Решение № 9544 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2009 г.

Решение № 9544 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Самир Абдел Рахман Ал Шариф - палестинец без гражданство, срещу решение № 4 от 09.01.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Ответната страна - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не взе становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149 АПК. С решението си председателят на Държавната агенция за бежанците е постановил отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Приел, че по отношение на него липсват нови обстоятелства в историята му и не може да се приеме, че е принуден да остане извън държавата си поради реална опасност от изтезаване, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не са налице и условията за предоставяне статут на бежанец. Не посочва релевантен мотив, който да обоснове нуждата от международна закрила, а изложените от него семейни и социално-икономически проблеми в страната ни по дефиниция не са правно значими за търсената защита. Така изложените мотиви от административния орган са обосновани само с данни от проведеното интервю със заявителя, като са посочени и негови предишни заявления със същото искане. Неправилно обаче е прието, че не са налице нови обстоятелства в историята на чужденеца. Държавата му на произход а Палестина, а на местоживеене - Йордания. Общоизвестен факт е, че държавата Палестина не е "сигурна държава по произход" по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗУБ. В приложената справка от Държавната агенция за бежанците вх. № 980 от 19.02.2007 г., на стр. 4, се сочи, че "по данни и съобщения на правозащитните организации понастоящем стотици палестинци са били принудени да остават зад граница поради отказ на йорданските посолства да подновят паспортите им с обяснението, че не отговарят на изискванията за гражданство". По отношение на жалбоподателя това е факт, посочен и в решението. В § 1 от допълнителните разпоредби на ЗУБ изрично се сочи, че: "Този закон въвежда разпоредбите наЕ Директива 2004/83 (ЕО на Съвета за минимални стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. " Основната цел на тази директива е да гарантира прилагането от всички държави членки на общи критерии за определяне на лицата, които реално се нуждаят от международна закрила - Ал. 6, а в Ал. 8 - че държавите членки трябва да могат да предвидят по-благоприятни условия за гражданите от третите страни или за лица без гражданство, които търсят закрила от държавата членка. Изискванията в тази директива е следвало да бъдат обсъдени от административния орган, касаещи положението на жалбоподателя, който от 2002 г. е регистриран като търсещ убежище в България и по отношение на него няма данни да е извършвал закононарушения, за което и ДАНС е издала писмо рег. № М-1247 от 17.09.2008 г., че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя Самир Абдел Рахман Ал Шариф. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено необосновано в нарушение на материалния закон следва да се отмени и да се върне на административния орган за ново произнасяне. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,