Решение № 13406 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11155/2010 г.

Решение № 13406 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11155/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Николов Харизанов от гр. Пловдив, чрез процесуален представител адвокат Мариана Пешева, срещу решение № 896/21.06.2010 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 463/2010 г. В касационната жалба са развити съображения за наличие на основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на община Пловдив в писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Георги Николов Харизанов, подадена срещу заповед № 09ОА-178/04.02.2010 г., издадена от кмета на община Пловдив на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. С оспорения в първоинстанционното производство акт е определена като изцяло застроена площта на парцел 9, в кв. 31, по комасационния план на кв. "Прослав" от 1940 г., попадаща съгласно действащия регулационен план на кв. "Христо Смирненски" - Пловдив, в УПИ I - за комплексно застрояване, II - за озеленяване и IV - за комплексно застрояване, кв. 70 и заета от сгради, елементи на техническата инфраструктура и зелени площи. Със заповедта на кмета е одобрено решение в същия смисъл, взето по протокол № 1/21.01.2010 г. от комисията, назначена с негова заповед № ОА-920/27.03.2008 г., по повод заявление вх. № 09П6174/22.10.2009 г. на жалбоподателя в качеството му на наследник на Никола Харизанов Георгиев, в хода на процедура по издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ относно стар имот - парцел 9 в кв. 31 по комасационен план на кв. "Прослав" от 1940 г. Въз основа изготвената за имота, комбинирана скица по този план и съответно - по действащия регулационен план на кв. "Христо Смирненски", от комисията са направени констатации, че площта му от 19 931 кв. м попада в УПИ I - за комплексно застрояване, УПИ II - озеленяване и УПИ IV - за комплексно застрояване, кв. 70, изцяло застроена съгласно правилата и нормативите за устройство на жилищни територии предвидени за комплексно застрояване. Предвид установеното по делото от фактическа страна и съдържанието на оспорения акт, същият правилно е приет от съда, за издаден на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Във връзка с доводите на касатора следва да се отбележи, че решението не противоречи на данните от приобщените по делото доказателства, в т. ч. и тези от заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза. Правилно последното не е кредитирано в частта, в която дава отговор на правен въпрос, който е изцяло от компетентността на съда. С оглед данните, че цялата площ на процесния имот попада в границите на урбанизирана територия с предвиждане и реализирано комплексно жилищно застрояване в приложното поле на чл. 11, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като в нея има осъществени строителни дейности и са проведени строителни мероприятия по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ, правилен е направеният от съда краен извод за законосъобразността на обжалвания административен акт. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета. Със заповедта съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободната от застрояване част от имота, като не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на съоръженията и възможностите за възстановяването на собствеността. В § 1в ДР ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. Самото определяне на застроена част съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми. В конкретния случай реализираните строителни дейности безспорно имат характера, визиран в § 1в ДР ППЗСПЗЗ, а именно - изградено комплексно жилищно строителство. Имотът изцяло попада в терени с осъществени комплексни строителни мероприятия, което изключва възможността да се приеме, че незаетите от сгради и съоръжения пространства от него, които обслужват функционално реализираното комплексно жилищно строителство, имат характера на свободни от застрояване площи. При тези данни обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че имотът е зает изцяло с осъществени строителни дейности и мероприятия. В тази връзка и с оглед ползването на части от имота, относно които се претендира, че са налице основания за определянето им като свободни от застрояване, като места за паркиране, правилно е съобразен чл. 22 ЗУТ, според който площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не следва да се обсъжда въпроса за законността на реализираното строителство, тъй като се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение