Решение № 6166 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13104/2016 г.

Решение № 6166 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13104/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. С., гр. С., чрез процесуалния си представител адв. К. Г., против решение № 6275/17.10.2016 г., постановено по адм. д. № 1219/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. М. С. против заповед № РД-30-112/09.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОСК" СО и заповед № РД-30-02/06.01.2015 г. за поправка на ОФГ в първата заповед. Със заповед № РД-30-112/09.12.2014 г. е наредено премахването на строеж "Преустройство на съществуваща стоманобетонна козирка в балкон", находящ се в съсобствен УПИ IV-32, кв. 219, м. "П.-Б.", по плана на гр. С.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото е достигнал до неверни правни изводи. За да приеме, че е налице "преустройство на съществуваща козирка в балкон" и да издаде процесната заповед - административният орган се е позовал на констативен акт № 9400-5140-03/30.10.2014 г., подкрепен със снимков материал - стр. 38-40, видно от който е, че съществуващи прозорци са премахнати и на тяхно място са поставени балконски врати за достъп до балкона. Върху снимките на ръка е вписана дата 04.01.2007 г. Тези доказателства са оспорени от касатора в предходното производство и административният орган не е ангажирал никакви доказателства в обратния смисъл. По делото е представено Удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ от 29.02.2008 г., видно от което главният архитект на район "Витоша" е приел за установено, че е налице търпим строеж - надстройка над първи етаж на жилищна сграда - източен близнак, със застроена площ от 110 кв. м., който е в груб строеж, изпълнен през 1979 г. От назначената и приета, неоспорена СТЕ се установява, че оспореният незаконен строеж е на плоча, със застроена площ от 110 кв. м. От това логично се налага извода, че не е налице пристрояване на балкон, а се касае за козирката на първия етаж, която се явява балкон за втория и неразделна част от стоманобетоновата плоча на етажа. Относно това дали е налице частично разрушаване на носеща стена чрез избиване на отвор за поставяне на врата към балкона - не са налице категорични доказателства кога е направено това - след издаване на удостоверението за търпимост и съществуващо към момента или в по-късен момент. По отношение на поставения парапет - споделят се доводите на касатора, че се касае за "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 от ЗУТ, което се твърди и в експертизата. Неправилно в решението си съдът се е позовал на свидетелските показания, съобразно които балконът е изграден през 2013 г., тъй като тези показания са в противоречие с удостоверението за търпимост и заключението на приетата СТЕ, а не на тези, според които процесното преустройство касае единствено поставянето на парапет и които са в съответствие с останалите доказателства по делото. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт е от компетентен орган, но е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отмени процесната заповед, включително, заповедта относно допуснатата ОФГ. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на жалбоподателя ще следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1080 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав