Решение № 5339 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10090/2011 г.

Решение № 5339 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10090/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 2599 от 30.05.2011 г., постановено по адм. д. № 1030 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожно уведомително писмо за извършено плащане по УИН: 15/140507/05722 от 14.03.2008 г. Със същото решение Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "Вивамед" ЕООД, гр. Плавен сторените по делото разноски от 550 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на съществени процесуални правила, необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че уведомителното писмо не е издадено от компетентен орган, тъй като въпреки, че в българското и приложимото Европейско законодателство не е съществувало задължение, Разплащателната агенция е изпратила уведомителното писмо за извършено плащане. Самото уведомително писмо е генерирано като краен акт от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), която според чл. 30, ал. 2 и чл. 31 ЗПЗП е комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителни писма, с които се признават и изчисляват сумите по заявените от съответните лица схеми и мерки за подпомагане или се намалява или отказва изплащането им, поради причини, заложени в нормативната уредба. Твърди се, че при съобразяването на тези норми, уведомителното писмо не можело да бъде подписано от конкретни лица, но приложената таблица към него засягали конкретни права на лицето заявител. Поради изложеното уведомителното писмо не следвало да бъде подписано от конкретно длъжностно лице. По изложените съображения се моли, решението да се отмени. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на съда за нищожност на уведомителното писмо за правилни, с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. То не съдържа подпис и длъжност на лицето, което е издало уведомителното писмо и по този начин не може да се провери компетентността на органа, който го е издал. Според прокурора нарушението на административно производствените правила е толкова съществено, че води до порока нищожност. Този извод се потвърждавал и от съдържанието на касационната жалба, в която е описан механизма на издаването на уведомителното писмо. Това изложение според прокурора е в пълно противоречие с една от основните характеристики на индивидуалния административен акт, а именно, че такъв акт може да бъде издаден само от административен или от друг овластен със закон за това орган. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна, но по различни съображения от изложените в нея. От данните по делото се установява, че Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от законния представител на "Вивамед" ЕООД срещу уведомително писмо за извършено плащане под уникален идентификационен номер (УИН) 15/140507/05722 от 14.03.2008 г. на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С него дружеството, което е подало общо заявление за единно плащане на площ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Република България за кампания 2007 г. е било уведомено, че са му били наложени санкции. В уведомителното писмо е посочено, че след извършени административни проверки са установени наддекларирани площи, за което е наложена санкция в размер на 200 138,97 лв. и за неспазване на стандартите за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние - 7 506,69 лв. В жалбата са се съдържали твърдения за нищожност на уведомителното писмо, поради това, че то не е подписано от издателя си. Спорът между страните не се е развил относно установеното нарушение, описано в таблицата приложена към уведомителното писмо, за което е наложена и санкцията, а относно нищожността на уведомителното писмо. Съдът е приел, че то е нищожно, поради липсата на подпис на лицето, което го е издало, с отбелязване на длъжността му - порок във формата според чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. Констатираният порок, който не се е оспорвал от ответната страна е преценен от съда за особено съществен, защото уведомителното писмо, което по правната си същност е индивидуален административен акт, е лишен от един от задължителните си реквизити, изисквани от закона, поради което е обявено за нищожно. Съдът се е произнесъл с решението си за цялото уведомително писмо, без да прецени, че жалбата на дружеството е била само срещу тази част от него, с която е наложена санкция. Уведомителното писмо се състои от две части, както правилно е съобразил в мотивите си съда, като в първата си част съдържа информация за извършено плащане в размер на 242 716,15 лв., за което са приложени и писмени доказателства. Тази чест от уведомителното писмо не е била предмет на жалбата. Позитивната част не може да бъде оспорвана, тъй като в тази си част жалбата би била процесуално недопустима поради липсата на правен интерес. Съдът като е обявил нищожността на цялото уведомително писмо е излязъл от предмета на жалбата и се е произнесъл по несъществуващо оспорване. Така постановеното решение в тази му част, с която съдът се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран ще следва да се обезсили на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Постановеното решение в останалата част е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че уведомителното писмо е издадено от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, който е юридическо лице. Самото юридическо лице се представлява от изпълнителния директор на фонда, но юридическото лице няма качеството на административен орган, който да има правомощието по закон да издава индивидуални административни актове. Органите на юридическото лице, които са в структурата му могат да издават административни актове. Това са посочените в ЗПЗП и Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция органи с разписаните им правомощия. Компетентността принадлежи на изпълнителния директор на фонда. В конкретния случай последният не е издал уведомителното писмо, тъй като то не носи неговия подпис, той не е и автор на индивидуалния административен акт. Уведомителното писмо, издадено без подпис на длъжностното лице, което го е издало е съществено нарушение на административно производствените правила по издаването на индивидуален административен акт - чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. Наведените твърдения в касационната жалба относно допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила не са мотивирани и обосновани. Те не са свързани с посочване на недопустимата част от решението на съда. В касационната жалба е описан механизмът на издаването на уведомителното писмо, който е в съществено нарушение на изискването за форма, визирано в чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. Неоснователен е и доводът, че решението е необосновано. Съдът е обсъдил приложените писмени доказателства и е съпоставил издаденото уведомително писмо с изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, като е извел правилен извод за неговата нищожност. Неоснователен е и последният довод за допуснато нарушение на материалния закон. Общото посочване на Европейското законодателство, включително и издадените наредби в приложение на отделните регламенти не отменят задължението за спазването на изискването за форма на индивидуалният административен по чл. 59 АПК. На последно място присъденият от съда размер на разноските, които следва да бъдат заплатени от ответната по жалбата страна е правилен и законосъобразен с оглед § 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Относно посочените решения на Върховния административен съд в касационната жалба, на които е извършено позоваване е неоснователно, тъй като тази практика вече е изоставена. С оглед на изхода на спора направеното искане от касатора за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение като неоснователно ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение