Решение № 642 от 17.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 702/2010 г.

Решение № 642 от 17.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 702/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор, за възобновяване на наказателното производство по ч н д № 200/2010 г., по описа на Районен съд - Червен бряг, по което с протоколно определение от 27.07.2010 г. са групирани наказанията на Н. И., като на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК му е определено общо наказание пробация при следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години, безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа в рамките на една година, ограничения в свободното придвижване изразено в забрана напускането на жилището което обитава за времето от 22.00 до 7.00 часа за срок от една година и шест месеца, както и включване в курсове за професионална квалификация за срок от една година. В искането е посочено, че така направеното групиране на наказанията е допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като предпоставка за допустимост на искането за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

В искането се твърди:

1. съдът неправилно е преценил, че всички престъпления включени в образуваната съвкупност са отношение на съвкупност по между си, тъй като престъплението по н о х д № 91/2010 г. по описа на РС - Червен бряг е в отношение на рецидив с тези по н о х д № № 2953/2009 г., 2375/2009 г. и 4313/2009 г. и едновременно с това е в отношение на съвкупност с останалите. Това налага наказанието пробация по н о х д № 91/2010 г. по описа на РС - Червен бряг, със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест месеца, два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа за една година, да се изтърпи отделно.

1. съдът неправилно е определил общото наказание, тъй като за формирането му, от всички подлежащи на групиране наказания пробация е извадил най-тежките пробационни мерки, вместо да определи едно от наказанията пробация, но с най-тежката съвкупност от пробационни мерки, а именно - пробацията със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години по два пъти седмично, периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и ограничения в свободното придвижване, изразяващи се в забрана за напускане на жилището, което обитава осъдения за времето от 22.00 до 7.00 часа, без разрешение на пробационен служител или на прокурора, за период от една година и 6 месеца.

Поради посочените нарушения, сочещи на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Главния прокурор иска отмяна по реда на възобновяването на определението за групиране на наказанията и връщане на делото за ново разглеждане.

Пред касационния съд, осъдения И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Прокурорът поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането е основателно.

С обжалваното определение са групирани наказанията наложени на осъдения Н. И. по следните влезли в сила присъди - по н о х д № 2375/2009 г.; № 2953/2009 г.; № 3882/2009 г.; № 45/2010 г.; № 4313/2009 г., всички по описа на РС - Плевен и по н о х д № 40/2010 г. по описа на РС - Л. и № 91/2010 г. по описа на РС - Червен бряг. Определено е едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно пробация при следните пробационни мерки:

• задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, три пъти седмично;

• задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години;

• безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа в рамките на една година;

• ограничаване на свободното придвижване - забрана за напускане на жилището което обитава за времето от 22.00 до 7.00 часа, за срок от една година и шест месеца;

• включване в курсове за професионална квалификация за срок от една година.

На основание чл. 25, ал. 2 НК от така групираните наказания са приспаднати част от изтърпените пробационни мерки.

Това определение не е обжалвано и не е проверявано по касационен ред.

1. При проверката се установи, че съдът неправилно и в нарушение на чл. 23, ал. 1 НК, е определил общото наказание. Нарушението се състои в това, че вместо да определи най. тежкото наказание пробация, предопределeно от най-тежката съвкупност от пробационни мерки, съдът е сумирал най - тежките пробационни мерки от всички подлежащи на групиране наказания пробация. Правилно в искането на Главния прокурор се поддържа, че като общо наказание следва да се определи най-тежката съвкупност от пробационни мерки по едно от делата. В случая това е наказанието пробация определено по н о х д № 2375/2009 г. и № 4313/2009 г., със следните пробационни мерки:

• задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, два пъти седмично;

• периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и

• ограничения в свободното придвижване изразяваща се в забрана за напускане на жилището, което обитава осъденият за периода от 22.00 да 7.00 часа, без разрешение на пробационен служител или прокурор за срок от една година и шест месеца.

1. При проверката се установи, че наистина престъплението по н о х д № 91/2010 г. по описа на РС-Червен бряг е извършено при условията на рецидив спрямо тези по н о х д № 2953/2009 г., 2375/2009 г. и 4313/2009 г., всички по описа на РС - Плевен, тъй като е извършено на 13.01.2010 г., след като присъдите по тези дела са били влезли в сила - съответно на 6.11.2009 г.; 30.11.2009 г. и 23.12.2009 г.

Това налага мерките по наказанието пробация наложено по н о х д № 91/2010 г. по описа на РС - Червен бряг да се изтърпят отделно от общоопределеното.

Като не е определил правилно общото наказание и е включил в една съвкупност наказания за престъпления които са извършени в отношение на рецидив, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което е предпоставка за допустимост на искането с правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Това налага отмяна по реда на възобновяването на определението атакувано от Главния прокурор и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав, при което да се приложи правилно законът за групиране на наказанията.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение