Решение № 5821 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4098/2016 г.

Решение № 5821 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4098/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - С. срещу решение № 10 от 23.02.2016 г., постановено по адм. дело № 184/2015 г. по описа на Административен съд - С., с което по жалба на Е. Х. С. е отменена издадена от касатора заповед № РД -11-069/08.12.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. О. С., чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Правилен е изводът на съда, че по отношение на държавния служител не са налице основания за прекратяване на служебното му правоотношение. Заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, според която разпоредба органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в хипотезата " при съкращаване на длъжността". За да е налице посоченото правно основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Както преди, така и след издаване на заповедта числеността на персонала в ОСЗ е 49 щатни бройки, от които 6 в общата и 41 в специализираната администрация. Служителят е заемал длъжността "младши експерт" в Главна дирекция "Аргарно развитие на ОСЗ - С. с място на работа в Общинска служба по земеделие - Д.. В специализираната администрация на областната структура щатните бройки за тази длъжност са били 14 и след съкращаването на С. са останали същите. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че длъжността, заемана от жалбоподателя, продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В случая не е налице реално съкращаване на длъжността в Общинска служба по земеделие - Д., а е извършено прехвърляне на заетите от С. и Б. щатни бройки за длъжността "младши експерт" от едно териториално звено към друго от същата администрация - в С. и А.. Освен това, от представените поименни разписания на длъжностите в ОДЗ - С., действали преди и след 07.12.2015 г. е видно, че по предходното от 15.10.2015 г. има незаети експертни длъжности в Д. и С., чието трансформиране е било възможно, а по последното разписание също са налице незаети щатни бройки в специализираната администрация, в т. ч. и "новоразкритите" за длъжността "младши експерт" в С. и А.. Следователно в случая извършената промяна не е обусловена нито от промяна в щатната численост, нито от промяна в Устройствения правилник на Областна дирекция "Земеделие" - С.. Вярно е, че органът разполага с оперативна самостоятелност да организира дейността на администрацията по начин, който счита за най-оптимален, но същевременно тази преценка следва да бъде подчинена както на законовата уредба, така и на основните принципи по Г. втора на АПК. Предвид изложеното спрямо жалбоподателя не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което процесната заповед е незаконосъобразна и правилно е отменена. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноските в настоящето производство и ОДЗ - С. следва да се осъди да заплати на Е. Х. С. сумата от 1700 лева за адвокатско възнаграждение при липса на възражение за прекомерност. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,