Решение № 7245 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2697/2010 г.

Решение № 7245 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2697/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Митков Павлинов и Ефросина Асенова Павлинова, чрез пълномощника им адв. Катина Стоянова, срещу решение № 832 от 19 декември 2009 г., постановено по адм. д. № 721/2009 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменена виза за проектиране, издадена на 09 юни 2008 г. от главния архитект на община Елин Пелин. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците - Серги Първанов Гьошев, чрез пълномощника си адв. Розалина Апостолова, и община Елин Пелин, чрез адв. Георги Вълчанов, намират за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-област Серги Първанов Гьошев е оспорил виза за проектиране, издадена на 09 юни 2008 г. от главния архитект на община Елин Пелин, с която на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ е разрешено инвестиционно проектиране на двуетажна жилищна сграда (смесен тип) с гараж и работилница по червен контур, коти червен цвят в УПИ I-148, кв. 8 по плана на гара Елин Пелин. Съдът е приел, че при издаването на оспорената виза са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, поради което я е отменил. Така постановеното решение е допустимо. Недопустимо е решението, постановено при липсата на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство. В случая това не е така. Съдебното административно производство е образувано по подадена в срока за това жалба от заинтересувано лице против подлежащ на оспорване административен акт. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Законосъобразен е извода, че процесната виза е такава по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ и като такава представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. От заключението на вещото лице е установено и обстоятелството, че Гьошев е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Правилно съдът е възприел заключението на експерта, в което подробно е изяснено, че в случая сградата, за която е издадена визата за проектиране, е допряна да съществуващата в поземления имот друга сграда, при което общата дълбочина на застрояване на двете сгради е около 25 м. При това положение, както е прието в оспореното решение, вътрешната строителна линия следва да отстои на 5 м от страничната регулационна линия. В случая това отстояние не е спазено, което прави жалбоподателя Серги Гьошев заинтересувано лице с право на жалба. Решението е и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената виза за проектиране е законосъобразен. Установено е, че процесната виза не съдържа всички посочени в текста на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ елементи, което е пречка за определяне на допустимите параметри на височини, плътност и интензивност на застрояването по отношение на новопроектираната сграда. Не е било спорно, че в оспорената виза липсва нанасяне на съществуващите сгради и постройки в съседните имоти, вкл. и в този, собственост на Гьошев, Това обстоятелство прави невъзможна преценката относно спазването на чл. 31, ал. 4 и чл. 32 от ЗУТ. Констатирано е и нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗУТ. Така установените нарушение на разпоредбите на Закона на устройство на територията правилно са мотивирали административния съд да постанови отменително решение. С оглед горното и при липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,