Решение № 2661 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (УС на АПИ), чрез процесуален представител, срещу решение 1887/27.05.2024 г. по адм. дело 273/2024 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена по жалба на И. И. Д., заповед РД-11-169/14.02.2024г. на Председателя на УС на АПИ София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се потвърди оспорения административен акт. Алтернативно иска делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Ответникът - И. И. Д., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. Иска присъждане на разноските за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Плевен е взел предвид, че с оспорената Заповед РД-11-169/14.02.2024г. на Председателя на УС на АПИ София, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 вр. чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на И. И. Д., заемащ длъжност Директор на Областно пътно управление Плевен към АПИ, поради дисциплинарно уволнение за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл неизпълнение на служебните задължения. АС е посочил, че заповедта е издадена от компетентен орган в обхвата на правомощията му, но при липса на мотиви и при съществени процесуални нарушения. Посочва, че заповедта не съдържа описание на извършеното от служителя нарушение и служебните задължения, които са нарушени като липсата на съществени реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл я прави немотивирана. Първоинстанционният съд приема, че дисциплинарният съвет (ДС) е заседавал в незаконен състав, което опорочава работата му, съставения от него протокол и цялото дисциплинарно производство. Съдът приема също, че ДС не е изяснил всички необходими факти и обстоятелства по случая. АС Плевен посочва, че служителят не е бил изслушан, нито му е дадена възможност за писмени обяснения пред ДС или пред наказващия орган преди издаване на заповедта, като предвид доказателствата по делото, съдът приема, че това не е станало по негова вина. В тази връзка съдът посочва, че законът третира това процесуално нарушение като съществено, затова само на това основание дисциплинарното наказание следва да се отмени, без да се разглежда спора по същество. Решението е правилно. Обоснован е изводът на съда, че липсата на съществени реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл прави оспорената заповед немотивирана. Правилно първоинстанционният съд приема, че от съдържанието на заповедта не става ясно какво конкретно нарушение на служебните задължения е осъществил служителя и откъде произтича то. Какъв контрол за спазване на изискванията на законодателството и вътрешните актове и по отношение на кои служители е следвало да осъществи, какви конкретни действия е следвало, а не е предприел Д. в усложнената пътна обстановка в района на ОПУ Плевен в периода 08.01.-09.01.2024г. Правилен е изводът на съда, че не са изложени съображения относно виновното поведение на Д. и формата на вината умисъл или непредпазливост. Не са изследвани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нито цялостното поведение на служителя по време на службата при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, а само е посочено, че са отчетени критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл. В заповедта липсва посочване на конкретните правила, които служителят е нарушил със своите действия или бездействия, както и от какви актове същите произтичат и са му вменени като служебни задължение. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е индивидуален административен акт и следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването й, съгласно чл. 35 и чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК и кореспондиращите им императивни изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл за задължително мотивиране на заповедта. Правилно е установено от АС - Плевен, че в дисциплинарния съвет са участвали назначените със Заповед РД-11-1074/07.08.2023г. на Председателя на УС на АПИ редовни членове Д. Филипова, В. Асенова и М. Митова, както и председателя Й. Пеловска, назначена със Заповед РД-11-1322/11.10.2023г. и Заповед РД-11-1430/06.11.2023г. Със Заповед РД-11-30/10.01.2024г. е образувано дисциплинарното производство и е определено участие в дисциплинарното дело да вземе резервният член М. Иванова на мястото на заместник-председателя като не е посочено името му и какви са причините за замяната му. Не става ясно на какво основание в състава на дисциплинарния съвет е участвал Г. Ройнев. От приложените по делото заповеди не се установява той да е назначаван за заместник-председател на дисциплинарния съвет. Доказаното наличие на нелегитимен състав на ДС, провел последното заседание по дисциплинарното дело срещу И. Д., въз основа на което е издадена процесната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, съставлява тежък порок в производството по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е довело до опорочаване на постановения от административния орган материално правен резултат, доколкото последния е формиран въз основа на фактическите и правни изводи на нелегитимен състав на помощния орган по чл. 96, ал. 2 ЗДСл, овластен от закона с функциите да изясни релевантните за случая факти и обстоятелства, като съобразно тях отправи мотивирано предложение за налагане на съответното дисциплинарно наказание. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл решаващият съд приема за установено, че дисциплинарнонаказващият орган не изпълнява процедурата съгласно цитираната норма. Тя го задължава преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. ЗДСл предоставя на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. В конкретния случай е налице отправена една покана за даване на писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган и пред дисциплинарния съвет с Изх. 93-01-268/10.01.2024г., която не е била редовно връчена на адресата, тъй като не е удостоверено поканата да е била изпратена на известния на администрацията адрес, на който живее служителя гр. Плевен, [адрес]. Заповедта за уволнение е издадена на 14.02.2024г., непосредствено след приемането на доклада на дисциплинарната комисия, без да се изпрати покана и да се даде срок на служителя за писмени обяснения или да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Служителят е бил в законоустановен отпуск поради заболяване при домашен амбулаторен режим, през целия период на дисциплинарното производство от 10.01.2024г. до 14.02.2024г. , както и след това до 23.03.2024г., което видно от мотивите на заповедта е било известно на дисциплинарния съвет и наказващия орган и през който период съгласно чл. 94, ал. 3 ЗДСл сроковете за налагане на дисциплинарното наказание не текат. В тази връзка обосновани са изводите на АС - Плевен, че наказващият орган не изпълнява процедурата по изслушване и по приемане и обсъждане на писмените обяснения на ответника по касационната жалба. Налице е нарушение на установената от ЗДСл процедура съгласно чл. 93, ал. 1, което законосъобразно е прието от АС - Плевен като основание за отмяна на процесната заповед. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид правния резултат, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева представляващи адвокатско възнаграждение, за които АПИ следва да бъде осъдена да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение