Решение № 9033 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2015 г.

Решение № 9033 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Р., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт М. С. С. - Г., против решение № 1241 от 18.06.2015 г., постановено по адм. дело № 130/2015 г. по описа на Административен съд П. Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Ответната страна В. Т. С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № РД 01/0071 от 27.11.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Р., потвърдена с решение № 301 от 18.12.2014 г. на директора на РДСП П. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Видно от данните по делото с молба вх. № БП от 14.08.2013 г. В. Т. С. е поискала отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/2008 г. Със заповед № БП-37 от 3.09.2013 г. на директора на ДСП Р. й е отпусната исканата целева помощ за отопление. С обжалваната заповед № РД 01/0071 от 27.11.2014 г. на директора на ДСП Р., В. С. е лишена от социални помощи, считано от 1.11.2014 г. до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. Административният орган се е мотивирал, че след извършена проверка е било установено, че В. С. е подала данъчна декларация по чл. 51 от ЗОДФЛ за 2013 г., в която е декларирала реализирани доходи в размер на 572 лв. При подаване на молба - декларацията за отпускане на целева помощ за отопление тези доходи не са декларирани за периода от 1.02.2013 г. до 31.07.2013 г. Помощта е отпусната със заповед № БП-37 от 3.09.2013 г. на директора на ДСП Р., без да се вземат предвид тези доходи при определяне правото за отпускане на целевата помощ за отоплителен сезон 2013/2014 г. В. С. е обжалвала заповед № РД 01/0071 от 27.11.2014 г. пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. П., който с решение № 301 от 18.12.2014 г. е отхвърлил жалбата, като е посочил, че Сариева не е декларирала получени от нея суми, което е довело до произнасяне на административния орган със заповед, с която е отпусната целева помощ за отопление без да се вземат предвид тези доходи. В молбата - декларация са декларирани неверни данни, тъй като са посочени доходи на семейството, които са по-ниски от действително получените от тях в шестмесечен период преди подаване на молбата. Административният орган законосъобразно е приел, че получената социална помощ от В. С. се явява недобросъвестно получена и като такава, подлежи на възстановяване. Съгласно чл. 2, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 5 от Наредбата диференцираният минимален доход за отопление се определя за всеки един от съвместно живеещи съпрузи - 167,08 на сто от ГМД. В социалния доклад от 29.08.2013 г., изготвен от Дирекция "Социално подпомагане" П. диференцирания минимален доход за отопление е изчислен така: 167,08 % + 167,08 % = 334,16 % x 65 лв. и е получен размер 217,21 лв., който е по-голям от 111,11 лв. - средно месечния доход, изчислен на 6 месечна база, с оглед декларираните от жалбоподателя данни. От ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г., подадена от В. С. се установява, че същата е декларирала доход от "К. Б." ЕООД в размер на 572,26 лв., като за първото тримесечие - 130 лв., и за второто тримесечие - 130 лв., или общо в размер на 260 лв. Административният съд правилно е приел, че ако тази сума е била взета предвид при преценката за наличие на предпоставките за отпускане на целева помощ за отопление, то благоприятното съотношение за В. С. би се запазило, тъй като общият доход, който е следвало да се декларира, ще се увеличи на 926,44 лв., при която сума СМД е в размер на 154,44 лв. и е по-нисък от 217,21 лв. Обжалваният административен акт е издаден на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСП, съгласно който лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. Върховният административен съд, шесто отделение, е имал възможността да изрази становище, че "Недобросъвестност (в смисъл на укрита информация) ще има само при установен доход, който превишава или е равен на определения диференциран минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане" - решение № 10447 от 30.10.2007 г. по адм. д. № 4750/2007 г. на ВАС, шесто отделение. В настоящия случай органите по социално подпомагане не са изследвали въпроса дали получения доход, който не е деклариран, превишава определения диференциран минимален доход за отопление. Недобросъвестността като материалноправна предпоставка по чл. 14, ал. 5 от ЗСП не е доказана, поради което не е налице основание за възстановяване на получената помощ и за лишаване на лицето от социални помощи. С оглед изложеното правилно Пловдивският административен съд е приел, че директорът на ДСП Р. е издал незаконосъобразен административен акт, който правилно е бил отменен. Оспореното с касационната жалба съдебно решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Същественият недостатък в отменената от съда заповед е този, който е посочил и Пловдивският административен съд - необходимо е било да се добави съответната част от недекларираната сума към декларираните доходи и на тази база да се определи средномесечния доход на семейството, който да бъде сравнен с диференцирания минимален доход. Недобросъвестност ще е налице ако новоизчисленият средномесечен доход вече надвишава диференцирания минимален доход. Обратно - ако новоизчисленият средномесечен доход също не надвишава диференцирания минимален доход, не е налице недобросъвестност, защото социалната помощ би била дължима и при деклариран доход от 572 лв. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,