Решение № 10002 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3897/2016 г.

Решение № 10002 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3897/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на административния ръководител - председателя на Софийския районен съд против решението на Висшия съдебен съвет, прието по т. 6 от протокол № 13 от заседание, проведено на 10.03.2016 г., да не се налага дисциплинарно наказание на Петър Савчев - съдия в Софийски районен съд. Изложени са съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и за противоречие с материалноправните разпоредби на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Ответникът Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмен отговор. Заинтересованата страна Петър Савов Савчев е оспорил жалбата като неоснователна. При извършената служебна проверка Върховният административен съд, тричленен състав, намери жалбата за процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока съгласно чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С писмо изх. № 1115/18.06.2015 г. административният ръководител - председателят на Софийския районен съд - Методи Лалов, е направил предложение до Висшия съдебен съвет (ВСС) за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Петър Савчев за извършени нарушения на т. 5.3., 5.4., 5.5., 5.6., 5.7. и 5.8. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, изразяващи се в следното поведение: на 18.06.2015 г. въпреки изричната забрана и предупредителните знаци съдия Савчев е паркирал личния си автомобил в строящия се служебен паркинг, а когато председателят на съда му наредил да премести автомобила си, отговорил с неприлични фрази и закани, които били чути от служителите на строителната фирма. С решение по т. 73.1. от протокол № 38/02.07.2015 г. на ВСС е образувано дисциплинарно производство на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ. В хода на дисциплинарното производство вносителят на предложението е представил 2 бр. докладни записки от 18.06.2015 г. на двама служители от охраната на сградата на съда, в които те са съобщили, че са поканили съдия Савчев да премести автомобила си, но той е отказал. Представил е и писмени обяснения, дадени от управителя на строителната фирма, която е строила служебния паркинг. Управителят е чул псувни и закани, които не са били изречени от председателя на съда Лалов, а след това го видял с мъж в черна тога, който от своя страна викал, че съдия Лалов го напсувал. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице - съдия Савчев, е дал обяснения пред дисциплинарния състав на 29.09.2015 г. Обяснил е, че на 18.06.2015 г. е отишъл на работа след боледуване, видял е, че вратите на паркинга са отворени и тъй като е знаел, че е изминало време от изливането на бетона, е оставил колата си там. Към него се е приближил служител, който го уведомил за забраната за паркиране, но съдия Савчев носил дела и закъснявал за заседание. Влязъл в заседание и започнал да проверява свидетелите, когато дошъл куриерът на съда и пред всички му казал, че председателят го вика. Съдия Савчев прекъснал заседанието, тръгнал както е по тога да премества колата си и тогава срещнал председателя, от когото изискал да му оказва нужното уважение. Съдия Лалов се вбесил и именно той обидил и напсувал съдия Савчев, докато се движили по тесния коридор, където нямало други лица. След като вече излезли на паркинга, започнал да твърди обратното. На 20.10.2015 г. дисциплинарният състав е разпитал като свидетел Ф. Г. - управител на строителната фирма "Ф - Строй груп" ЕООД, който е потвърдил дадените писмени сведения. Същия ден фирмата е работила на паркинга и затова вратите са били отворени, но е имало предупредителни табели. Според свидетеля съдия Лалов е бил ядосан, защото бетонът е бил пресен, на девет часа и е очаквал, че фирмата ще откаже гаранционна отговорност за повредения участък. Имало е леки нарушения по пресния бетон, които се поправили. Свидетелят съобщава, че се е засрамил от разправията между двамата съдии, които взаимно се обвинявали за псувни, ругали се и се заплашвали. С решение № 10-00-006/18.02.2016 г. по дисц. дело № 22/2015 г. дисциплинарният състав е предложил на ВСС да не налага дисциплинарно наказание на съдия Савчев с изложени мотиви, че съдията не е бил уведомен за забраната за влизане в паркинга и не я е нарушил съзнателно; изречените обидни фрази са "част от една обща ситуация", в която и двамата магистрати са имали непрофесионално и неблагоприлично поведение, даващо повод за критики и към двамата. В заседанието си, проведено на 10.03.2016 г., ВСС е взел решение по т. 6 от съставения протокол № 13, да не налага дисциплинарно наказание на Петър Савчев - съдия в Софийски районен съд, поради недоказване на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ. Дисциплинарното дело е докладвано като унизителна и позорна ситуация, при която е извън елементарната справедливост да се наказва само единия от участниците. При извършената проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав, намери, че оспореното решение е издадено от Висшия съдебен съвет в обхвата на предоставената му от закона компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователни са изложените в жалбата оплаквания, релевиращи нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 318, ал. 3 и чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. В проведеното дисциплинарно производство са били изяснени фактите и обстоятелствата, изложени в предложението на вносителя и в отговора на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Събрани са гласни доказателства относно възникналия конфликт между съдия Савчев и председателя на съда Лалов. За мотиви на решението се смятат мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от докладчика по дисциплинарното дело. Оспореното решение е взето от ВСС в съответствие с материалноправните норми на чл. 307, ал. 3 и ал. 4, т. 3 от ЗСВ. Преценката на установените фактически обстоятелства обосновава извод за невиновно нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). Правилата за поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие, регламентирани в т. 5.3 - 5.8. от КЕПБМ, са следните: 5.3. Магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; 5.4. В обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага; 5.5. С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; 5.6. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; 5.7. Магистратът трябва да е с безукорна репутация; 5.8. Магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми. Всички изброени правила са лишени от конкретика и високата им степен на абстрактност налага анализ на поведението на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат в конкретната фактическа обстановка. По делото липсват доказателства, насочващи към извод, че съдия Савчев съзнателно е нарушил забраната на председателя на съда за паркиране във връзка с извършваното строителство или че е имал намерение да се възползва неправомерно от служебното си положение. Непремереното му поведение в голяма степен е било предизвикано от неприемливия начин, по който е бил извикан да премести автомобила си по време на съдебното заседание. Налице са достатъчно сведения, че и двете страни в конфликта са били афектирани и са пренебрегнали общоприетите разбирания за благоприличие. Не са се въздържали от поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт, в случая пред работниците от строителната фирма. От съществено значение са показанията на св. Г., който определено е бил впечатлен не само от поведението на съдия Савчев, но въобще от цялата създала се ситуация на неколегиални отношения. Предвид формата на вината и обстоятелствата, при които са извършени действията от страна на съдия Савчев, следва да се приеме, че отклонението от изискванията за поведение по КЕПБМ не е значително и тежестта на нарушението не предпоставя носене на дисциплинарна отговорност. Оспореното решение на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание е прието в законово очертаните рамки на оперативната му самостоятелност, като правото на свободна преценка е упражнено в съответствие с целта на закона. Жалбата срещу административния акт, подадена от вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски не са претендирани. С оглед на гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,