Решение № 2558 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на община Берковица, чрез кмета на общината и с процесуален представител адв. Василев, срещу решение 393/14.06.2023 г. по адм. дело 56/2023 г. на Административен съд Монтана. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът по касационната жалба началникът на РДНСК Монтана, чрез пълномощника си в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед ДК-19-М-1/10.01.2023 г. на началника на РДНСК Монтана, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранено ползването на строеж Реконструкция на част от площад Йордан Радичков, находящ се в ПИ с идентификатор 03928.511.543 по КККР на гр. Берковица и парк-градина, намиращ се в ПИ с идентификатор 03928.511.542 по КККР на гр. Берковица. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Административният акт е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Спазена е предвидената в чл. 178, ал. 5 ЗУТ процедура, изискваща съставянето на констативен акт преди издаването на мотивирана заповед. По съществото на спора излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. е ЗУТ и чл. 6, ал. 6 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, представляващ част от парк и озеленени площи. При фактическите установявания от административното производство, съдът приема, че строежът се ползва по предназначение без преди това да е издадено разрешение за ползване от компетентните органи по чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. От данните по делото безспорно е установено, че строежът представлява Реконструкция на част от площад Йордан Радичков и парк-градина, намиращи се в ПИ с идентификатор 03928.511.542 и ПИ с идентификатор 03928.511.543 по КККР на гр. Берковица, изразяваща се в подмяна на настилки с нови естествени материали, направа на нови алеи с пейки, направа на парково осветление, подмяна на ВиК инсталации и направа на нов фонтан, обособяване на цветни кътове и засаждане на нови дървесни видове, възстановяване и ремонт на съществуваща чешма, направа на 2 бр. кръгли цветарници, монтаж на пейки от дърво и метал, доставка на кошчета на отпадъци, монтаж на осветителни паркови тела по алеи, вградени във фонтана и площадното пространство, достъпна среда понижени бордюри от север и изток и рампа. Към момента на проверката строително-монтажните работи са приключили и строежът се използва по предназначение. Ползването на строежа, който административният орган и съдът правилно са определили като трета категория, се осъществява без да е бил въведен в експлоатация. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено в ал. 2 на нормата, но то касае само строежите от шеста категория, а процесният е трета категория. Относимите към предмета на спора въпроси са констатираното представлява ли строеж, подлежащ на приемане по съответния ред и дали същият се използва без издадено разрешение за ползване, съответно за строежи от четвърта и пета категория - удостоверение за въвеждане в експлоатация. При липсата на данни за издадено разрешение за ползване и безспорно установеното ползване на строежа, изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ от страна на жалбоподателя е законосъобразен. Неоснователни са възраженията на касационният жалбоподател за недоказаност на установяванията на работната група от служители в РДНСК-Монтана. Констативният акт представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила. Неговата истинност не е оспорена пред съда по реда на чл. 193 ГПК. Констатациите в него за извършителя на строежа и момента на изграждане не се опровергават и от представени по делото доказателства или от доводите в касационната жалба. В тази насока като приложение на констативния акт към преписката е представен снимков материал от реконструкцията на площада и парк-градината във видимо завършен вид и отворени за публично преминаване. Правилно административният съд приема, че са налице кумулативните условия по чл. 178, ал. 5 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за наличие на висящо и спряно производство по въвеждане в експлоатация на строежа като основание за неговото ползване по предназначение без изискуемото по закон разрешение за ползване. Меродавно в случая е обстоятелството на ползването по предназначение на строежа, вместо същият в условията на извършване на строително-монтажни работи без изрично издадено разрешение за ползване, да остане затворен за обществеността. Не се споделят и аргументите за недопустимост за издаване на заповед със съдържание като процесната при спряно производство по издаване на разрешение за ползване на площада и градината. Оспорената заповед не е част от производството по издаване на разрешение за ползване, съответно спирането на производството по снабдяване с разрешение за ползване за обекта не е в пряка причинно-следствена връзка с ползването на обекта без разрешителен акт. Експлоатацията на обекта е била допустима единствено след снабдяване с разрешение за ползване, а ако жалбоподателят е възразявал срещу спирането на производството по издаването на такова, аргументите му в тази насока е следвало да се изложат именно срещу този акт на административния орган, а не срещу оспореният в настоящото производство. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен, решаващият съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, второ отделение