Решение № 5539 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2014 г.

Решение № 5539 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 239 от АПК. Образувано е по молбата на Елена Ивова Кунчева, чрез нейния законен представител бащата Иво Лазаров Кунчев и Иво Лазаров Кунчев, лично, за отмяна на влязло в сила определение по адм. д. № 11811/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, на основание чл. 237, чл. 238 и всички основания по чл. 239 от АПК. Иска да се допусне процесуално представителство на детето Елена Кунчева и от нейната майка. Иска назначаване на детето на особен представител, защото детето е изолирано. След като майката Петя Кунчева я няма ход на делото не следва да се дава. На ответната страна са конституирани Агенция за социално подпомагане, Дирекция "Социално подпомагане-Младост" и РД "Социално подпомагане" гр. София, от които Агенция за социално подпомагане и РД "Социално подпомагане" гр. София, изразяват становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Пред АССС е образувано съдебно производство по чл. 250 - 255 от АПК по молбата на Иво Лазаров Кунчев и на малолетната дъщеря Елена Кунчева против незаконни действия на АСП и структурните звена РДСП и ДСП и действия на Фондация "За нашите деца" и ЦОП "Света София" . С определение № 4358/10.06.2013 г. е оставена без разглеждане молбата против Фондация "За нашите деца" и ЦОП "Света София", тъй като не са органи на изпълнителната власт и е отхвърлена по същество молбата против административните органи. Определението е оставено в сила с определение № 12135/24.09.2013 г. по адм. д. № 11811/2013 г. по описа на ВАС, VI отд. Съгласно чл. 239 от АПК основанията за отмяна на влязъл в сила съдебен акт са по т. 1 когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. 2 по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; 3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Молителите не представят доказателства за нови обстоятелства или нови писмени доказателства относими към предмета на спора по адм. д. № 11811/2013 г. по описа на ВАС, VI отделение. Нито се твърди, нито се установява неистинност на показания на свидетели и вещи лица. Такива в производството по чл. 250-255 от АПК и по чл. 229 от АПК не са допускани. Определенията не са основани на документи, които по надлежен ред да са признати за подправени, нито на отменен впоследствие акт на съда или на друго държавно учреждение. Между същите страни и на същото основание не е постановено друго влязло в сила определение, което да противоречи на определението, чиято отмяна се иска. Не е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Съдебното производство пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция е проведено по инициатива на Елена Ивова Кунчева, представлявана от баща си Иво Лазаров Кунчев и лично от Иво Лазаров Кунчев. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК малолетните деца се представляват от законните си представители- -родители или настойници, но няма изискване това процесуално представителство да се осъществява едновременно от двамата родители, дори при спор между тях по чл. 127 от Семейния кодекс. Поради това оплакването, че детето е следвало непременно да се представлява в съдебното производство и от майка си, е неоснователно. След като родителите са живи и известни, не са поставени под запрещение и няма противоречие в интересите между представляван и представител, не е налице основание по чл. 29 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК за назначаване на особен представител на детето. Нито се твърди, нито се доказва основание за отмяна и по чл. 239, т. 6 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, V членен състав, II колегия