Решение № 191 от 28.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1418/2015 г.

Решение № 191 от 28.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1418/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на [фирма]-С. за отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК на влязло в сила на 24.01.2014 г. решение по ч. гр. д. № 11/15 на ОС - Сливен, с което е оставена без уважение жалбата на [фирма] против постановление за възлагане на недвижим имот от 2.12.2014 по изп. дело № 2014837040380 на ЧСИ П. Г. с р-н на действие ОС - С. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: жалбата срещу постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот е разгледана в закрито заседание, вместо в открито, съгласно процесуалното правило на чл. 437, ал. 2 ГПК, касаещо трето за изпълнението лице, какъвто, според жалбоподателя, представлява участвалият в публичната продан наддавач. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане в негова полза на съдебните разноски в настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е на 23.02.2015 г. от надлежна страна срещу влязло в сила на 24.01.2015 г. решение - в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Молителят в настоящото производство сочи като единствено основание за отмяна на решението, че е бил лишен от възможност да участва в производството пред ОС като се позовава на обстоятелството, че подадената от него жалба срещу постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот е разгледана в закрито заседание, вместо в открито, съгласно процесуалното правило на чл. 437, ал. 2 ГПК, касаещо трето за изпълнението лице, какъвто, според жалбоподателя се явява самият той като наддавач в публичната продан. Настоящият състав на ВКС счита изложените оплаквания за лишени от законово основание по следните съображения: систематичното тълкуване на разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 435 ГПК води до извода, че законодателят недвусмислено и ясно разграничава активната легитимация на третите лица /ал. 4/ като жалбоподатели, засегнати от проведените изпълнителни действия от тези на участващите в публичната продан наддавачи при обжалване на постановлението за възлагане на недвижим имот след приключила публична продан - ал. 3 на чл. 435. Последните не се явяват и няма как да бъдат трети засегнати от изпълнението върху имота лица, тъй като изобщо не се засягат техни права върху последния, за разлика например от хипотезата на чл. 429, ал. 3 ГПК -на трети лица, дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга към взискателя. В този случай последното обстоятелство е предпоставка да активната легитимация на третите лица като носители на правото на жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Ето защо, само жалбите на тази категория лица срещу действията на СИ задължително се разглеждат в открито заседание, с оглед осигуряване правото им на защита с възможност да изложат съображения и ангажират доказателства в съдебното производство: нещо което не са могли да направят пред СИ при извършване на съответните изпълнители действия. В тази връзка е и константната практика на ВКС, включително и посочената от самия жалбоподател по приложението на чл. 437, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - Р № 53 от 21.07.2010 по т. д. № 104/2010 на Първо т. о. и Р № 87/16.05.2013 г. по т. д. № 61/2013 на Второ т. о. на ВКС. И двете решения разглеждат случаите, когато по жалби по чл. 435 ГПК на трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга към взискателя, съдът се е произнесъл в закрито заседание, вместо да ги разгледа в открито, съгласно чл. 437, ал. 2 ГПК, поради което и това обстоятелство е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно, посочените решения на ВКС са неотносими към настоящия случай. По така изложените съображения настоящата молба за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответника по молбата се дължат от страна на молителя разноските по водене на настоящото дело в размер на 700 лева -платен адвокатски хонорар, съгласно отбелязването в самия договор за правна помощ. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд