Решение № 2218 от 1.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Голосманова от гр. София и на Н. Дрянков от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Голосманова, срещу решение 4277 от 24.06.2022 г., постановено по адм. дело 1639/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им против отказ на главния архитект на Столична община да допусне поправка във виза за проектиране, обективиран в писмо изх. САГ21-ГР00-1314/4/21.01.2022 г., и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано и в противоречие на материалния закон приема, че издадената на 25.06.2021 г. няма характеристиката на виза, а представлява извадка от влязъл в сила подробен устройствен план /ПУП/ от 2009 г. Според касаторите съдът превратно е тълкувал волята на заявителя, че с искането от 12.11.2021 г., допълнено на 08.12.2021 г., е поискано от ответника изменение на издадената виза за проектиране в частта на посочените в нея показатели на застрояване, след като искането е било административният орган да посочи в текстовата част на визата от 25.06.2021 г. минималните реквизити от влезлия в сила работен устройствен план /РУП/ и по този начин да отстрани несъответствието между погрешно посоченото правно основание, мотивната част на визата и минимално необходимите в абсолютни коти реквизити от силуетното оформяна на плана за застрояване на УПИ V 21, 22, кв. 133. Излагат се доводи, че с влезлия в сила през 2009 г. ПУП РУП с план за застрояване и силуетно оформяне за УПИ V 21, 22, Кинта по проекта 3.74, незначително надхвърля Кинт 3.5, съгласно т. 11 от Приложението на чл. 3, ал. 2 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на К. Голосманова и Н. Дрянков срещу писмо изх. САГ21-ГР00-1314/4/21.01.2022 г. на главния архитект на Столична община, обективиращо отказ за поправка на издадена Виза за проектиране на жилищна сграда с подземни и надземни гаражи в УПИ V 21, 22, кв. 133, м. Зона Б4, район Възраждане, Столична община. В мотивите на отказа е посочено, че УПИ V 21, 22 попада и по действащия Общ устройствен план /ОУП/ на Столична община от 2009 г. в устройствена зона Централна със смесено застрояване /Цз/ с показатели по т. 11 от приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, поради и което действащия ПУП, одобрен със заповед РД-09-50-1364/03.12.2009 г. на главния архитект на Столична община е запазил действието си, съгласно § 25, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО, като постигнатите с него показатели са същите, каквито предвижда и действащия ОУП. Административният орган е приел, че в случая е неприложим § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО, тъй като показателите по ПУП и ОУП са еднакви и сградата в УПИ VI е изградена при прилагането на ПУП, одобрен със заповед РД-50-667/25.07.1995 г., т. е. още преди одобряването на ИПЗ и РУП от 2009 г., както и при действието на предходен ПУП в УПИ V 21, 22 е предвидено застрояване с етажност М+5 за покриване на изградена калканна стена. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която действащият ПУП, одобрен със заповед РД-09-50-1364/03.12.2009 г. на главния архитект на Столична община, предвижда за имота на жалбоподателите високо застрояване - М+5 и М+7 етажа, по уличната регулационна граница, с дълбочина на застрояването 16 м. и на калкан по страничните регулационни граници, към съществуващата в УПИ VI - 23, 24, 25 сграда и към новопредвидената в УПИ III - 19, 20 сграда, като по-ниската част - М+5 етажа, покрива калкана на съществуващата 6 етажна сграда в УПИ VI - 23, 24, 25, а по-високата част-М+7 етажа покрива калкана на новопредвидената в УПИ III - 19, 20, М+7етажа сграда. Констатирано е от вещото лице, че режимът на застрояване, обозначен с матрица, определя максимална плътност на застрояването 60 %, максимален Кинт 3.5, минимално озеленена площ 40 %, което отговаря на параметрите по действащия ПУП и на параметрите в устройствена зона ЦЗ по ОУП от 2009г., както и съответства на параметрите за застрояване по Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Установено е от вещото лице още, че имотите в ПУП, одобрен със заповед РД-09-50-1364/03.12.2009 г. на главния архитект на Столична община, са УПИ II, III и V, кв. 133, м. Възраждане, като застроеният УПИ VI - 23, 24, 25 не участва в ПУП от 2009 г., тъй като той е застроен по ПУП, одобрен със заповед РД-50-667/23.07.1995 г. на главен архитект на София. Според вещото лице издадената на 25.06.2021 г. на жалбоподателите виза за проектиране представлява извадка от действащия ПУП, одобрен през 2009 г. За да отхвърли жалбата срещу процесния отказ първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен орган в изискуемата писмена форма, както и при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел за установено по делото, че имотът на жалбоподателите попада в Зона на работническото движение Ж-5 групов паметник на културата система от ансамбли, обявен с писмо 4469/22.08.1986г., поради и което на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ издаването на виза за проектиране в случая е задължително, както и че издадената на 25.06.2021г. виза за проектиране представлява копие /извадка/ от действащия ПУП от 2009 г. и в нея са нанесени показателите на застрояване, определени с този ПУП, които съответстват на показателите на застрояване за конкретната устройствена зона, в която попада имота, съгласно ОУП на Столична община, и на показателите, установени в Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Позовавайки се на заключението на вещото лице и на нормата на § 25, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО, съдът приема, че ПУП - ИПРЗ и РУП, одобрен със заповед РД-09-50-1364/03.12.2009г. на главния архитект на Столична община, запазва действието си и това е действащият ПУП за процесния имот. По отношение приложението на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО съдът е обосновал извод, че е изпълнено второто и третото условие на нормата, тъй като ПУП от 2009 г. предвижда свързано застрояване в УПИ V - 21, 22, УПИ III -19, 20 и УПИ II - 18, като по този начин се покрива и калкана на заварената сграда в УПИ VI - 23, 24, 25. Според съда обаче не е налице последното условие, за да бъде разрешено строителство с устройствени показатели, по-високи от предвидените в Приложението по чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, а именно да са налице предвидени такива в действащия ПУП, доколкото по делото се установява, че тези показатели съответстват на тези в ОУП, а тези в ОУП на ЗУЗСО, т. е. устройствените показатели на застрояване в имота на жалбоподателите следва да са тези, определени в действащия ПУП и посочени във визата за проектиране от 25.06.2021г. Въз основа на това съдът е приел, че като е отказал да удовлетвори искането на жалбоподателите, обективирано в молба от 12.11.2021г., допълнена с молба от 08.12.2021г., и да издаде виза за проектиране с устройствени показатели по-високи от предвидените в действащия ПУП, ответникът е постановил законосъобразен административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения отказ за допускане поправка на виза за проектиране. Правилно административният съд е определил предмета на подаденото от касаторите искане от 12.11.2021 г., уточнено с молба от 08.12.2021 г., като искане за поправка на издадена на 25.06.2021 г. виза за проектиране на жилищна сграда с магазини, подземни и надземни гаражи в УПИ V 21, 22, кв. 133, м. Зона Б4, район Възраждане, Столична община, поради противоречие между графичната и текстовата част и приложимост в случая на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касаторите, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал волята на заявителите, които са поискали единствено в издадената вече виза за проектиране да бъдат посочени в текстовата й част минималните реквизити на влезлия в сила РУП. Видно от съдържанието на искане вх. САГ21-ГР00-1314/2/12.11.2021 г. и уточнението към него вх. САГ21-ГР00-1314/3/08.12.2021 г., заявителите касатори в настоящото производство, не са направили искане за посочване в текстовата част на визата на реквизити от влезлия в сила РУП в абсолютни стойности - кота корниз, кота било, височина и брой етажи, поради и което правилно както административният орган, така и съда, са приели, че искането е за поправка на издадена виза за проектиране в текстовата й част във връзка с приложение на изключението по § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО относно устройствените показатели. Следва да се има предвид също така, че в административното производство административният орган е обвързан с искането на молителя, доколкото то определя предмета на производството и следва да се произнася само съобразно същото, т. е. не е в правомощията на административния орган да се произнася извън рамките на искането, с което е сезиран. Настоящата съдебна инстанция обаче не споделя извода на съда, че искането на заявителите жалбоподатели в първоинстанционното производство, за промяната на показателите за застрояване, установени с действащия ПУП, представлява искане за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, доколкото в искането изрично се сочи, че се иска само поправка на вече издадената виза, а не издаване на нова виза в хипотезата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Този извод на съда не промяна правилността на решението, доколкото, видно от мотивите и диспозитива на решението, съдът е разгледал и се е произнесъл именно по отношение на постановения изричен отказ за поправка на издадена виза за проектиране в хипотезата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО. Правилно съдът приема също така, че оспореният отказ за поправка на издадена на 25.06.2021 г. виза за проектиране е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразен и обоснован е и извода на първоинстанционния съд, че оспореният отказ е издаден при правилно приложение на материалния закон. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. В процесния случай оспореният отказ е постановен, както беше посочено по-горе, във връзка с направено искане за поправка на вече издадена виза за проектиране в частта на посочените в текстовата част на визата устройствени показатели с твърдението, че по отношение на процесния имот е налице изключението по § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО. Цитираната разпоредба предвиджа, че влезлите в сила или одобрени до влизането в сила на този закон подробни устройствени планове, които предвиждат свързано застрояване в два или повече урегулирани поземлени имоти и които са приложени по отношение на застрояването в един от имотите, запазват действието си за неприложената си част, независимо че надвишават устройствените показатели, определени в приложението към чл. 3, ал. 2, когато се налага покриване на изградени калканни стени, като при прилагане на действащия подробен устройствен план не се допуска надвишаване на одобрената с плана височина на сградите. От събраните по делото писмени доказателства, в това число и от приетата съдебно-техническата експертиза, безспорно се установява, че в издадената на 25.06.2021 г. виза за проектиране са нанесени показатели на застрояване, определени с действащия ПУП, одобрен със заповед РД-09-50-1364/03.12.2009 г. на главния архитект на Столична община. Видно от заключението на вещото лице, режимът на застрояване в издадената виза за проектиране определя максимална плътност на застрояването 60 %, максимален Кинт 3.5, минимално озеленена площ 40 %, което отговаря на параметрите по действащия ПУП и на параметрите в устройствена зона ЦЗ по ОУП на Столична община от 2009г., както и съответства на параметрите за застрояване по Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. По делото се установява още, че имотите, предмет на ПУП, одобрен със заповед РД-09-50-1364/03.12.2009 г. на главния архитект на Столична община, са предвидени за свързано застрояване в два и повече имота така, че да се покрият калканите на вече изградените на странична регулационна линия сгради в имотите, които не са предмет на плана от 2009г. и по същество се постига свързано застрояване между съществуващите и новопредвидените с този план сгради, като УПИ VI - 23, 24, 25 е застроен по предходен ПУП, одобрен със заповед РД-50-667/23.07.1995 г. на главния архитект на София. При така установеното по делото и при съобразяване разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО /в сила от 10.04.2018 г./, правилно е прието от административния съд, че не е налице едно от условията за приложение на тази разпоредба и разрешаване на строителство с устройствени показатели по-високи от предвидените по Приложението по чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, а именно да са налице предвидени такива по действащия ПУП от 2009 г. С оглед на това законосъобразен се явява и отказа на административния орган да извърши поправка на издадената виза за проектиране в частта й относно посочените устройствени показатели. Поради това като достига до изводи в този смисъл първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. За пълнота на изложеното следва да се има предвид също така, че дори и да е налице несъответствие между част от устройствените параметри /Кинт/, обозначени за процесните имоти в графичната част на действащия ПУП ПЗ от 2009 г. и силуетите на сградите по одобрения през 2009 г. РУП за УПИ II, УПИ III и УПИ V, кв. 133, м. Зона Б-4, то това не е основание за поправка на издадената на 25.06.2021 г. виза за проектиране, доколкото тези несъответствия биха били относими в производство по оспорване на заповедта за одобряване на изменението на плана за застрояване и работния устройствен план. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,