Решение № 4833 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9958/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Ръководител ТП на НОИ София град, чрез ст. юриск. Първанов и касационна жалба на А. С. Й. от гр.Перник, чрез адв. Гервазиев, срещу Решение 8218 от 11.06.2024г., постановено по адм. дело 1906/2024г. по описа на Административен съд София град(АССГ). В двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Правят се искания за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Форс-Делта ООД със седалище в гр.София срещу Решение 1040-21-56 от 01.02.2024г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане 33696 от 18.12.2023г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационните жалби Форс-Делта ООД, чрез адв. Иванов, оспорва касационните жалби, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Постъпила е и частна касационна жалба от Форс-Делта ООД, чред адв. Иванов, срещу постановеното по делото Определение 12532 от 22.07.2024г., с което съдът е отхвърлил искането на ООД-то за изменение на съдебното решение в частта за разноските. От страна на ответника по нея А. Й., чрез адв. Гервазиев, е изразено становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледани по същество същите са неоснователни. За да отмени акта на касатора Директор ТП на НОИ София-град, първостепенният съд е приел, че последният не е издирил всички относими факти и обстоятелства към спора(нарушение на чл.35 АПК), а също така не е анализирал и отговорил на правнозначимите възражение на осигурителя. Настоящият състав намира тези изводи за правилни. Представеният по делото случай касае разследване на злополука, станала със служителя на Форс-Делта ООД касаторът А. Й., заемала длъжността охранител по силата на сключен трудов договор от 04.08.2016г. С посочения трудов договор за неопределено време лицето са е съгласило да престира труда си по обекти на територията на гр.София и София област, съгласно потребностите на фирмата на смени по изготвен график . В тази връзка е и една от основните празнини в хода на разследване на трудова злополука, станала с Й. на 13 ноември 2022г., около 7,25 часа в гр.София на път за посоченото от нея работно място. Нито в представения по делото Протокол от 24.11.2022г. за резултатите от извършеното вътрешно разследване на евентуалната трудова злополука от работодателя-осигурител, нито в съставения от ТП на НОИ София град Протокол 76 от 12.12.2023г.( а и в самата административна преписка) са налице надлежни данни: кой е обектът, посочен от работодател, който в посочения ден е следвало Й. да охранява, няма представено разпределение на работната сила, респ. график на утвърдено работно време за посочения ден 13.11.2022г.(неделя). В този смисъл не е било надлежно изяснено какви са били смените на този обект, посочен от пострадалото лице в декларацията за трудова злополука от 13.11.2023г. като ЗАД Булстрад , с адрес гр.София, ул. Позитано 5, вкл. дали при пристигането на лицето за начало на смяната и същата е заменила свой колега, или обектът през нощта се е охранявал със СОТ. Не е изяснен и периода непосредствено след злополуката до първия контакт на Й. с колежката и И. К.(по телефона), с искането последната да я смени(от която не са събрани надлежни сведения по чл.44 АПК и от длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, а и от Директор ТП на НОИ-София град, който е бил и инстанция по същество), вкл. като това се реферира към събраните писмени сведения от служителя Т.(за който се сочи, че междувременно е починал), реално сменил Й. едва в 12,30 часа на обекта на охрана, в които сведения по чл.44 АПК е посочил, че К. му е обадила едва към 11,00 часа. Пита се, при установеното впоследствие травматично увреждане, какво се е случило във времето от 7,25 часа до 11,00 часа, т.е. в първите часове след падането, респ. имало ли е служител/и в посочения обект, които Й. е сменила и същите са възприели релевантни за спора факти, или е имало налични служители на застрахователното дружество, макар и в неделен ден. Представената пред административния орган Книга за инструктаж е недостатъчна да установи конкретно определеното работно място за деня(може само да се предполага, че това е така, след като е проведен инструктаж, но на дата 01 ноември 2022г. за този обект), респ. разпределението на работното време, отчитано по чл.142 ал.2 КТ или начина на охрана на обекта с жива охрана в рамките на денонощието и разпределение на служителите за дата 13 ноември 2022г. за него. Тези въпроси, а и останалите, посочени в мотивите от административния съдия, са останали неизяснени при проведеното твърде формално разследване на трудовата злополука и от осигурителя, и от органите на ТП на НОИ София град. Това, съчетано с липсата на очевидци на инцидента, съществено разколебават изводите на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, а и на горестоящия орган, за несъмненост при установяването на трудовата злополука с Й., при наличие на всички кумулативни нейни предпоставки, посочени в чл.55 ал.1 и ал.2 КСО. Или законосъобразно първостепенният съд е прел, че е налице нарушение на общото задължение по чл.35 АПК за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая, довело и до несъбиране на допустими доказателства. По останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По частната касационна жалба. Обжалвано е от Форс-Делта ООД определението на съда по чл.248 ал.3 ГПК, във вр. с чл.144 АПК, с което административният съдия е отказал да измени решението си в частта на присъдените на тази страна разноски в размер на само от 160 лева за осъществената защита от упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на уговорената и заплатена от страната сума в размер на общо 800 лева по сключения договор за правна защита и съдействие. От страна на първоинстанционния съд се сочи, че основание за присъждане на сумата от 160 лева е преценката, която той е извършил за фактическата и правна сложност на развилия се пред него правен спор, като е формирал изводите се на база практиката и Решението на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. С оглед на това е намерил за приложимо в случая правилото на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Настоящият състав намира, че преди всичко следва да се посочи, че задължителната сила на решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции, каквото е Решението от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 касае всички национални съдилища, разглеждащи правен спор, решаването на който изисква прилагане на общностната норма, тълкувана с тези решения. Това обаче не означава, че решенията на СЕС по чл. 19, пар. 1 и пар. 3, буква "б)" от Договора за Европейския съюз имат пряко приложение и че компетентният национален съд е длъжен да ги съобразява по всички правни спорове, които решава и на всички инстанции. Задължителната им сила е израз на принципа, че сходните казуси трябва да се решават по сходен начин, поради което определяща е фактическата обстановка по конкретния правен спор. В този смисъл тълкуването, което СЕС дава в решенията си по преюдициални запитвания не е абстрактно, а е съобразено с конкретна фактическа обстановка и именно в светлината на това следва да се преценява от националния съд доколко те са относими към правилното разрешаване на правния спор, с който е сезирана националната юрисдикция. В случая такава относимост не е налице, доколкото по дело C-438/22 на СЕС е разгледано исково производство, развиващо се пред Софийски районен съд, по което ищецът, наред с главния иск, претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, изчислено в съответствие със сключен между него и адвокат договор за правна защита и съдействие, размерът на което ответникът по иска твърди, че е прекомерен и иска то да бъде намалено. Предмет на оспорване по настоящото дело е решение на Директор ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, респ. е призната станалата с А. Й. на дата 13.11.2022г. злополука за трудова. В това производство ответникът, сега частен жалбоподател, е бил защитаван от адвокат, оказал му правна (адвокатска) помощ и съдействие, т. е. става дума за споразумение между клиент и адвокат/адвокатско дружество относно адвокатски хонорар на или над минимума по Наредбата 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което споразумение съдът следва да прецени дали ограничава конкуренцията. По казуса първоинстанционният съд не е взел в достатъчна степен фактическата и правна сложност на спора и не е установил, че извън съдействието по подаване на първоинстанционната жалба, адв. Иванов е участвал в две съдебни заседания, като е имал активна позиция и е направил множество доказателствени и други процесуални искания като представител по пълномощие на дружеството-осигурител. Поради това сумата от 800 лева, която е била договорена и се претендира от него за присъждане като разноски за един адвокат, е справедлива и обоснована по смисъла на чл. 36 Закона за адвокатурата, което представлява и законовото основание, обосноваващо в случая и конкретния и размер. В обобщение на всичко изложено следва да се посочи, че разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК , тълкувана в светлината на мотивите, изложени в решението на СЕС, не води до извода за задължение на съда във всички случаи на направено възражение за прекомерност да намалява неговия размер. Доколкото сумата от 800 лева в случая съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, присъждането и, макар да надвишава минималните размери посочени в чл.9 от Наредба 1/2004г., не се явява прекомерно утежняващо. При това положение на нещата обжалваното определение следва да се отмени, като въпросът се разреши по същество и вместо него се постанови друго, с което се измени решението по делото, като се присъдят на дружеството допълнително 640 лева за заплатени разноски за осъществената защита от адвокат. По разноските за тази инстанция. С оглед изхода, разноски са дължат на Форс-Делта ООД, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 650 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие от 02.04.2025г. в размер на 500 лева, както и заплатената държавна такса за подадената частна касационна жалба в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,