Решение № 9892 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5484/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. И., чрез адв. Ченалов, против Решение №1510 от 01.04.2026г., постановено по адм. дело №533/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост и в противоречие с целта на закона, алтернативно - като противоречащо на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно – за отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесната заповед. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът – директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Стара Загора, не депозира отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд – Стара Загора отхвърля жалбата на Д. Г. И., срещу Заповед № 349з-1527/ 28.04.2025г. на Директор на ОДМВР Стара Загора, с която, на осн. чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6 и чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР на длъжността старши полицай в група „ППД“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Казанлък при ОДМВР Стара Загора. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, съдът излага съображения, че служителят Д. И. е извършил вменените му с процесната заповед тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. с т.15, т.19, т.85, т.89 и т.93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР /ЕК/, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт на посочените в него правни основания. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Настоящият касационен състав споделя напълно всички фактически установявания и изведените въз основа на тях правни изводи, поради което и на осн. чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не следва да ги преповтаря в пълнота. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила в дисциплинарното производство и при гарантиране правото на защита на наказания служител. В обжалвания административен акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като се позовава изрично и на обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващ орган /ДРО/, където подробно са описани действията на И., с които същият извършва цитираните в заповедта нарушения и правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на Директор на ОДМВР Стара Загора № 349з-740 от 27.02.2025г., издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, при наличие на данни за извършени от И. тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същият е запознат с нея и с правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и е дал писмено обяснение, което е обсъдено от дисциплинарно наказващия орган /ДНО/, като изложеното в него не е възприето за основателно. Била му е предоставена възможност да се запознае и с обобщената справка на ДРО и всички материали по дисциплинарното производство, както и даде допълнителни обяснения или възражения, но той е заявил, че отказва да представи обяснения в дадения му срок, че ще даде такива, след като си осигури защита от адвокат, а към момента се намира в ареста и не може да ангажира такъв. Пожелал да му се даде възможност в подходящ срок да ангажира адвокат във връзка със защитата му. В административната преписка и в съдебното производство не са представени доказателства, че от И. до ДРО или ДНО е отправено искане, посочен и ангажиран от него процесуален представител, да се запознае с обобщената справка и това да му е отказано. Фактът, че И., към момента на връчване на обобщената справка на ДРО, е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, изпълнявана в затвора в [населено място], не е бил пречка той да организира своевременно защитата си чрез упълномощаване на адвокат, още повече, че до 12.03.2025г., такава мярка срещу него не е била наложена, както правилно е посочил съда. Правото на служителя да бъде подпомогнат от упълномощен от него адвокат в хода на дисциплинарното производство, е правна възможност, която се реализира по негова преценка, но не е абсолютна предпоставка за законосъобразното му провеждане, нито осигуряването й е задължение на ДНО. Дори и в срока на задържането му под стража, не е била налице пречка за И. своевременно да организира защитата си, като задължението да му съдейства за това не е на ДНО, а на управата на институцията, в която се реализира задържането му. По делото липсват данни, а и не се твърди, И. да е отправил такова искане до управата на затвора в [населено място], както и за отказ от нейна страна да го уважи. Процесната заповед е издадена след изтичане на дадения му срок за писмени възражения по обобщената справка, поради което не е нарушено правото на защита на наказания служител. Не е била нарушена и императивната норма на чл.195 от ЗМВР, като изложените по това възражение правни изводи на съда са правилни. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда за материална законосъобразност на процесната заповед, тъй като служителят И. е осъществил фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че същия към датата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжност старши полицай в група „ППД“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Казанлък при ОДМВР Стара Загора. В това му качество, на 26.02.2025г. в град Казанлък към 18.37 часа посещава адрес на ул. Бузлуджа 27, на който вече е изпратен и пристигнал друг автопатрул за установяване на сигнал за откраднат велосипед. В хода на проверката влиза заедно с полицай Б. Т. в частен дом, собствен на Д. К., като в следствие на действията им по претърсване и в присъствието на подателя на сигнала Н. А., е намерен велосипед, собственост на последния. В хода на проверката Д. К. става агресивен в поведението си към полицаите, като прави опит да ритне полицай Т. и изблъсква в гърдите Д. И., в следствие на което двамата полицаи правят опити да приведат К. в положение легнал по корем и да му поставят белезници на ръцето, но К. продължава да не се подчинява. Полицай Д. И. хваща К. за врата и съвместно с полицай Т. нанасят множество удари с крака в областта на тялото и гръдния кош на лицето, като по-късно, в резултат от получените травми, в медицинско заведение в град Казанлък е настъпила смъртта на Д. К.. С поведението си жалбоподателят И., при пряк умисъл, е нарушил разпоредбите на т.15, т.19, т.85, т.89 и т.93 от ЕК за поведение на държавните служители от МВР, което правилно е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и санкционирано с налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ и свързаното с него прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. Съгласно т.15 от ЕК - държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. Съгласно т.19 от ЕК - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Съгласно т.85 от ЕК – в случаи на агресивно поведение от страна на правонарушителя държавният служител полага всички усилия, за да предотврати или пресече възможно най-бързо правонарушението и настъпването на неговите общественоопасни последици. Съгласно т. 89 от ЕК – държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение. Съгласно т. 93 от ЕК – държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи и предели. Правилен е извода на съда, че описаните в процесната заповед нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на ЕК са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и безспорно уронват престижът на службата, като деянието, извършено от И., става известно на други служители на МВР, на медицински лица и такива работещи в други правоохранителни органи, като намира широк и негативен отзвук в обществеността, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В заповедта са изложени подробно обстоятелствата и мотиви, защо нарушенията, допуснати от наказания служител на МВР, водят до уронване престижа на службата. В съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, при определяне вида на дисциплинарното наказание са обсъдени и взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Съдът е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и извел подробни и съобразени с материалния закон правни изводи, които почиват на негов собствен и задълбочен анализ на установените по делото факти. Отговорил мотивирано на всички възражения и оспорвания, предявени пред него. Постановеното решение съответства на материалния закон, тъй като служителят И. е извършил описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, които са правилно квалифицирани по относимите правни норми. По аргумент от чл.194, ал.3 от ЗМВР, висящността на наказателното производство, образувано срещу Д. И. с обвинения за извършени престъпления при същите изпълнителни деяния като визираните в процесната заповед, не е пречка за започване и приключване на дисциплинарното производство на същите фактически основания. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,