Решение № 739 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2013 г.

Решение № 739 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Факултетния съвет на Философския факултет при ЮУ "Неофит Рилски" против решение по адм. д. № 5648/2012 г. на Административен съд-София град. Иска обезсилване на решението с твърдение, че Бойко Илиев Илиев е запознат с отказа за Научната комисия по обществени науки при ВАК, взето с Протоколно решение № 15 от 3.12.2007 г., което обстоятелство признал в жалбата си до съда като посочва, че на 10.06.2008 г. официално е научил, че предложението на СНС да му бъде дадено научно звание "доцент" не е прието и е постановен отказ от НК. Получил е и протоколно решение № 12 от 16.04.2008 г. на ПВАК с обратна разписка, с което е поканен да даде становище по обвинението за плагиатство. Следователно ответникът е могъл да се запознае с цялата преписка и да упражни правото си по чл. 28, ал. 1 от ЗНСНЗ, но не го е направил, а решението на НК е влязло в сила и не е налице правен интерес от оспорване на Протоколно решение № 22/2.07.2008 г. на ПВАК.

Ответната страна Бойко Илиев Илиев, чрез адвокат Лазаров, оспорва касационната жалба и иска оставяне на съдебното решение в сила. Законодателната промяна не означава отпадане на правния интерес от съдебна защита. Тя продължава, тъй като е налице възможност за получаване на обезщетение по реда на ЗОДОВ.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

По жалбата на Бойко Илиев Илиев срещу решение № 22 от 2.07.2008 г. на ПВАК първоинстанционният съд с решение № 2847/29.04.2013 г. по адм. д. № 5648/2012 г. по описа на АССГ е приел, че решението е нищожно, тъй като е издадено извън материалната компетентност на ПВАК и извън хипотезите на чл. 27, ал. 1 и ал. 3 и чл. 28 от ЗНСНЗ (отм.). Установено е, че Научната комисия по обществени науки при Висша атестационна комисия с Протоколно решение № 15/3.12.007 г. решава да не даде научното звание "доцент" на Бойко Илиев Илиев с мотиви доказано плагиатство- некоректно цитиране. На заседание от 24.01.2008 г. Специализирания научен съвет по философия взема решение да не възразява срещу решението на Научната комисия. На 16.04.2008 г. ПВАС взема решение Бойко Илиев да се запознае с документацията в 14-дневен срок и да даде становище по обвинението за плагиатство, а с Протоколно решение № 22 от на 2.07.2008 г. ПВАК взема решение "оставя в сила решение на Научната комисия по обществени науки, с което е отказано научно звание "доцент" на Бойко Илиев Илиев. Към административната преписка са приложени 2 обратни разписки за изпратени книжа от ВАК до Бойко Илиев:

1. уведомление № 8100000706970 (л. 40), връчено на на 14.04.2008 г. на пълномощник на Б. Илиев - Янков и

1. уведомление № 8146300018254 (л. 37) връчено на 10.06.2008 г. на съпругата на адресата Бойко Илиев Илиев.

По жалба на Бойко Илиев срещу ППВАК по реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК и искане ППВАК да бъде осъден да предостави достъп до информация относно хода на процедурата за придобиване на научно звание "доцент" е образувано адм. д. № 2668/2008 г. по описа на АССГ. С определение от 21.11.2008 г. съдът приема, че жалбоподателят е запознат с Протоколно решение № 1 от 24.01.2008 г. на Специализирания научен съвет по философия, че няма да прави възражение срещу решението на НК за отказ за даване на звание "доцент" поради плагиатство и Протоколно решение № 12 от 16.04.2008 г. на ПВАК да бъде запознат Бойко Илиев с документацията на конкурса, тъй като двете решения са изпратени с обратни разписки и са получени от адресата. Въз основа на тези факти първоинстанционният съд е приел, че не е налице правен интерес за съдебна защита по чл. 256 и чл. 257 от АПК, защото лицето е информирано за резултата от конкурса, съдебното производство е прекратено, а определението е оставено в сила с Определение № 9648/14.07.2009 г. по адм. д. № 15895/2008 г. по описа на ВАС, V отделение (приложено към първоинстанционното дело за запознаване).

Спорният въпрос пред настоящата съдебна инстанция е относно допустимостта на постановения съдебен акт по адм. д. № 5648/2012 г. по описа на Административен съд- София-град.

Нищожността на издаден административен акт е тежка степен на незаконосъобразност, като в АПК няма законови легални критерии, които да я определят и се преценява за всеки случай конкретно. Липсата на компетентност винаги е основание за прогласяване на нищожност на издадения административен акт. Абсолютна процесуална предпоставка обаче за търсене на съдебна защита е наличието на правен интерес, който съгласно чл. 15, ал. 2 от АПК следва да е личен и пряк . Това означава, че с отмяната на оспорения административен акт или с прогласяването на неговата нищожност в правната сфера на жалбоподателя да настъпят като резултат благоприятни правни последици. Преведено към настоящия казус правен интерес ще е налице, ако последица от прогласяването на нищожността на решението на ПВАК от 2.07.2008 г. е довършването на конкурса за "доцент" по реда на § 9а, ал. 4 от ПЗР на Закона за развитието на академичния състав в Република България.

В случая обаче административното производство е приключило с влязло в сила Протоколно решение № 15 от 3.12.2007 г. на Научната комисия по обществени науки към ВАК (л. 43 от делото) да не се даде научно звание "доцент" на Бойко Илиев Илиев заради доказано плагиатство, а званието е дадено на друго физическо лице -Георги Йонков Арабаджиев. В жалбата до съда жалбоподателят признава неблагоприятен за него факт, че за първи път е научил, че предложението на СНС да му бъде дадено научно звание "доцент" му е отказано с решение на Научната комисия след като е получил протоколното решение № 12 от 16.04.2008 г. на ПВАК, за което има обратна разписка от 10.06.2008 г. приложена към адм. д. № 2668/2008 г. по описа на АССГ. Това му признание кореспондира с приложените към делото и цитирани по-горе обратни разписки към Протоколно решение № 1 от 24.01.2008 г. на Специализирания научен съвет по философия и към Протоколно решение № 12 от 16.04.2008 г. на ПВАК. С влязлото в сила определение по адм. д. № 2668/2008 г. по описа на АССГ тези факти също са приети за доказани и са послужили като основание за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК.

Следователно дали Протоколно решение № 22 от 2.07.2008 г. на ПВАК, с което е потвърдено решение на Научната комисия за отказ за научно звание "доцент", е издадено извън хипотезите на чл. 27, ал. 1 и ал. 3 и чл. 28 от ЗНСНЗ (отм.), е въпрос без значение за правото на съдебна защита на Бойко Илиев по реда на чл. 28 от ЗНСНЗ (отм.). По отношение на него конкурсната процедура е приключила с влизане в сила на Протоколно решение № 15 от 3.12.2007 г. на Научната комисия по обществени науки към ВАК, той е бил запознат с резултата и не е упражнил правото си на оспорване по реда на чл. 28 от ЗНСНЗ (отм.). Прогласяването нищожността на Протоколно решение № 22 от 2.07.2008 г. на ПВАК няма да възобнови административното производство, защото към момента на постановяването му решението на НК е влязло в сила. Оставянето в сила на влязъл в сила отказ на НК по обществени науки към ВАК няма никаква правна стойност.

Първоинстанционният съд няма правни доводи за допустимостта на съдебното производство и не е обсъдил защитната теза на касационния жалбоподател, изложена от юрисконсулт Лазарова. Тъй като за допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно по чл. 218, ал. 2 от АПК, няма пречка този въпрос да бъде обсъден за първи път в настоящото съдебно производство. Касационната жалба е основателна, решението е недопустимо, подлежи на обезсилване, а съдебното производство на прекратяване.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение