Решение № 10541 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2019 г.

Решение № 10541 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2019 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на И. Йорданов от [населено място] против решение по т. 21. 1 от протокол № 10 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.03.2019 г., с което жалбоподателят не е назначен на длъжност "съдия" в Районен съд – Лом. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението по т. 21. 1 от посочения протокол на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), като постановено в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Поддържа, че професионалните му качества са проверени на конкурса, резултатите от който не са оспорени, а нравствените му качества са преценени от Етичната комисия, която е разгледала подадения срещу него сигнал и е приела, че е неоснователен и неотносим, поради което се е произнесла с положително становище относно притежаваните от жалбоподателя нравствени качества, съответстващи на КЕПБМ. Счита, че подаденият срещу него "сигнал", представлява единствено опит на злонамерени лица да му навредят по един привидно законен начин. Излага подробни съображения относно поводът за подаване на сигнала, въз основа на който кадровия орган е стигнал до крайния извод за неназначаването му, поради липса на нравствени качества за заемане на длъжността. Иска се отмяна на оспореното решение и назначаването му на кандидатстваната длъжност. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрк. Димитрова изразява становище за недопустимост, а в условията на евентуалност – за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е постъпила в срока по чл. 187 от ЗСВ, подадена е от надлежна страна с правен интерес и процесуално е допустима, жалбоподателят е участвал в проведения конкурс за първоначално назначаване за длъжността "съдия" в Районен съд – Лом, което обосновава правния му интерес от търсене на съдебна защита срещу решение на СК на ВСС, което е неблагоприятно за него. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От данните по делото се установява, процесният конкурс е обявен с решение по протокол № 14 от заседание на СК на ВСС, проведено на 08.05.2018 г., обн. ДВ, 40/15.05.2018 г. На 08.12.2018 г. определена от СК на ВСС конкурсна комисия е провела писмен изпит за конкурс за първоначално назначаване на длъжност "съдия" в Районен съд – Лом. Данните в протокола за този изпит сочат, че от участвалите в него 105 кандидати за назначаване, само 69 имат оценка над "4. 50" и са допуснати до устен изпит (чл. 186, ал. 4 от ЗСВ). Един от тези кандидати е жалбоподателят И. Йорданов, чиято писмена работа е с крайна оценка 5. 69. При проведения на 15.01.2018 г. устен изпит И. Йорданов е бил оценен от членовете на конкурсната комисия поотделно с пет "6. 00". Така с общ резултат 11. 69 (наименован бал в протокола за класиране на кандидатите в конкурса) И. Йорданов е класиран на пето място от 69-те класирани кандидати. Конкурсната комисия е извършила класиране на кандидатите за първоначално назначаване, които са издържали писмения и устния изпит, чрез подреждането им според резултата от сбора на оценките на отделните кандидати (чл. 186а, ал. 1 от ЗСВ). Комисията по професионална етика (КПЕ) към СК на ВСС в изпълнение на разпоредбите на чл. 186а, ал. 2 от ЗСВ е изготвила становище за И. Йорданов и е приела, че същият притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначен на длъжността "съдия" в районните съдилища. С писмо вх. № ВСС-2883/01.03.2019 г. е постъпил сигнал от К. Иванов срещу И. Йорданов, в което са обективирани данни за образувано по подадена от жалбоподателя тъжба НЧХД № 580/18 г. по описа на Районен съд (РС) – Монтана. Изложени са твърдения, че кандидатът в конкурса за първоначално назначаване няма необходимите морални и етични качества. Визирани са и ДП № 928/2017 г. по описа на РУ – Монтана, пр. пр. № 2348/2017 г. по описа на РП – Монтана и ДП № 939/2018 г. по описа РУ – Монтана, пр. пр. № 0377/2018 г. по описа на РП – Монтана, по които според твърденията на К. Иванов, И. Йорданов и негов приятел са били извършители на деянията. На основание чл. 186а, ал. 3 от ЗСВ и решение по т. 9 от заседанието на Комисията по конкурсите и атестирането (КАК) към СК на ВСС, е внесено предложение кадровият орган да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните 6 длъжности "съдия" в районните съдилища назначи класираните кандидати. Комисията по професионална етика (КПЕ) към СК на ВСС е приела решение по т. 1. 1 от протокол № 6/11.03.2019 г., с което е решила да се изискат от административния ръководител на Районна прокуратура – Монтана копия на ДП № 928/2017 г. по описа на РУ – Монтана, пр. пр. № 2348/2017 г. по описа на РП – Монтана и ДП № 939/2018 г. по описа РУ – Монтана, пр. пр. № 0377/2018 г. по описа на РП – Монтана. С решение по т. 1. 2 от същия протокол КПЕ към СК на ВСС е решила да се извърши справка в сайта на РС – Монтана за наличие на публикувани актове по НЧХД № 580/2018 г., а с решение по т. 1. 3 е възложено на технически сътрудник за изготви справка за получена информация от съдебния администратор на РП – Монтана, по телефона. Поради събирането на посочената информация и изясняване на случая по сигнала, входиран срещу И. Йорданов, с решение по т. 9. 5 от протокол № 9 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 12.03.2019 г., е отложено гласуването му за назначаване на длъжността "съдия" в РС – Лом. С писмо вх. № ВСС-1618/15.03.2019 г. от И. Йорданов е постъпило обяснение във връзка с подадения на 11.03.2019 г. сигнал, с приложени копия от протоколи от три съдебни заседания по НЧХД № 580/2018 г. по описа на РС – Монтана, както и копия на присъдата и мотивите към нея. В обяснението си, жалбоподателят е изложил, че подателят на сигнала е причинител на телесна повреда и срещу него е водено НЧХД № 580/2018 г. по описа на РС – Монтана, завършило с присъда, с която К. Илиев в съучастие с А. Асенов са признати за виновни за това, че са причинил лека телесна повреда, без разстройство на здравето, на И. Йорданов, освободени са от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева, която да внесат по сметка на републиканския бюджет. Подсъдимите са осъдени и да заплатят солидарно на частния тъжител и граждански ищец И. Йорданов сумата 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и 52 лева имуществени вреди ведно с лихвата, и е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част над уважения размер до претендирания такъв от 1800 лева, като неоснователен. Посочил е, че в последното съдебно заседание пред РС – Монтана (проведено на 26.02.2019 г.), адвокатът на подсъдимите е заявил, че ще напише сигнал до ВСС, тъй като е получил информация, че Йорданов е кандидатствал в конкурс, на който е получил много високи резултати, в случай, че не оттегли жалбата си и не заплати 1600 лева на К. Илиев. Предвид тези данни, Йорданов е обяснил, че подаденият срещу него сигнал е единствено и само ответна реакция срещу решението му да действа по законоустановения ред и да си търси правата срещу лицата, които са му причинили имуществени и неимуществени вреди. Информацията, поискана от КПЕ към СК на ВСС, е предоставена на вниманието на членовете на СК на ВСС и е подложена на подробно обсъждане на заседанието, проведено на 19.03.2019 г. Изложено е мнение, че независимо от становището на Етичната комисия, И. Йорданов не следва да бъде назначаван на длъжността "съдия" в РС – Лом, поради липса на нравствени качества. Посочено е, че кандидатът в конкурсната процедура и неговия приятел след употреба на алкохол два пъти са били на място, където е имало повредена вещ - веднъж счупен прозорец на къща и втори път счупено огледало на кола. Изразени са становища, че въпреки прекратяване на наказателните производства, от данните, които са изпратени във ВСС се установява липса на етични качества, тъй като в случая не е важно дали е извършено престъпление, а самата постъпка на кандидат магистрата. Застъпена е и обратната теза, че И. Йорданов следва да бъде назначен на кандидатстваната длъжност, тъй като сигналът е подаден от физическо лице, осъдено от съд с присъда по тъжба на кандидата. Именно поради това, мотивацията за сигнала е очевидна, и лицето което е извършило престъпление е доказано, че е подателя на сигнала. С оглед двете прекратени преписки, липсва основание, СК на ВСС да преценя в производство по назначаване в конкурс, дали И. Йорданов е извършил престъпление или е осъществил поведение, което да е укоримо от етична гледна точка. След като преписките са прекратени, значи прокурорът е преценил, че няма данни за извършено престъпление или няма основание за образуване на наказателни производство. Поради изложеното, в конкретния случай, въпреки всички данни и свидетелски показания, които са прикачени, няма основания, СК на ВСС да приеме, че кандидатът не отговаря на изискванията за заемане на длъжността "съдия" в районен съд. Той е упражнил предоставени му от закон и Конституцията право да се защити, когато е засегнат от престъпление, извършено от друго лице. Предвид тези обстоятелства, е необосновано СК на ВСС по вътрешно убеждение да игнорира прокурорските актове и да цени въз основа на свидетелски показания, които вече са взети предвид в наказателното производство, етичните качества на кандидата. С решение по т. 21. 1 от протокол № 10 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 19.03.2019 г. е взето решение, с което И. Йорданов не е назначен на длъжност "съдия" в Районен съд – Лом. Решението е взето при необходимия кворум от девет души, от които "против" предложението на КАК за назначаване на И. Йорданов за "съдия" в РС –Лом са гласували 5 членове на колегията, а "за" назначаването му – 4 души. Преценявайки фактическата обстановка по спора, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита оспореното решение на СК на ВСС за незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Според законовата уредба, в конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът. Тази проверка, вкл. и по въпроса дали кандидатът "притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати" (чл. 162, т. 3 от ЗСВ), законодателят е възложил на Комисията по атестиране и конкурсите към СК на ВСС, която е помощен орган към колегията, и затова нейната преценка по този въпрос не е окончателна, нито има обвързваща за СК на ВСС сила. Поради това законодателят е възложил на СК на ВСС, като единствен кадрови орган за съдиите, отново да провери дали класираният от конкурсната комисия кандидат притежава необходимите професионални и нравствени качества за длъжността, на която този кандидат иска да бъде назначен – чл. 186а, ал. 5 от ЗСВ. Съгласно чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, СК на ВСС назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите. Предвид изложеното компетентният орган, който следва да прецени дали класираните кандидати притежават необходимите професионални и нравствени качества в процесния конкурс е СК на ВСС. Процедурата на конкурса е уредена в чл. 176 – 187 от ЗСВ като след извършеното класиране Комисиите по професионална етика към колегиите на Висшия съдебен съвет анализират документите по чл. 19а, чл. 181, ал. 4, т. 1, 7, 8 и 9, извършват проверки по чл. 37, ал. 9 за първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати, изготвят мотивирано становище за всеки кандидат по чл. 162, т. 3 и го предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. В тази комисия е взето решение - л. 201 от делото, на основание чл. 37, ал. 9 от ЗСВ за изпращане на СК на ВСС на становище относно притежаваните качества на И. Йорданов, в което становище е изразено мнение, че кандидатът притежава необходимите нравствени качества да бъде назначен на длъжността "съдия" в РС – Лом. След вземане на решението е постъпил сигналът срещу кандидата, че е имало образувани две досъдебни производство срещу Йорданов във връзка с данни за извършено престъпление. Съгласно чл. 186а, ал. 3 от ЗСВ въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 комисиите по атестирането и конкурсите внасят в съответната колегия на Висшия съдебен съвет предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт. В 7-дневен срок от внасяне на предложението по изречение първо кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1. В настоящия случай това е направено със становището, че кандидатът притежава в пълнота необходимите нравствени качества, за да бъде назначен в длъжността "съдия" в районните съдилища, без да се коментират допълнителните данни, постъпили във ВСС във връзка със сигнала. Съгласно чл. 186а, ал. 5 от ЗСВ, СК на ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат притежава необходимите професионални и нравствени качества и взема решение, с което назначава или съгласно чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ, отказва назначаването на кандидат за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162, чл. 164, чл. 184, ал. 4 и чл. 185, ал. 1. Тази нова проверка се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, като СК на ВСС взема предвид и становището на Комисията по професионална етика към СК на ВСС – чл. 186а, ал. 5 от ЗСВ. С обжалваното решение по т. 21. 1 от протокол № 10 от заседанието, проведено на 19.03.2019 г. СК на ВСС не е назначил И. Йорданов на длъжност "съдия" в Районен съд – Лом. Разпоредбата на чл. 162, т. 3 от ЗСВ предвижда, че за съдия, прокурор или следовател може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство и притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. От фактическа страна преди вземане на решението от СК на ВСС, членовете са обсъдили сигнала и двете прокурорски преписки в РП – Монтана, и са изразени становища, че и двете са прекратени, поради което липсва основание да се приеме, че Йорданов е извършил престъпление и това да препятства участието му в конкурс при ясен изход на наказателните дела. Наред с това са налице и изказвания, че с факта на образуване на досъдебни производства се поставя основателно съмнение за морално – етичните качества на кандидата, поради което не следва да се назначава на длъжността "съдия". При така изразените становища решението по т. 21. 1 за назначаване на кандидатите по предложението на КАК към СК на ВСС, е взето с 5 гласа "против" и 4 гласа "за". При вземане на решението мотивите, които са изказани за "неназначаването" касаят доказателствен материал и свидетелски показания от двете прокурорски преписки, по които Йорданов и негов приятел са свидетелствали за счупване на прозорец на къща и огледало на автомобил, а оттам изхожда и изводът за липсата на нравствени качества по отношение на кандидата. Фактът, че има образувана прокурорска преписка самостоятелно, не установява сам по себе си факт, който е в кръга на преценката за качествата на кандидата, тъй като установяването на такива факти с правни последици е извън обсега и целта на досъдебното производство. Създаването на съмнение в морално-етичните и професионалните качества на кандидатите, не е предвидено в хипотезата на чл. 162, т. 3 от ЗСВ. Според разпоредбата, следва да бъдат установени и посочени фактите, от които следва правен извод за притежаването или отсъствието на нравствени и професионални качества, съответстващи на КЕПБМ. От проведените обсъждания някои от членовете на СК на ВСС ясно са обяснили, че и двете прокурорски преписки са прекратени, което по същество води на извода, че кандидатът Йорданов не е извършил деяние от престъпен характер. Налице е прокурорски акт и надлежно извършена проверка от компетентните лица, които са констатирали, че лицето не извършило сочените деяния. СК на ВСС не е компетентен да преценява законосъобразността на прокурорските актове и от доказателствения материал да стига до изводи, различни от вече констатираните. Наличието на образувано досъдебно производство, не е сред посочените отрицателни елементи, които са пречка за назначаване на кандидат в конкурс за първоначално назначаване. В чл. 162, т. 4 от ЗСВ изрично е посочено, че лицето не трябва да е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. Само това основание във връзка с наказателно производство, може да бъде предпоставка за неназначаването на кандидата. В случая имаме прекратено производство, за което са представени надлежни доказателства. Горното води до извода, че с решението по чл. 21. 1 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 19.03.2019 г. е взето незаконосъобразно решение за неназначаването на И. Йорданов на длъжността "съдия" в РС – Лом. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 187 от ЗСВ, преписката да бъде изпратена на кадровия орган, който да реши въпроса по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,