД-13-765/15.09.2008 г. на директора на СЗОК е издадена в нарушение на материалния закон. Описаните в акта като извършени нарушения по клинични пътеки № 102 и № 167, свързани с неизпълнение на договорената по вид и обем болнична помощ, са идентични за всички ИЗ - липса на препоръчани в епикризата по два контролни прегледи в рамките на един месец след дехоспитализацията на ЗЗОЛ. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от сключения между страните Индивидуален договор № 22-2513 от 10.03.2008 г., възложителят (НЗОК) заплаща на изпълнителя (МБАЛ "Токуда Болница София) за всеки отделен случай по КП при наличие на спазени условия за завършена КП по смисъла на т. 436.2 от Решение № РД-УС-04-127/12.12.2007 г. на УС на НЗОК. В тази връзка по делото не е спорно, че цената на съответната клиничната пътека включва и до два контролни прегледа след дехоспитализацията на ЗЗОЛ. В мотивите на съда правилно е отразено, че липсват данни за неизпълнение от страна на медицинското заведение на задължението за предоставяне на контролните прегледи в рамките на един месец от изписването им на съответните дехоспитализирани лица, което всъщност би представлявало нарушение на задължението за предоставяне на медицинска помощ в договорения вид и обем. Това тълкуване е в съответствие с целта на нормата и закона. Обоснован се явява и доводът, че действително има допуснато нарушение на поети договорни задължения от страна на болничното заведение, но те са във връзка с оформяне на документите по лечението, в частност, на експертизата. Според чл. 190, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г. се изисква в деня на дехоспитализацията на пациента, на членовете на семейството му, или на придружаващите го лица да се предостави първия екземпляр от епикризата срещу подпис в "История на заболяване". Чл. 190, ал. 3, т. 18 от НРД 2006 г. предвижда епикризата да съдържа необходимост от контролни прегледи в болницата след изписването. Следователно, цитираните текстове на НРД са били нарушени и при евентуално налагане на санкция - финансова неустойка, тя би следвало да бъде с правно основание по чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а" от НРД 2006 г., както правилно е визирал в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,