Решение № 16057 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2012 г.

Решение № 16057 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив и на "Трамак комерс" ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Иванка Ванкова, чрез процесуалния му представител адв. Виктория Терзиева, против решение № 16 от 05.01.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2787 по описа за 2010 г. на този съд. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта му, с която е постановена отмяна на РА № 211002259/20.09.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 866/30.11.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП досежно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Трамак комерс" ООД, гр. Пловдив, в размер на 8 704.59 лв. за данъчен период м. 10.2009 г. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. "Трамак комерс" ООД, гр. Пловдив, обжалва съдебното решение в частта му, отхвърляща жалбата на дружеството против същия ревизионен акт досежно непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 20 200.13 лв. и определени лихви за забава за данъчни периоди м. 05 и м. 06.2007 г. по доставки, получени от "Петков" ЕООД. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Отправя се искане за потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Директор дирекция "ОУИ" - Пловдив, и за неоснователност на жалбата на "Трамак комерс" ООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: С решението на Административен съд - Пловдив, в частта му, предмет на обжалване от този касатор, е отменен РА № 211002259/20.09.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 866/30.11.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Трамак комерс" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 704.59 лв. за данъчен период м. 10.2009 г. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. За да постанови този резултат, първостепенният съд е установил, че за данъчен период м. 10.2009 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 8 704.59 лв. по следните фактури, издадени от "Тойота Тексим" ЕООД, гр. Пловдив: № 1300008063/07.10.2009 г. с данъчна основа 42 479.17 лв. и ДДС 8 495.83 лв. с предмет "доставка на лек автомобил модел "Тойота Рав 4" и фактура № 1300008091/09.10.2009 г. с данъчна основа 1 043.80 лв. и ДДС 208.76 лв. с предмет "преустройство и регистрация на лек автомобил "Тойота Рав 4". Въз основа на приобщените писмени доказателства, съдът е приел, че неправилно органите по приходите са счели, че датата на възникване на данъчното събитие е 07.10.2009 г., тъй като към този момент автомобилът покривал критериите на легалната дефиниция на "лек автомобил", предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, респективно не са налице условията за приспадане на данъчен кредит. Съдът е достигнал до извода, че по делото са налице достатъчно доказателства, че процесният автомобил е придобит на 09.10.2009 г. и същият е бил с "6+1" места към датата на придобиване на собствеността. Съдът е приел, че за така извършената доставка е налице право на данъчен кредит и е отменил РА в разгледаната по-горе част. Решението е правилно. При съобразяване с процесуалните правила първостепенният съд е направил точен анализ на всички доказателства, от което е установил правилно относимите към спора факти. При установяване фактическата обстановка по спора в мотивите на съдебното решение са обсъдени всички твърдения на двете страни относно правното значение на отделни документи, тяхната доказателствена стойност, както и връзката по между им. Анализирайки доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че датата на възникване на данъчното събитие за доставката на автомобила е 09.10.2009 г., а не 07.10.2009 г., както е прието в РА. Така, от допълнителните условия към Поръчка № 750 860 от 02.10.2010 г. за закупуване на автомобил Тойота модел "РАВ 4" (част "задължения на продавача") е видно, че собствеността върху автомобила преминава върху купувача с подписването на приемо-предавателен протокол за предадено владение. В Проформа фактура № Pr - 102/2009/02.10.2009 г. - в т. 3 е посочена услугата престандартизация 6+1 на отделен ред и с отделна стойност, т. е. още на датата, на която е подписана поръчката за доставка на автомобила, жалбоподателят е поръчал, а "Тойота Тиксим" EOOД се е задължил да му достави автомобил Тойота "РАВ 4", преустроен в 6+1 места за сядане. От т. 4 от Договор за продажба на автомобил № 190ПВ/07.10.2009 г., сключен между "Трамак Комерс" OOД и "Тойота Тиксим" ЕООД е видно, че е постигнато съгласие собствеността на автомобила да премине върху купувача от момента на предаването му, a не със сключване на договора. В тази връзка съдът е обсъдил и следните относими за правилното решаване на спора доказателства: Изпитвателен протокол № 09084003-22 от 08.10.2009 г., издаден от Изпитвателна лаборатория "Технотест" - гр. София, удостоверяващ извършено преустройство на автомобила от "4+1" на "6+1" места; Свидетелство за регистрация на автомобила от 09.10.2009 г., издадено от компетентните органи на KAT след извършен от тях технически преглед, удостоверяващо, че към датата 09.10.2010 г. автомобилът е с 6+1 места; Приемо-предавателен протокол от 09.10.2009 г., с който "Тойота Тексим" EOOД предава на "Трамак Комерс" ЕООД вече преустроения автомобил в "6+1 места" и така прехвърля собствеността върху автомобила съгласно договор № 190ПВ/07.10.2009 г.; посочените по-горе Фактури № 1300008063/07.10.2009 г. и № 1300008091/09.10.2009 г., документиращи продажбата на процесния автомобил и услугата по неговото преустройство и регистрация. Следва да бъде споделена тезата на ответника по тази касационна жалба, че видно от всички визирани по-горе писмени доказателства, правилно административният съд е приел, че процесният автомобил е придобит на 9.10.2009 г. и същият е бил с "6+1" места към датата на придобиване на собствеността, на която е възникнало данъчно събитие за покупко-продажбата. Правилно съдът е приел за необоснован извода на органите по приходите, че автомобилът е придобит на 7.10.2009 г. като лек автомобил с "4+1" места, а след това е преоборудван: видно от споменатия по-горе договор за доставка, доставчикът се е задължил да достави и прехвърли собствеността на купувача на нов автомобил "Тойота", модел "Рав 4", като в цената се включва и преоборудване на същия с такъв с "6+1" места. Както е приел и административният съд, към датата 9.10.09 г. автомобилът не е лек и за нeгo не ca налице ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 oт ЗДДС. Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че изцяло неоснователно в касационната жалба се твърди, че собствеността върху автомобила е прехвърлена на 07.10.2010 г. с подписване на договора за покупко-продажба на "Тойота Тиксим" EOOД и към тази дата било настъпило данъчното събитие за придобиването и преустройството на автомобила. Това твърдение не кореспондира с договореността между страните собствеността да бъде прехвърлена с предаването на автомобила, което е допустимо с оглед разпоредбите на ЗЗД и не е в противоречие с нормата на чл. 144, ал. 1 oт Закона за движение пo пътищата, тъй като тя установява единствено форма за прехвърляне на собствеността, а момента, в който това прехвърляне настъпва, се урежда oт общите разпоредби на ЗЗД. Неоснователно в касационната жалба се поддържа оплакване и за несъответствие на решението, в оспорената му от приходната администрация част, с нормата на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Същата въвежда изключение от правилото, поради което в доказателствена тежест на приходните органи, при ревизия, която не се провежда по аналог, както е в случая, е да установят при условията на пълно доказване, че стоките са предназначени за безвъзмездни дейност или такива извън икономическата дейност. В случая освен, че не е установено стоките да се използвани за такива дейности, са игнорирани данни и обстоятелства, сочещи, че стоките могат да се използват за заявената икономическа дейност на лицето. Достатъчно е да е налице придобиване на стока от данъчнозадълженото лице, в това му качество и използване на стоката, или дори само намерение за нейното използване, за да възникне правото на приспадане на платения косвен данък /в този см. решение на ЕС от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 г. "ЕОН Асет Мениджмънт" ООД и ДД "ОУИ" Варна/. Правото на приспадане възниква незабавно с включването на стоките, заприхождаването им в предприятието на търговеца, което обстоятелство в случая не е спорно, както и при пряка и непосредствена връзка между използването на стоките като предназначение и икономическата дейност на лицето. Съгласно Директива 2006/112/ЕО за придобиване на автомобила е налице право на данъчен кредит, при това независимо от факта дали автомобилът е лек или не. По касационната жалба на "Трамак комерс" ООД: Обжалваното решение е правилно постановено и в тази част. Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд в атакуваното съдебно решение ги е обсъдил задълбочено и последователно, поради което не е необходимо да бъдат възпроизвеждани и от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че административният при постановяване на обжалваната част на съдебното решение е игнорирал съществени доказателства, при което се е стигнало до неправилност на установената фактическа обстановка. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че фактическите констатации в РА по отношение доставките от "Петков" ЕООД са верни. С решението на Административен съд - Пловдив, в частта му, предмет на обжалване от този касатор, е отхвърлена жалбата срещу процесния РА досежно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 20 200.13 лв. за данъчни периоди м. 05. и 06.2007 г. по фактури № 5/23.05.2007 г., № 6/28.05.2007 г., № 7/29.05.2007 г., № 8/31.05.2007 г. и № 9/12.06.2007 г., издадени от "Петков" ЕООД, ведно с лихви за забава в размер на 8 740.31 лв., като в мотивите на обжалваното решение изключително подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства, възраженията на жалбоподателя, приложените правни разпоредби от органа по приходите и е направен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че в ревизионното производство правилно е отказано правото на данъчен кредит в горепосочения размер по фактури, издадени от "Петков" ЕООД, с предмет "аванс череши" и "череши". Първоинстанционният съд е изложил мотивирани съображения относно правното основание, а именно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, на което е отказано претендираното право, както и относно конкретно установеното пред него по повод основния спор за реалността на доставките. Според съда не са ангажирани достатъчно и убедителни доказателства във връзка с твърдяния от жалбоподателя факт, който е и положителен и е могъл да бъде доказан, а именно за действителното осъществяване на доставките. Според съда не е доказана кадровата и материално-техническата обезпеченост на доставките, при съобразяване с конкретния предмет на същите. Изложени са мотиви, че по повод на съпътстващите документи към процесните фактури, се установяват разминавания и неточности, поради което не може да се установи стоковия поток. На трето място налице са разминавания на датите от счетоводните документи - фактури и разписки. Съдът е изложил конкретни мотиви по повод представените едва при административното обжалване доказателства - складови разписки, кантарни бележки за предадени количества череши на клиента "Авиус 2003" ЕООД, както и счетоводни документи за осчетоводяване на покупките и последващите продажби на черешите. Правилно е споделил извода на органите по приходите, че по своето естество тези доказателства представляват частни документи по смисъла на чл. 181 ГПК и нямат достоверна дата, от което може да бъде изведен извод, че доказателствата са новосъставени с цел да бъде защитена тезата на жалбоподателя за реално изпълнение на доставките. Правилно е счетено от съда, че по отношение транспорта по доставките по делото са налице некореспондиращи едно с друго писмени доказателства, поради което не би могло само въз основа на свидетелските показания да се направи извод за действително транспортиране иреално предаване на процесните количества череши. По тези съображения съдът е обосновал извода си, който според настоящата съдебна инстанция е правилен, точен и съответства на установеното по делото. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Недоказаният факт е неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка (обратното не се установява по делото) нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка. При това положение неоснователно е позоваването от касатора на решението, постановено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неоснователно е и позоваването на практиката на ВАС по приложението на посочените дела на СЕС. Същата е изградена по казуси при различна фактическа обстановка, при която с преки и косвени доказателствени средства може да се обоснове извод за реално предаване на стоката и прехвърляне на собствеността. Противно на оплакванията в касационната жалба, горните изводи на първостепенния съд, споделени от настоящата инстанция, не се променят от съдържанието на РА № 5575/25.02.2008 г., издаден на прекия доставчик. Видно от съдържанието на РД към РА, самото ревизирано лице не е включило доставките в СД по ЗДДС, поради което следва да се приеме, че органите по приходите не са имали информация за тях и не са могли да ги проверят. Налага се извода, че в посочения РА на прекия доставчик липсват констатации за доставките, предмет на спора, поради което касаторът, като получател по тях, не би могъл да обоснове извод за тяхната реалност въз основа на така издадения данъчен акт. Направеният извод в аналогична насока от първостепенния съд следва да бъде споделен. Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав на касационната инстанция намира, че Административен съд - Пловдив е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на страните не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение