Решение № 1767 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2013 г.

Решение № 1767 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Юлиян Митев, в качеството му на изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, гр. София, срещу решение № 423 от 18.01.2013 г., постановено по адм. дело № 10696/2011 г. по описа на Административния съд - София-град, в частта му, с която е бил уважен предявения иск от Миглена Минчева Петрова, от София, за сумата 2000 лв. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Срещу същото решение е подала касационна жалба и Миглена Минчева Петрова, от София, в частта му, с която искът й не бил уважен и за сумата 8000 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С посоченото по-горе решение, Административният съд - София-град, по искова молба, предявена от Миглена Минчева Петрова, от София, с правно основание чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 1 АПК, е осъдил Агенцията по вписванията да заплатят сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 01.05.2008 г. - 02.08.2008 г. като последица от бездействие на служители от агенцията да отбележат в имотния регистър всички релевантни обстоятелства, относно собствеността върху жилище, намиращо се на ул. "В. Априлов" № 12, гр. София. Съображенията за това са били, че въпреки направени няколко искания от ищцата да бъде отразено на постановление на държавния съдебен изпълнител от 21.04.2006 г. за възлагане на недвижим имот по персоналната партида на бившия собственик на същия, това не е било сторено. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на АП. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяване на решение по предявения иск. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Допълнително следва да бъде посочено следното: От събраните по делото доказателства е било установено, че са били допуснати нарушения на Правилника за вписванията и Наредба № 2 от 21 април 2005 г. за водене и съхраняване на имотния регистър от служители в агенцията. Тази фактическа обстановка по същество представлява достатъчно основание, да се приеме за установено неспазване на служебните задължения, изразяващи се в невписване в имотния регистър на обстоятелството, че лицето Людмила Иванова не е собственик на процесния недвижим имот, възложен на Миглена Петрова в производство по публична продан. От представените справки в имотния регистър е установено, че вписването е установено по партидата на Петрова, но не и по тази на Людмила Иванова. След като техническото отразяване в персоналната партида на предишния собственик е било в задължение именно на служителите на Агенция по вписванията и това не е било сторено видно от данните по делото, то е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка, при така констатирано бездействие на служители на касатора, то безспорно е налице и причинноследствената връзка между това бездействие на служителите, при изпълнение на административна дейност и вредоносния резултат, претърпян от ищцата. Следователно крайният извод, че са били налице предпоставките за предявяване на иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, е доказано и законосъобразно упражнено. По отношение размера, в който е уважена исковата молба, настоящият тричленен състав намира, че оплакванията и на двете страни са неоснователни. Това е така, защото първоинстанционният съд при определянето на дължимото обезщетение, е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди и е определил същите, като е изходил от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е спазен принципа на справедливост, визиран в сочената разпоредба. С касационните си жалби, както и от данните, събрани по началното дело, не са налице нови факти и обстоятелства, които да водят до извод, различен от този, направен от административния съд по отношение на така определения от последния размер на обезщетението. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на трето отделение,