Решение № 3496 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2013 г.

Решение № 3496 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 3923 от 12.06.2013 г. по адм. дело № 2524/2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Росен Христов Русков е отменена негова заповед № 8382/05.10.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя. Иска се отмяна на съдебното решение с доводи за неправилност и необоснованост, и потвърждаване на административния акт като законосъобразен Ответникът Русков оспорва жалбата и чрез процесуалния си представител моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира за процесуално допустима подадената жалба. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да отмени заповедта за уволнение, АССГ е приел, че вменените във вина на митническия служител нарушения не се доказват по безспорен начин от дисциплинарнонаказващия орган. В тази насока се е позовал на съдържанието на събраните по преписката документи и на показанията на разпитаните от него свидетели, между които е счел, че са налице съществени противоречия. Кредитирайки последните и част от материалите, е възприел защитната теза на Русков. Този извод не се споделя от касационната инстанция. Дисциплинарно наказващият орган е установил следната фактическа обстановка: На 08.08.2012 г. на МП Капитан Андреево инспектор Русков е извършил проверка на влизащ от Република Турция лек автомобил рег. № Х 3560 ВМ, в който са пътували три лица: водачът, съпругата му и друг мъж. Служителят е проверил багажника на колата, след което тя потегля, но преди изхода на пункта е спряна от служител на Гранична полиция и насочена в гаража на трасе "Изходящи автомобили и автобуси" за извършване на ЩМП. Жената остава при Русков, а водачът и другият пътник влизат в гаража, където без надзор от страна на служители от ГП и митницата, изваждат от багажника на автомобила и от двигателния отсег найлонови торби, които хвърлят в ъгъла на гаража и в помещения към тоалетните. При извършената проверка са открити 60 кутии цигари и 3 кг нарязан тютюн в личния багаж на водача и му е съставен АУАН. След приключване на проверката и излизане на проверяващите пътниците отново са оставени без надзор и същите връщат обратно в автомобила извадените преди това найлонови торби. Преди да напуснат територията на ГКПП, отново са спрени от друг служител на ГП и при извършената повторна проверка са открити общо 560 кутии цигари без бандерол, за което и на тримата пътници е съставен АУАН. Уволнението на инспектор Русков е наложено на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл - заради неизпълнение на служебни задължения по закон и длъжностна характеристика, и нарушаване на етични норми, конкретно посочени в заповедта. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че на посочената дата служителят е допуснал пътуващите в лек автомобил пътници да преминат линията за митническа проверка с недекларирани тютюневи изделия без български акцизен бандерол, като при извършената от него проверка на автомобила на трасето не е предприел необходимите действия за откриване и задържане на общо 620 кутии цигари и 3 кг. тютюн за пушене. Не е предприел необходимите действия за осигуряване на надзор върху превозното средство, пътниците и стоките в него при придвижване на същото от линията на митнически контрол до мястото на извършване на щателна митническа проверка (ЩМП), като по този начин е създал условия пътниците да се освободят от пренасяните от тях акцизни стоки, както и не е подпомогнал колегите си, извършващи ЩМП на превозното средство с информация за установени на трасето съмнителни чанти в багажното отделение. Настоящият състав намира, че са налице доказателства, които категорично подкрепят изводите на органа, респективно опровергават защитната теза на Русков, възприета от АССГ. Установено е, че преди разкриване на митническото нарушение, проверката от Русков на трасето е била фактически приключена, тъй като видно от видеоматериалите той се е насочил към друг автомобил. Освен това тя е била и документално оформена в "Програма за граничен митнически контрол". Действието по заверката на информационния лист, необходим за напускане на пункта, е могло да бъде извършено от служителката на гишето Грудева само при представяне на документите на водача и автомобила, като този информационен лист е следвало да бъде подпечатан с личен митнически печат на служителя, извършил проверката. В случая положеният печат е този на Русков - 3105. Така автомобилът е надлежно регистриран в системата в 13.52 часа като приключил проверката, което време почти съвпада с отклоняването му към гаража от служител на ГП за първата ЩМП. Спорно е и обстоятелството дали този информационен лист, паспортът на водача и свидетелството за регистрация на МПС действително са останали у митническия служител Русков или са били у пътничката Алексова, която е била с него. Във втория случай при липса на необходимост от други формалности при приключила вече проверка тя безпроблемно е могла да напусне ГКПП заедно със спътниците си след плащането на дезинфекционната такса, преди което обаче е била разпоредена ЩМП. Това, че документите впоследствие са предадени от Русков на отговорника на смяната Сюлеменчев, с нищо не доказва твърдението на митническия служител, че е задържал същите заради решението си да изпрати автомобила за ЩМП поради възникнали съмнения след огледа на багажника, а Алексова останала при него, защото възнамерявал да й се извърши личен преглед. Логично необяснимо изглежда поведението на Русков, който при взето такова решение не е придружил автомобила в гаража, където да продължи проверката, както и обяснението му, че като е видял, че автомобилът се опитва да избяга, не е потърсил съдействието на друг служител, а помолил Алексова да се обади по телефона на водача да се върне. И не на последно място, Русков не е споделил нито със Сюлеменчев, нито с извършващия първата ЩМП служител Горанов, че се е усъмнил при проверката на трасето, че може да се извършва превоз на контрабандна стока предвид видените от него чували в багажника. Нещо повече, дори след откриване на тютюневите изделия отново не е предоставена информация за предметите, предизвикали у него съмнения в непосредствено предхождащ момент. Обстоятелството, че Русков бил съобщил на Горанов, че на този водач бил съставял и преди това актове за цигари и споделил за възможните места за укриването им не представлява оказано съдействие, още повече, че 60 кутии цигари и 3 кг. тютюн не са открити в автомобила, а в личния багаж на пътника, видно от съдържанието на съставения АУАН. Предвид изложеното съдът счита за доказани вменените във вина на Русков дисциплинарни нарушения: допускане на лицата с МПС, срещу които впоследствие са съставени АУАН, да преминат линията на митническа проверка; непредприемане на необходимите мерки за разкриване на стоките, описани в АУАН; неупражняването на надзор преди извършване на щателната митническа проверка (ЩМП); неподпомагането на други митнически служители при реализирането на ЩМП. Тези фактически действия и бездействия правилно са подведени под съответните правни норми и етични правила за поведение, цитирани в заповедта. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 1 от ЗМ вменява на митническите служители извършването на митнически контрол, дефиниран с нормата на чл. 2, ал. 3 от него. В конкретния случай според приложената длъжностна характеристика Росен Христов Русков е длъжен да изпълнява ред основни задължения, в т. ч. и по т. V. 3 - осъществява контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и придружаващи документи. Освен това в дейността си служителят съгласно чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ следва да спазва утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител, в т. ч. и чл. 9 от Кодекса за поведение на митническия служител, изискващ от него да пази интересите на обществото и на националната икономика, като се ръководи единствено от закона и обществения интерес, да се противопоставя на митническите нарушения и престъпления, както и други правонарушения. С оглед тези констатации и изводи на настоящата инстанция обжалваното решение се явява неправилно. Вместо да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е отменил заповедта. При формирането на заключението от АССГ са отразени доказателствата, на които то се основава. Вярно е, че съдът може да кредитира едни показания пред други, които им противоречат, като е длъжен да се обоснове по законосъобразен и убедителен начин. В случая позоваването на показанията на Г. Ников и И. Иванов е недопустимо, тъй като такива няма събрани по преписката, а писмото на началника на ГПУ Свиленград от 04.09.2012 г. представлява преразказ за казаното от тях. Освен това е даден превес на твърденията на лице, срещу което е образувано административнонаказателно производство (св. Вангел Алексов), т. е. за което винаги е налице интерес да компрометира предприетите действия, а не на обясненията на служителите на МВР и на Агенция "Митници", за които няма причина да са заинтересовани. Видно и от показанията на този свидетел пред съда, с Русков те са били лични познати. В показанията на св. М. Маринов пък са налице неточности (например, относно мястото където са открити вещите - укрити в автомобила според него, а всъщност намерени в багажа на пътника), които също е трябвало да се отчетат при кредитирането им. Освен това, те противоречат на наличните документални данни за приключване на проверката, извършена от Русков на автомобила още на трасето. При това положение настоящата инстанция счита, че АССГ след правилното установяване на фактите им е придал несъответно правно значение, т. е. е налице необоснованост на постановеното решение. Поради това същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу процесната заповед за уволнение. С оглед изхода на делото основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което Росен Христов Русков следва да се осъди да заплати на Агенция "Митници" сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,