Решение № 8844 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15320/2012 г.

Решение № 8844 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15320/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 185 и сл. от АПК по жалба на "Финанс Инженеринг" АД със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. "Никола Петков" № 6 и "Изипей" АД срещу Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) на Министерски съвет приета с ПМС № 30/2000 г. Претендира се нищожност на разпоредбите на чл. 57, 58, 59, 63, 92 и 93 НПОС и алтернативно незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 50, 51, 52, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 63, 66, 92 и 93 НПОС. Ответникът по жалбата Министерски съвет чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на Наредбата. Заинтересованата страна НОИ изразява становище за валидност и законосъобразност на НПОС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, а неоснователност на жалбата. Предлага да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, II отд., след като прецени доказателствата по делото прие следното: В изпълнение на чл. 106 от Кодекс за задължителното обществено осигуряване (КЗОО) в последствие изменен в Кодекс за социалното осигуряване (КСО) Министерски съвет с постановление ПМС № 30 от 10.03.2000 г. приема Наредба за пенсиите в последствие изменена в Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В процесната наредба подробно е разписана процедурата и редът, по който осигурените лица ще получават своите пенсии - чрез изплащане по изплащателен картон чрез "Български пощи" ЕАД или по банков път. Към момента на издаване на процесната наредба "Български пощи" ЕАД е единственият субект, оправомощен да извършва универсалната пощенска услуга съгласно Закона за пощенските услуги (ЗПУ), част от която е и извършването на пощенски парични преводи. В последствие ЗПУ отделя извършването на пощенски парични преводи от универсалната пощенска услуга и по силата на чл. 38 ЗПУ я превръща в неуниверсална такава. В чл. 19 ЗПУ е предвидено всеки субект, който получи индивидуална лицензия от Комисията за регулиране на съобщенията да може да извършва пощенски услуги на територията на Република България в обем предвиден в самата лицензия. Жалбоподателят "Финанс Инженеринг" АД притежава лиценз за извършване на пощенски парични преводи, предоставен му от КРС по надлежния за това ред и претендира, че с процесната наредба се ограничават правата му като пощенски оператор. При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи. Жалбата е подадена от надлежни страни по чл. 186, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Жалбоподателят притежава индивидуална лицензия за извършване пощенски парични преводи и претендира, че изплащането на пенсиите по изплащателен картон представлява именно пощенски паричен превод, който по силата на предоставената му лицензия би могъл да извършва. С процесната наредба е предвидено изплащането на пенсиите по този начин да става единствено от "Български пощи" ЕАД, което е достатъчно основание за съда да приеме за доказан правният интерес на жалбоподателят от оспорване на наредбата. Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав на Върховния административен съд приема че процесната наредба не страда от релевираните в жалбата пороци, които да доведат до прогласяване на нейната нищожност. Нищожност на административен акт може да бъде прогласена от съда, ако актът страда от толкова съществен порок, който да не позволява пораждането на каквото и да било действие на последния. Примерното изброяване на такива пороци са липсата на компетентност на издаващия орган, вменяване на задължение за извършване на престъпно деяние или деяние, което съставлява административно нарушение, липса на предмет и т. н. В конкретният случай НПОС е издадена от компетентен орган изрично определен в чл. 106 КСО. В жалбата не се сочи някой от споменатите по - горе пороци, които да засягат акта по толкова съществен начин, че да бъде засегната неговата валидност. Претенцията на жалбоподателя относно нищожността на чл. 50, 51, 52, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 63, 66, 92 и 93 НПОС, настоящата инстанция също приема за неоснователна. НПОС е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в законоустановената за това форма. Наредбата е издадена от Министерски съвет по изричната делегация на чл. 106 КСО. Спазени са административнопроизводствените правила за издаването й - проведено е заседание на Министерски съвет и е приета с нарочно постановление - ПМС № 30/11.03.2000 г. По отношение на релевираните в жалбата нарушения на материалния закон настоящият състав на Върховния административен съд намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 106 КЗОО, на което основание е издадена процесната наредба, органът натоварен да определи реда и начина по който ще се отпускат и изплащат пенсиите е Министерски съвет. Законодателят не е предвидил в свой акт реда за изплащане на пенсиите, а е предоставил това в компетенциите на Министерски съвет. Снабдил го е с властта да определи реда и начина за отпускане и изплащане на пенсиите, разбира се без да бъдат нарушени разпоредбите на нормативен акт от по - висока степен. В този смисъл релевираната от жалбоподателя претенция за нарушаване на разпоредбите на Регламент 574/72 и 1408/71 е неоснователна. Наредбата е издадена 2000 г., когато Република България не е била чл. на ЕС и разпоредбите на цитираните регламенти не са били част от действащото право. В последствие тези регламенти са били отменени и към сега действащото законодателство приложими са Регламент 883/04 и Регламент 987/09. В тях подробно е разписано в кои случаи следва да се отпускат пенсии, но редът и начинът на изплащане е оставен в компетентността на всяка отделна страна - членка. Това налага извода, че НПОС не противоречи на разпоредбите на цитираните регламенти. Жалбоподателят релевира възражения относно противоречието на НПОС с материалния закон и по конкретно с чл. 18 ЗПУ. Съгласно нормата на чл. 18 ЗПУ пощенските оператори изпълняват дейността си при условия на равнопоставеност и публичност. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите относно поставянето им в неравностойно положение посредством спорните текстове на НПОС, които дават възможност единствено на Български пощи да извършват изплащането на пенсиите посредством изплащателен картон. Отпускането и изплащането на пенсиите е израз на държавната политика в областта на социалното осигуряване. Съгласно Преамбюла на Конституцията Република България е социална държава, която е длъжна да осигури заместваща облага на загубеното в следствие на различните осигурителни рискове трудово възнаграждение под формата на пенсия. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КРБ, Министерски съвет ръководи и осъществява вътрешната политика на страната. Негово право и задължение е да осигури и обезпечи бързото, точно и безпроблемно изплащане на пенсиите, които представляват обезщетение, породено от невъзможността на определено лице да полага труд. В този ред на мисли отпускането и изплащането на пенсията не може да бъде опростено до обикновен пощенски паричен превод, каквато е претенцията на жалбоподателя. По своята правна природа това е сложен фактически състав от последователно извършени и законорегламентирани действия, както от страна на осигуреното лице, така и от страна на държавния орган по осигуряването в случая Националният осигурителен институт. Систематичното тълкуване на НПОС налага извода, че Министерски съвет едностранно е определил административния орган компетентен да отпуска пенсиите и да контролира начина на тяхното изплащане. Това му право е делегирано пряко от закона и по специално от разпоредбата на чл. 106 КСО. По своята правна природа тази делегация оправомощава Министерски съвет да действа самостоятелно при избора на органи по изпълнението на пенсионната система. В неговата дискреционна власт е и да избере дружество, което в най-голяма степен ще задоволи обществената потребност. Не е спорно между страните, че клоновата мрежа на Български пощи ЕАД превъзхожда по численост тази на жалбоподателя, което е гаранция за качествено обслужване на субектите получаващи пенсия. Ето защо настоящата инстанция приема избора направен от Министерски съвет абсолютно отговарящ на целта на закона прокламиран в чл. 3, т. 3 КСО за равнопоставеност на осигурените лица. Оспорената Наредба е издадена в рамките на предоставената от разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗП възможност и уреждане реда и начина на изплащането на пенсиите и с оглед предвидената делегация от КСО не следва да се приеме, че е нищожна. Неоснователно е твърдението, че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 79 и 80 от АПК да преведе оспорените текстове от наредбата в съответствие със закона и гарантираните в чл. 19, ал. 2 от КРБ права на юридическите лица. Тази разпоредба изисква законът да създава и гарантира равни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, с оглед предотвратяване злоупотреба с монопол и нелоялна конкуренция. Оспорените текстове не създават монополно положение и предпоставки за нелоялна конкуренция, поради това, че не са предвидени изключения за другите оператори /Решение 2/13.03.2003 г. на КС на РБ по к. д. № 20/2002 г./. Наред с това не може да се приеме противоречие на оспорената Наредба с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, тъй като последната като подзаконов нормативен акт съответства на Конституцията и на нормативните актове от по-висока степен. При така възприетата фактическа и правна обстановка приетата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните и административнопроцесуални предпоставки за издаването й и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховния административен съд, II отд.,