Решение № 138 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3044/2011 г.

Решение № 138 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3044/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", гр. Варна, против решение № 2574 от 15.12.2010 г., постановено по адм. д. № 2926/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - зам.-председателят на Административен съд гр. Варна не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на сдружение с нестопанска цел "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" против решение № 8/5.08.2010 г. на зам.-председателят на Административен съд гр. Варна, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление от 16.07.2010 г. в частта му по т. 2 - 11. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че исканият достъп до обществена информация се изразява в отговор на въпросите - каква необходимост е наложила интернет справките за движението на делата на Административен съд гр. Варна да минават през външна организация; на какво основание интернет страницата на съда препраща към вход за платени справки за делата; ползва ли съда облаги и какви от ограничаване на интернет достъпа до делата; съобразено ли е и по какъв начин ограничаването на свободния интернет достъп за справки по делата със законовите изисквания за прозрачност и улесняване на достъпа до правосъдие; отчетен ли е факта, че въвеждането на заплащане на интернет справки по делата ще доведе до натоварване на съдебните служители и може да се появят опашки (т. 2, 6, 10, 11 и 12 от заявлението). С оглед характера на исканата информацията в посочените пунктове законосъобразно съдът е приел, че в случая не е поискан достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, поради което е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителят е поискал отговори на въпроси, а не достъп до информация. Несъмнено отговорите на тези въпроси не са официална, не са и служебна информация, като последната съгласно легалното определение на чл. 11 от ЗДОИ е информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За да се предостави достъп до посочената информация, то същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод направено искане. Гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуващите документи. Държавните органи нямат задължение да създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация. Този извод следва и от останалите разпоредби на ЗДОИ, които изискват заявителя да посочи начина на предоставяне на информацията и заплати разходите за това. В случая не се иска информация за факти, а се искат отговори за причините довели до едно или друго управленско решение на задължения субект. Посочените аргументи се отнасят и за исканата информация по т. 3, 4, 5 и 7 от заявлението като правилно първоинстанционният съд е преценил, че същата има технически характер - регистриран ли е съда на посочения в заявлението домейн и регистратор ли е на този домейн - т. 3; разполага ли съда с администраторски права за сайта, описан в т. 4 от заявлението; на какво основание електронния адрес, описан в т. 5 и 7 от заявлението, дадено меню препраща към безплатни справки по делата в Административен съд гр. Варна и Бургас. Така формулираните въпроси не съдържат искане за достъп до обществена информация, а питане за администриране и поддържане на домейни, сайтове и електронни адреси, т. е правилно съдът е приел, че се касае за техническа информация. По т. 8 и 9 (на какво основание "Информационно обслужване" АД има достъп до деловодната система на съда и има ли последното разрешение и на какво основание ползва готовите данни за търговски цели) от заявлението задълженият субект е посочил, че тази информация не се съхранява в Административен съд Варна и е отговорил, че информацията, с която разполага съда е следната: с пряк достъп до съдебно-административната система разполагат магистратите и служителите с персонална парола и име. Съдът не е собственик на системата, а я ползва, като същата се поддържа от "Информационно обслужване" АД, клон Варна. Видно от приложения по делото анекс, сключен между Административен съд гр. Варна и "Информационно обслужване" АД, е че договорът между страните за абонаментно поддържане на системата за Интернет достъп до информацията за движението на делата на Административен съд гр. Варна е прекратен, считано от 1.06.2010 г. Следователно задълженият субект е дал отговор на поставените по т. 8 и 9 от заявлението въпроси. Ето защо като е направил извод, че оспореният акт е съответен на материалноправните норми на ЗДОИ първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение Административен съд гр. Варна не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт, съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания акт. Твърденията на касатора, че съдът е следвало да си направи отвод на основание чл. 22, ал. 1, б. "в" от ГПК, е неоснователно. От една страна цитираният текст не съществува, от друга страна единствено от факта, че оспорения акт е постановен от заместник председателя на Административен съд Варна не следва извод, за наличие на хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Искане по реда на чл. 23, ал. 1 от ГПК не е направено. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,