Решение № 2248 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1389/2015 г.

Решение № 2248 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1389/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на кмета на Община Варна против решение № 2844/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3100/2014 г. на Административен съд град Варна. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответницата - Валя Антонова Малева от град Варна, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано по повод доклад от 19.06.2014 г. на директора на дирекция "Местни данъци" в община Варна за констатирани нарушения на Кодекса за поведение на държавните служители от Валя Малева, свързани с лоша организация на работата при обслужване на клиентите. Със заповед № 2318/14.07.2014 г. кмета на община Варна е образувал дисциплинарно дело срещу Малева, като е разпоредил Дисциплинарният съвет/ДС/ да провери изложените данни в посочения по-горе доклад. Видно от протокол № 1/16.07.2014 г. за проведено заседание на ДС, в което е взето решение да бъдат изслушани главните инспектори от отдел КРДПС и касационната ответница. На 18.07.2014 г. е проведено заседание на Дисциплинарния съвет, на което поканените лица са изслушани и е било взето решение да се покани касационната ответница да даде писмени обяснения, за което й е било изпратено писмо от 22.07.2014 г. На 24.07.2014 г. Малева е депозирала писмени обяснения до Дисциплинарния съвет. На 12.08.2014 г. отново е проведено заседание на ДС, който е приел, че е налице основанието по чл. 89, ал. 2 от ЗДСл на Малева да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и в този смисъл е направеното до дисциплинарнонаказващия орган предложение. С писмо от 13.08.2014 г. административнонаказващият орган - кметът на община Варна е уведомил Малева, че следва да представи писмени обяснения в двудневен срок от получаването на писмото и е поканил същата за изслушване на 20.08.2014 г. от 15.00 часа. На 18.08.2014 г. Малева е депозира писмените си обяснения до кмета на община Варна. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на заповед № ДС-0851/26.08.2014 г. на кмета на Община Варна, с която на Валя Антонова Малева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Заповедта е уволнение е приета за незаконосъобразна от АС Варна, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че административнонаказващият орган не е представил доказателства за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и че не са доказани посочените в заповедта нарушения, поради което съдът е отменил заповедта за дисциплинарно уволнение. При така установените релевантни за спора факти настоящата инстанция намира решението за правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушения на процесуалния и материалния закон. Административнонаказващият орган не е спазил императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от /обн. ДВ, бр. 24/2006 г./ дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че едно от двете кумулативни изисквания не е спазено. По делото са депозирани писмени обяснения на Малева от 18.08.2014 г., но не е изслушана държавната служителка. Твърденията в касационната жалба, че административнонаказаващият орган не е длъжен да удостовери писмено това обстоятелство, са неоснователни. В негова тежест е да докаже това императивно изискване, което е свързано с правото на защита на наказания държавен служител. При това положение, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице едно от кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган. Съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДСл, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Въпреки това първоинстационният съд е обсъдил и доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като основания за отмяна на оспорената пред него заповед. Обсъдени са подробно твърдяните в заповедта нарушения, за които съдът е изложил подробни мотиви защо счита, че същите са недоказани и не съответстват на представените към административната преписка писмени доказателства. Съдът е обсъдил всяко едно от вменените нарушения на служебните задължения на жалбоподателката, при което основателно е констатирал тяхната неконкретизираност по време, в какво се изразява съществото им, обстоятелствата, при които са извършени и какви са подкрепящите доказателства. При извършената оценка на всяко от тях е формиран обоснован и основаващ се на данните по делото извод за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваната заповед. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което следва да му бъдат присъдени 1200 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложеното пред касационната инстанция адвокатско пълномощно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение