Решение № 13038 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7700/2009 г.

Решение № 13038 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7700/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието и горите срещу решение от 13.08.2008 г. постановено от Софийски градски съд - административна колегия, III-з състав по адм. д. № 3173/2006 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от "Рефан България" ООД. Този касационен жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците излагат доводи за неоснователност на касационните жалби, поради което искат обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на заповед № РД-47-4 от 05.05.2005 г., с която зам.-министъра на земеделието и горите на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ е разпоредил да се преработи частично влязлата в сила карта на възстановената собственост за землището на гр. Батак за имоти № 001006 и № 001069 с обща площ от 12,082 дка. Решаващият съд е приел, че административния орган не е имал материална компетентност да постанови заповед на това основание, поради което е прогласил нищожност на оспорената заповед. За да стигне до тeзи правени извод, съдът е приел, че в случая не са били налице материално-правните предпоставки на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ да изменение на влязлата в сила КВС. След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е стигнал до правен извод, че в случая не е налице явна фактическа грешка, в смисъла дефиниран с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. При липса на законовото основание за изменение на влязъл в сила план за земеразделяне и карта на възстановената собственост, административния орган няма компетентност да издаде заповед по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че в случая с издадената заповед административния орган е разрешил спор за материално право между конкуриращите се права на възстановените собственици и "Рефан" ООД. На последно място съдът е приел, че при постановяване на заповедта са допуснати особено съществени процедурни правила, което също е основание за прогласяване на нищожност. По тези доводи съдът е постановил решението си. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания. Оспорената заповедта е издадена на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, влезлият в сила план за земеразделяне или карта на възстановената собственост може да бъде преработен при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и горите или на упълномощено от него длъжностно лице, като заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява от поземлената комисия (понастоящем общинската служба по земеделие и гори) в кметството. За да е нищожен оспореният административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, явна фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана. В оспорената заповед е посочено само правното основание - чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, което всъщност е идентично с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Фактическото основание за издаването й се съдържат в докладна записка и протокол от 01.04.2005 г., изготвени от работна група, назначена със заповед № РД-46-187/01.02.2005 г. със задача да установи наличието или липсата на основание за преработка на влязлата в сила КВС. Съобразно тези мотиви, постановяване на заповед за преработка на влязлата в сила КВС се налага с оглед отразяване на налично застрояване и на това основание обособяване на застроената част като нов имот, който да се впише като държавен, с оглед заповедта за предоставяне на право на ползване на "Рефан" ООД. Така изложените причини обаче не могат да се квалифицират като явна фактическа грешка по смисъла на закона. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - министъра на земеделието и горите, че явната фактическа грешка се състои в неотразяване на застрояване, което именно съставлява несъответствие между съществуващата ситуация и отразяването й върху КВС. Съобразно приетото заключение, застрояване е било отразено на скица, издадена в период след одобряване на картата на ССРГ. Вещото лице стига до извод, че отразяването на сградите е било налично шест години преди да се квалифицира като ЯФГ, и то в период, когато на терена сградите не съществуват, а са останали само бетонни постаменти. Тези доводи не могат да се споделят и поради факта, че с преработката не се цели само и единствено отразяване на сгради, които реално не съществуват, а се разпорежда и отделяне на нов имот, който да се впише като държавна собственост. При тези установени факти обоснован и законосъобразен е правния извод на решаващия съд, че във влязлата в сила КВС няма явна фактическа грешка, която да налага преработка. Министърът на земеделието и горите е компетентният административен орган да издаде заповед за преработка на влязъл в сила план за земеразделяне по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, но само в случаите, при които е налице явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Като е издал на това основание заповед, без да е налице явна фактическа грешка, министърът е излязъл извън рамките на предоставената му компетентност. Налице е хипотезата на посоченото в чл. 146, т. 1 от АПК основание за отмяна - липса на компетентност. Един административен акт, независимо от вида му - индивидуален, общ или нормативен, е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, по място или по степен административен орган. В конкретния случай постановеният акт изцяло е лишен от законово основание, което е основание да се приеме, че е налице пълната липса на материална компетентност за издаване на акт с разпореденото действие. Обосновано съдът е приел, че с издаване на оспорената заповед административния орган по недопустим начин се намесва в разрешаване на спор за материално право, възникнал между собственици, на които е възстановено правото с влязло в сила решение на ПК, сега ОСЗ Батак и търговско дружество, на което е предоставено право на ползване със заповед на министъра на земеделието и горите. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ разрешаването на този спор е изцяло в юрисдикцията на граждански съд. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с двете касационни жалби, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение