Решение № 325 от 2.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 546/2012 г.

Решение № 325 от 2.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 546/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по нохд № 376/2011 г. на Районен съд гр. Несебър. Изложени са съображения, че постановената по делото присъда № 71/24.11.2011 г. противоречи на материалния закон, тъй като на осъдените С. и Т. е наложено наказание, което не е съществувало към момента на извършване на деянието. Предлага се, Върховният касационен съд да измени присъдата, като наложи на двамата наказание глоба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Двамата осъдени, редовно призовани, не се явяват и не вземат отношение по искането на Главния прокурор. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите в искането и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С присъдата, Районният съд в гр. Несебър признал подсъдимите Е. В. С. и Д. Г. Т. за виновни в това, че в периода 30.06.2004 г. - 29.07.2004 г., в съучастие помежду си, С. като извършител и Т. като помагач, отнели от владението на В. Б. и Е. П. движими вещи на обща стойност 492.15 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 /съотв. чл. 20, ал. 4/ и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б от НК ги осъдил на пробация с пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца и "безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 120 часа за една година. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в законна сила на 09.12.2011 г. Искането е процесуално допустимо и разгледано по същество е основателно. Основен принцип в наказателното право е този за законоустановеност на наказанията. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило се допуска, когато до влизане на присъдата в сила последват различни закони и съгласно чл. 2, ал. 2 от НК следва да се приложи най-благоприятния за дееца. В конкретния казус е видно, че осъдените са извършили престъплението през 2004 г., при действие на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б от НК, приета със ЗИДНК, обнародван в ДВ бр. 92/2002 г. Тя предвижда замяна на наказанието лишаване от свобода, когато не е предвиден най-ниския предел, с поправителен труд, пробация или глоба от 100 до 1000 лв. Съдът обаче не е съобразил, че съгласно § 89 от същия закон, наказанието пробация влиза в сила от 01.01.2005 г. и към момента на деянието все още не е съществувало. Наказанието за този вид престъпление, редуцирано по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б от НК, е глобата. Като е наложил наказание пробация, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон. То може да бъде отстранено по реда на възобновяването от ВКС, чрез изменяване на присъдата и налагане на по- лекото наказание глоба, защото е в полза на осъдените. Настоящият състав прецени, че глобата следва да бъде определена в размер на по двеста лева за всеки от тях. Водим от горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение