Решение № 10620 от 22.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. ф. директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Силистра срещу Решение 5/08.02.2022 г. на Административен съд (АС) Силистра постановено по адм. дело 102/2021 г. С Решение 5/08.02.2022 г. по адм. дело 102/2021 г. е изменен Акт 2 за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от директора на ОДБХ - Силистра, в частта по отношение на определената оценка за унищожени Животни стоково стадо, както следва: по обособени позиции с 1 до 3 (бозайници до два месеца) - от 34 195.07 (тридесет и четири хиляди сто деветдесет и пет лв. и седем ст.) лева на 67 142.30 (шестдесет и седем хиляди сто четиридесет и два лв. и тридесет ст.) лева; по обособени позиции с 1 до 10 (подрастващи 2-4 месеца) - от 362 241.10 (триста шестдесет и две хиляди двеста четиридесет и един лв. и десет ст.) лв. на 503 514.60 (петстотин и три хиляди петстотин и четиринадесет лв. и шестдесет ст.) лева; по обособени позиции с 1 до 24 (угояване над 8 месеца) от 948 107.88 (деветстотин четиридесет и осем хиляди сто и седем лв. и осемдесет и осем ст.) лв. на 1 329 338.00 (един милион триста двадесет и девет хиляди триста тридесет и осем) лева и ОДБХ Силистра е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е незаконосъобразно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът неправилно е подходил при определяне на действителния размер на оценката на унищожените животни, като неправилно е формирал представата си за понятието пазарна цена по отношение на унищожените животни. Сочи, че тъй като понятието пазарна цена няма легално определение в Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВмД), то е следвало да се вземе легалната дефиниция на това понятие дадено в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Сочи, че в назначената и приета по делото експертиза, вещото лице не е използвало нито един от посочените методи, а е определило формална, а не действителната пазарна цена, като си е послужило за улеснение с цените обявени за съответните животни на европейските сайтове. Счита, че като е кредитирал заключението на вещото лице съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, а от там и на материалния закон. Излага и съображения, че решението е неправилно, защото противоречи и на целта на закона. Моли решението в обжалваната му част да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Вълева. Ответникът по касация ЕКОПРОДУКТ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Димитров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Силистра е Акт 2 за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от директора на ОДБХ - Силистра, в частта по отношение на определената оценка за унищожени Животни стоково стадо, в частта му, в която е определено обезщетение за унищожени Животни стоково стадо, собственост на ЕКОПРОДУКТ ЕООД, по обособени позиции с 1 до 3 (бозайници до два месеца); по обособени позиции с 1 до 10 (подрастващи 2-4 месеца); по обособени позиции с 1 до 24 (угояване над 8 месеца). В останалата му част административният акт не е оспорен. Първоинстанционният съд въз основа на събраните по доказателства е установил от фактическа страна следното: В периода 06-09 август 2019 г. в изпълнение на Заповед 10-341/02.08.2019 г. на директора на ОДБХ-Силистра и Заповед РД 11-1590/02.08.2019 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), във връзка с констатирано огнище на болестта Африканска чума по свинете, в свинекомплекс с рег. 7588-0076, собственост на ЕКОПРОДУКТ ЕООД, е извършено принудително умъртвяване по хуманен начин на всички заразени и контактни свине, отглеждани в засегнатия обект и обезвреждане чрез загробване на труповете на убитите животни. В Заповед РД 11-1590/02.08.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ е разпоредено собствениците на идентифицираните умъртвени животни от регистрирания обект да бъдат обезщетени, съгласно чл. 141-148 ЗВмД и Наредба за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове, понастоящем отменена (бр. 40 от 5.05.2020 г., в сила от 5.05.2020 г.), но в сила към момента на постановяване на административния акт. На 13.08.2019 г. управителят на ЕКОПРОДУКТ ЕООД подава Заявление вх. ЗЖ-436 до директора на ОДБХ Силистра, с което иска обезщетение за 8 264 броя унищожени свине, от които 582 броя свине майки, 3670 броя свине за угояване, 2779 броя подрастващи свине и 1233 броя бозайници. С писмо изх. 07-04-784/26.08.2019 г. на председателя на Националния статистически институт (НСИ) (във връзка с писмо изх. РД-08-507/14.08.2019 г. на директорът на ОДБХ Силистра) е предоставена информация, отнасяща се до цени, важащи за цялата територия на страната на прасета млади, до 20 кг. (до 2 месеца), прасета млади, от 20 до 50 кг.(от 2 до 4 месеца), свине с тегло от 50 до 80 кг. (над 8 месеца), свине с тегло над 110 кг. за угояване, свине майки за разплод. В писмото е посочено, че данните са към месец юни 2019 г. и са въз основа на тримесечното наблюдение за цените на производител в селското стопанство, а събирането на данните за периода юли, август и септември ще стартира на 01.10.2019 г. и ще са налични на 15.11.2019 г. Отразено е, че цената е средна за страната. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел, без оспорване от страните, съдебно ценова експертиза относно определянето на действителната пазарна стойност на животните, по оспорените позиции от акта за обезщетение. Посочил е, че вещото лице е коментирало, че нито наличния пазар на регионално ниво в страната, нито НСИ и отдел Агростатистика на МЗХГ предоставят данни, отнасящи се до цена на живи свине по възраст и категории. Във връзка с изпълнението на задачата вещото лице е приложило сравнителния метод, базиран на пазарния подход, като е използвало публикуваните цени от европейски сайтове. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че частично оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съобразно чл. 148, ал. 1 ЗВмД, при условията на заместване, видно от Заповед ОСПД-3566/02.09.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Приел е, че актът е издаден в съответната писмена форма, съдържа мотиви фактически и правни основания за издаването му. Спазени са процесуалните правила предвидени в чл. 147 ЗВмД, като административният орган не е допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват отмяна на заповедта само на това основание. Приел е, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35, чл. 36 и чл. 49 АПК и не е събрал доказателства относно основното спорно по делото обстоятелство каква е пазарната цена на унищожените животни за месеца, предхождащ възникването на болестта. Изложил е съображения, че това рефлектира върху начина, по който е приложен материалният закон, като е приел, че той е нарушен. След анализ на разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВмД е посочил, че административният орган, вместо да определи размера на обезщетението за унищожените животни по пазарни цени за месец юли 2019 г., в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВмД е приел за база предоставената цена на производител в селското стопанство към м. юни 2019 г. Позовавайки се на приетата и неоспорена от страните съдебно-ценова експертиза е приел, че пазарната стойност на умъртвените животни по обособени позиции с 1 до 3 (бозайници до два месеца) следва да се увеличи от 34 195.07 лв. на 67 142.30 лева, по обособени позиции с 1 до 10 (подрастващи 2-4 месеца) следва да се увеличи от 362 241.10 лв. на 503 514.60 лева, а по обособени позиции с 1 до 24 (угояване над 8 месеца) от 948 107.88 лв. на 1 329 338.00 лева, като общият размер на увеличението по посочените пунктове е с 555 450.85 лв. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които не следва да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 настоящата инстанция препраща към мотивите на решаващия съд. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила а оттам и на материалния закон, кредитирайки заключението на вещото лице. Съдът е изпълнил законовото си задължение по чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК да обсъди приетото, без оспорване от страните, заключение заедно с другите доказателства по делото и не е допуснал процесуално нарушение позовавайки се на него, доколкото за определяне на пазарната цена на унищожените животни за месеца, който предхожда възникването на болестта, каквото е изискването на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВмД в относимата му редакция, са необходими специални знания. Правилно съдът е приел, че начинът по който е определено обезщетението от органа предоставената цена на производител в селското стопанство към м. юни 2019 г. по данни на НСИ, е в противоречие с материалния закон. Статистическите данни от НСИ, на които се базира преценката на административния орган, обективирана в акта от 13.09.2019 г. в частта относно по обособени позиции с 1 до 3 (бозайници до два месеца), по обособени позиции с 1 до 10 (подрастващи 2-4 месеца) и по обособени позиции с 1 до 24 (угояване над 8 месеца), не отговарят на изискването по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД (ред. ДВ, бр. 58 от 2017 г.). Изложените в касационната жалба съображения са такива по оспорване на приетото от съда заключение, но това не може да се осъществи в касационното производство. При разглеждане на спора пред първата инстанция, вкл. след изслушване на вещото лице, от страна на ответника не са направени доказателствени искания за определяне на пазарната цена на унищожените животни, като дори заключението не е оспорено като неправилно, съобразно чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК. Вещото лице е констатирало липса на пазар на всички категории животни не само на регионално, но и на национално ниво, поради което е дало заключението си за пазарната цена на унищожените животни валидни за територията на Европейския съюз. Посочило е, че за определяне на пазарната стойност по категории е приложило сравнителен метод базира се на пазарния подход и по своята същност представлява анализ на стойности на активи, основан на сравнение с реализираните цени на активи със сходни характеристики. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е формирал правилни изводи въз основа на установената по делото фактическа обстановка, вследствие извършен подробен анализ на събраните относими към предмета на спора доказателства, в това число заключението от приетата и приложена по делото съдебно-оценителна експертиза. Не е налице несъответствие между констатациите на съда от фактическа и правна страна и доказателствата по спора. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касация следва да се уважи в доказан по делото размер 9 701,40 лв., договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 228 АПК. Възражение за прекомерност от страна на касатора не е направено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение