Решение № 7086 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3001/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 239, т. 5 АПК. Образувано е по искане за отмяна от Ел Пи Груп - I ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. В. Бърчев на влязло в сила решение 12334/18.07.2024 г. по адм. дело 6061/2024 г. по описа на Административен съд София- град, оставено в сила с решение 13307/09.12.2024 г. по адм. дело 8146/2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение на основание чл. 239, т. 5 АПК. В искането се посочва, че ревизионният акт, издаден на дружеството е бил оспорен пред Административен съд София град, цитирано по горе, като жалбата до съда е била изготвена, подписана и внесена от адв. Т. Танев в качеството му на представляващ Адвокатско дружество Бърчев и Танев с оглед подписаното от управителя на търговското дружество пълномощно. Неправилно според искателя съдът е приел, че жалбоподателят се е представлявал от адв. Танев, а не от адвокатското дружество, представлявано чрез неговия управител адв. Т. Танев. Тази неточност се твърди, че е възпроизведена и в самата призовка, където е записано, че връчване на жалбоподателя следва да се извърши чрез адв. Танев, а не от Адвокатското дружество Бърчев и Танев , представлявано от адв. Танев. В искането е посочено, че призовката по делото за известяване на жалбоподателя за насрочване на съдебното заседание по делото на 12.07.2024 г., ведно с приложеното към нея разпореждане 9602/24.06.2024 г., е връчена на А. В. в качеството й на технически сътрудник , но същата не била служител на адвокатското дружество и затова не попада в кръга на лицата по смисъла на чл. 50 и чл. 51 ГПК. В тази връзка според искателя връчването е нередовно и иска отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение, което е оставено в сила с решение на ВАС, Първо отделение. Ответникът по искането за отмяна директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Б. Венева, го оспорва, тъй като е неоснователно. Върховният административен съд, пети петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение 12334/18.07.2024 г. по адм. дело 6061/2024 г. на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р 29002923003052 091 001/13.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 623/10.05.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с което на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 44 500 лв. по фактура 7168/30.11.2022 г., издадена от Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ООД и 998 300 лв. по фактура 18/06.12.2022 г., издадена от Бесос 44 ЕООД. Прието е от първоинстанционния съд не е доказана реалността на процесните доставки и затова законосъобразно с ревизионния акт е било отказано правото на данъчен кредит по издадените 2 бр. фактури. С решение 13307/09.12.2024 г. по адм. дело 8146/2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение е оставено в сила като правилно посоченото по горе първоинстанционно решение. В касационната жалба едно от основните оплаквания за неправилност на обжалваното решение на първостепенния съд е допуснато нарушение на чл. 58 във връзка с чл. 50 и чл. 51 ГПК, което е поради нарушено право на защита на жалбоподателя. Оплакването е свързано с това, че съобщаването за издаденото от съда разпореждане, както и за насрочване на делото е било връчено на лице, което не работи или не сътрудничи на Адвокатското дружество Бърчев и Танев . Посочено е от касационния съдебен състав, че по делото е представено пълномощно за осъществяване на процесуално представителство и защита, като изрично са упълномощени заедно и поотделно адвокатите В. Бърчев и Т. Танев на адреса на адвокатското дружество в гр. София, [улица], ет. [номер] на 28.06.2024 г. и като получател е посочена А. В. сътрудник. Посочено е от съда, сезиран с касационната жалба, че безпротиворечива е съдебната практика на Върховния касационен съд и е прието, че съобщението е било връчено редовно чл. 51, ал.1, изр. второ и трето от ГПК на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката, се приема, че е редовно връчено. Посочена е от касационния съд съдебна практика на Върховния касационния съд по ч. гр. дела 4649/2017 г., 4801/2017 г., 4297/2017 г., 164/2020 и 565/2021 г. В тази съдебна практика е прието, че че съобщението до адвоката е редовно, когато е намерено лице в адвокатската кантора и връчителят се е убедил, че лицето работи или сътрудничи на адвоката, като законът не посочва конкретен източник за отношенията на работа и сътрудничество трудов или граждански договори, адвокатско съдружие или адвокатско дружество. Удостоверяването, което извършва връчителят според съда е фактическо и се изгражда въз основа на непосредствени впечатления на длъжностното лице и те не следва да са основани на други критерии естеството на вписвания в регистъра към Закона за адвокатурата, наличието или липсата на съдружие по смисъла на посочения закон или наличието на друго правоотношение между процесуалния представител и лицето, намерено в същата адвокатска кантора. Съдът е отразил в решението си по касационното обжалване на първоинстанционния съдебен акт, че призовката представлява официален удостоверителен документ, поради което твърдението, че лицето, получило съобщението като служител на процесуалния представител не е служител и не работи, нито сътрудничи на адвоката. След като законодателят в чл. 51, ал. 1 ГПК е употребил от една страна сътрудникът трябва да работи при адвоката наистина води до извод, че трябва да са възникнали трудови правоотношения, но от друга страна в посочената разпоредба се сочи, че лицето може само да сътрудничи, което води до извод, че не е задължително да е налице трудов договор, какъвто е процесния слуай, т.е. може и при наличие на "неформален договор", както е посочено в определението по ч. гр. дело 164/2020 г. на ВКС. При така отразеното в касационното решение, посоченото оплакване е прието за неоснователно. Искането за отмяна е неоснователно. В касационното производство по обжалване на първоинстанционното решение е приета за неоснователна и недоказана жалбата по оспорване на цитирания по горе ревизионен акт и обжалваното решение е оставено в сила, В решението си касационният съдебен състав обстойно се е произнесъл по оплакването на дружеството за извършени нарушения на чл. 58 във връзка с чл. 50 и чл. 51 ГПК, което означава, че не може същото оплакване да бъде искане по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение на първоистанционния съд. Подробно и мотивирано касационният съдебен състав е отговорил на оплакването за нарушение от първоинстанционния съд при връчване на съобщението, респ. призовката за съдебно заседание пред решаващия административен съд. Производството по отмяна на влязло в сила решение представлява извънреден способ, при който при лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания може да се разруши стабилитета на съдебното решение, което е влязло в сила и затова производство е извънинстанционно.. В случая искателят е направил оплакване пред касационния съдебен състав каквото е и искането му по чл. 239, т. 5 АПК. В касационното производство съдът се е произнесъл по оплакването за нарушено право по чл. 58 във връзка с чл. 50 и 52 ГПК и е дал отговор, че това оплакване е неоснователно. Не може и в производството по отмяна на влязло в сила решение да се твърди за същото според искателя нарушено право на защита по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като вече е налице произнасяне на касационният съдебен състав в производството по ч. 208 и сл. от АПК. Приемайки, че връчването е редовно на основание чл. 51, ал. 1 ГПК касационният съдебен състав е разгледал направеното оплакване и не може същото да бъде използвано и за искане по извънинстанционния способ на чл. 237 и сл. от АПК. В същия смисъл е и решение по адм. дело 4621/2012 г. на петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд. Представените в производство по чл. 237 и сл. от АПК от искателя ведомост за самоосигуряващо се лице за м. май 2024 г., Протокол от НАП от 25.06.2024 г. за подадени декларации обр.1, ведомост за самоосигуряващо се лице за м. юни 2024 г. и Протокол от НАП от 25.07.2024 г., ведомост за изплатени суми за самоосигуряващи се лица - 2 бр. и Разчетна платежна ведомост - 2 бр., не променят горните изводи, че Законът за адвокатурата не предвижда конкретен източник в отношенията между съответния адвокат или адвокатско дружество и съдружие и съответния сътрудник, поради което като се има предвид, че съобщението е връчено на адреса на кантората на Адвокатско дружество Бърчев и Танев на лице, което сътрудничи в адвокатското дружество и след като в касационното производство съдът е приел за неоснователно посоченото оплакване с подробни мотиви за това, то искането по чл. 239, т. 5 АПК се явява неоснователно и на основание и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение не в размера, посочен в представения списък за разноските и предвид направеното възражение за прекомерност от адв. В. Бърчев, ще следва на Национална агенция за приходите да се присъди сумата от 500 лв. Производството по отмяна на влязло в сила решение е извънинстанционно производство и при него не се разрешава няма материалноправния спор, поради което материалният интерес не определя размера на разноските. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, пети петчленен състав на Първа колегия