Решение № 2782 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2019 г.

Решение № 2782 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Шумаров, от [населено място], чрез неговия пълномощник срещу решение № 430/05.03.2019 г. по адм. д. № 660/2018 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Сандански чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №УТИ–24/28.02.2018 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "Прогледна ограда с масивна част", изградена в с. Петрово в общински имот, представляващ улица между осови точки 59-75. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила. Неправилен е изводът на административния орган, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – като извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно–техническа експертиза се установи, че височината на плътната част на оградата не надвишава 0, 60 см. При това положение, по аргумент на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, законността на строежът не се предпоставя от разрешение за извършването му. От заключението на допълнително назначената СТЕ се установи, че оградата е изградена в общински имот, отреден за улица със Заповед № 445/04.04.1977 г. Неоснователно в жалбата се твърди, че уличните регулационни предвиждания не са реализирани, а оттам и, че соченият общински терен не изпълнява функцията, за която е отреден. Твърдяното обстоятелство е ирелевантно, тъй като съгласно нормата на § 22, ал. 1, т. 1, б. "а" от ДР на ЗУТ, подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията – с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за строеж, за който не са налични строителни книжа. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че не е налице основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, тъй като в случая изградената ограда попада в изключенията за необходимост от строителни книжа по чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Поради това изводът на съда, че строежът не е незаконен поради липса на строителни книжа, е съответен на материалния закон. Съдът е приел, че строежът е незаконен на друго визирано в оспорената заповед основание - чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ-като изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. В обжалваната заповед изрично е записано, че строежът няма градоустройствен статут и попада в общински имот, представляващ [улица]. От заключението на вещото лице, изготвило допълнителната експертиза се установява, че със заповед № 445/04.04.1977 г. е одобрен нов подробен устройствен план, според който оградата е изградена в общински имот, отреден за улица, а именно в имот публична общинска собственост. В разглеждания смисъл неоснователни са поддържаните и пред първоинстанционния съд и в касационната жалба възражения, че уличната регулация не е приложена. Това обстоятелство е ирелевантно за предвижданията по одобрения с цитираната заповед подробен устройствен план, който е влязъл в сила. В случая без значение е и обстоятелството, че отчуждаване не е извършено. След като подробният устройствен план е влязъл в сила, то за да се осъществи каквото и да е строителство, то същото следва да е съобразено с предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно ТР № 4/2016 г. на общото събрание на колегиите при Върховния административен съд сроковете по чл. 208 ЗУТ са преклузивни и с изтичането им се преклудира възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост. В този случай правоимащите имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ и могат на основание изтеклите срокове по чл. 208 ЗУТ да поискат изменение на подробните устройствени планове. Едва след изменението на подробния устройствен план могат да осъществяват строителство съобразно новоизменения план. Липсата на предприети изменения на одобрения със заповед № 445/04.04.1977 г. план сочи, че по действащия план се предвижда улица и оградата попада в улица. Без значение дали отчуждаването е извършено и улицата е приложена на място, след като същата е предвидена по действащ, неотменен и неизменен подробен устройствен план. След като оградата попада в улица, налице е незаконен строеж като извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост на същия. В случая от доказателствата се установява, че процесната ограда е построена през 2017 г., след наводнението през 2016 г. и играе ролята и на подпорна стена. С оглед годината на извършване на строежа не са налице предпоставките за търпимост на същия, тъй като крайният срок за строителство е 31.03.2001 г. Предвид изложеното, като е приел, че заповедта с оглед посоченото правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж е валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,