Решение № 14309 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5920/2020 г.

Решение № 14309 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5920/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Попсавов, Р. Николова и А. Николов против решение № 1300 от 25.02.2020 г., постановено по адм. д. № 8735/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Р. Попсавов, Р. Николова и А. Николов против заповед № РА-30-177/20.06.2019 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "частична плътна ограда от стоманобетонни колони и двукрила дървена порта" с размери подробно описани в заповедта, находящ се в югозападната част на ПИ с идентификатор 68134.1006.488, кв. 53, м. [местност], [район], [населено място]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Приема за неотносими в производството наведените в жалбата доводи за предприети действия по изменение плана за регулация. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно приложената заповед за делегиране на права, както и предвид факта, че процесния строеж е шеста категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без разрешение за строеж и в противоречие с действащия ПУП. Констативният акт е връчен на жалбоподателите, като в законоустановения срок Р. Попсавов депозира възражение, което е обсъдено в заповедта и е счетено за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната частична плътна ограда и двукрила дървена порта са строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за него следва да бъде издадено строително разрешение. Със съставения констативен акт е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констативният акт е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, същият не е оспорен по законоустановения ред и констатациите в него не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да го опровергават. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че двукрилата дървена порта представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя". В случая описанието на двукрилата дървена порта като част от частичната плътна ограда от стоманобетонни колони не съответства на това определение, още повече, че същата не е преместваем обект с оглед нейното предназначение. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая са неприложими нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като строежът е извършен през 2008-2009 г. Правилно съдът приема, че дори и да се приеме, че оградата е изпълнена преди този период, то § 16, ал. 1 ПР ЗУТ е неприложим, тъй като същият се отнася до строежи, изградени до 7 април 1987 г. Твърдения за изграждане на процесния строеж до посочената дата не са правени и съответно доказателства не са ангажирани. Неприложими са и разпоредбите на § 16, ал. 2 и 3, тъй като не са ангажирани доказателства за деклариране на строежа в законоустановения срок. Законосъобразен е и изводът на съда за неприложимост на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като процесната ограда попада, съобразно действащия ПУП, в улица и за нея не е издадено разрешение за строеж. Ето защо като прави извод и за материална законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Твърдението в касационната жалба, че уличната регулация не е приложена и отчуждителни процедури за имота не са провеждани, е ирелевантно след като не е налице изменение на ПУП по предвидения за това в закона ред. Освен това с оглед вида на оградата за нея е необходимо разрешение за строеж, каквото не е издавано. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Р. Попсавов, Р. Николова и А. Николов да заплатят на Столична община сумата от 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,