Решение № 9268 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 517/2014 г.

Решение № 9268 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 517/2014 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Южен централен район (РДНСК-ЮЦР), депозирана чрез процесуалния му представител - юрк. Анастасия Караманолева - Пенева, против решение № 164 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 179/2013 г. по описа на Административен съд - Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Манол Стоянов Николов, от с. Беден, общ. Девин, обл. Смолян, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е основателна. Съдебното производство по настоящото дело е втора по ред касация. Предмет на контрол от първоинстанционния съд е заповед № ДК-02-ЮЦР-413 от 22.11.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж: "Жилищна сграда на три етажа", находящ се в поземлен имот (ПИ) № 300, участващ в УПИ ХII-301, 302, кв. 16 по плана на с. Беден, общ. Девин, обл. Смолян, извършен без необходимите строителни книжа. С оспореното в настоящото производство решение съдът е отменил по жалбата на Манол Стоянов Николов посочената по-горе заповед на началника на РДНСК - ЮЦР. Решението е постановено при ново разглеждане на спора след отменително решение № 11348 от 9.08.2013 г. по адм. дело № 5892/2013 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е прието, че не е изяснен въпросът за търпимостта на строежа и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. За да отмени оспорената заповед, административният съд е приел, че същата е незаконосъобразна, тъй като извършеният строеж представлява търпим строеж съгласно § 16 от ПР на ЗУТ и затова не подлежи на премахване. Прието е, че незаконният строеж представлява не триетажна жилищна сграда, както е посочено в заповедта, а двуетажна жилищна такава с приземен етаж, при което така изградената сграда е допустима по предвижданията на действащия ПУП, а оттам и търпим строеж по смисъла на закона. Решението е неправилно. Необосновано съдът е приел, че сградата, предмет на оспорената заповед, е двуетажна с приземен етаж и като такава е допустима съгласно действащия към момента на построяването й и към настоящия момент ПУП на с. Беден, общ. Девин, с който за ПИ № 300, участващ в УПИ ХII-301, 302, е предвидено жилищно застрояване на два етажа. На първо място следва да се отбележи, че в закона няма легално определение на понятието "приземен етаж", използвано в решението на първоинстанционният съд. Видно от доказателствата по делото, в т. ч. заключението на вещото лице по изслушаната пред съда при първото разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза (л. 68), както и снимковия материал към нея, процесният незаконен строеж представлява триетажна масивна жилищна сграда, като първият етаж е изцяло над земята и следва да се определи като "надземен етаж" по смисъла на § 5, т. 50 от ДР на ЗУТ. С оглед обстоятелството, че заключението на вещото не е оспорено по надлежния ред, а е прието като компетентно и безпристрастно, следва да се приеме, че е неправилен изводът на съда за допустимост на строежа по действащия подробен градоустройствен план, одобрен със заповед № 156 от 17.12.1970 г., чиито предвиждания за ПИ № 300, участващ в УПИ ХII-301, 302, са за жилищно застрояване на два етажа. При тези безспорни установявания изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са неправилни. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което жалбата на ответника Манол Стоянов Николов бъде отхвърлена като неоснователна. По делото е установено, че строежът, предмет на заповедта, е незаконен поради отсъствие на строителни книжа. Установено е, че е построен през 1984 г. като триетажна масивна жилищна сграда. Същата е недопустима по действащия подробен градоустройствен план от 1970 г., който отрежда за ПИ № 300, участващ в УПИ ХII-301, 302, жилищно застрояване на два етажа. От изложеното следва, че строежът не е търпим и по отношение на него не може да бъде приложена разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) не е приложима в конкретния случай, тъй като оспорената заповед е издадена преди влизането на разпоредбата в сила. Поради това оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея - неоснователна. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Ръководен от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,