Решение № 10445 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6959/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение28.10.2025 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1234 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело 91/2025г. по описа на Административен съд Кърджали.
ОСЪЖДА Мерисимо ООД, ЕИК 206686939, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, [улица], [адрес], да заплати на община Кърджали сумата от 200 (двеста) лева, представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Мерисимо ООД за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по касационна жалба на Мерисимо ООД, ЕИК 206686939, подадена чрез процесуален представител адв. Н. Маргаритов. Жалбата е срещу решение 1234 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело 91/2025г. по описа на Административен съд Кърджали. С него е отхвърлена жалбата на Мерисимо ООД срещу заповед 103/23.01.2025 г. на кмета на община Кърджали, с която на основание чл.65, ал.1, и ал.3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е разпоредено да се изземе общински имот, представляващ: самостоятелен обект с идентификатор 40909.110.67.1.31, начин на трайно ползване За обществено хранене , (Сладкарница Рила ), находящ се в гр. Кърджали, [улица], [адрес] поради това, че се владее без правно основание от Мерисимо ООД. В жалбата са развити всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на решението и вместо него постановяване на друго решение, с което да се отмени заповед 103/23.01.2025 г. на кмета на община Кърджали. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Кърджали, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Иванов, с отговор на касационната жалба, в съдебно заседание и с представена в него писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да отхвърли същата и да потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на поисканите от касатора разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Предлага то да се потвърди. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по жалба на Мерисимо ООД срещу заповед 103/23.01.2025 г. на кмета на община Кърджали. Тази заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл.59 от АПК и чл. 65, ал. 1, и ал. 3 от ЗОС, и с нея е разпоредено да се изземе общински имот, представляващ: самостоятелен обект с идентификатор 40909.110.67.1.31, начин на трайно ползване За обществено хранене , (Сладкарница Рила ), находящ се в гр. Кърджали, [улица], [адрес], поради това, че се владее без правно основание от Мерисимо ООД. С обжалваното решение 1234 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело 91/2025г. по описа на Административен съд Кърджали, е отхвърлена жалбата. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган кметът на община Кърджали, съобразно изискванията на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. При издаване на заповедта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел също, че материалноправното основание за издаване на оспорената заповед е разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, съгласно която общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В настоящия случай е било безспорно установено, че се касае за имот, който на първо място представлява частна общинска собственост и второ, се използва без правно основание. Съдът е приел от доказателствата по делото, че с предизвестие с изх. 53-00-891/15.09.2024г. на кмета на община Кърджали управителят на Мерисимо ООД Б. И. М., е уведомена, че в едномесечен срок от получаването му сключеният договор ще се счита за прекратен. Съгласно раздел VI, т.4.1 от договор 18207/ 08.11.2021 г., сключен между Мерисимо ООД и община Кърджали, за период от десет години, наемното правоотношение се прекратява едностранно от наемодателя с едномесечно писмено предизвестие и без да дължи обезщетение на наемателя при изрично изброени условия, сред които и проявен интерес за закупуване на съответната обособена част от сградата, в която попада отдаденото под наем помещение . Въпросното условие се е сбъднало, тъй като с две заявления се установявало, че две физически лица са заявили желание да закупят помещението, предмет на сключения договор между община Кърджали и Мересимо ООД. Обжалваното решение е правилно. Настоящата инстанция споделя изцяло доводите, изложени от първоинстанционния съд. След като е описал и обсъдил фактическата обстановка по делото, административният съд е изложил мотиви, въз основа на които е стигнал до обосновани правни изводи за наличието на кумулативно дадените с разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предпоставки, като е установил, че имотът предмет на заповедта за изземване, е общинска собственост и че същият се държи от лице, което няма правно основание за това. Въпросното правно основание се счита за отпаднало, тъй като се е сбъднало прекратителното условие от наемния договор проявен интерес за закупуване на съответната обособена част от сградата, в която попада отдаденото под наем помещение. А именно - от заявления с вх. 94-00-4805/30.08.2024 г. и 94-00-4806/ 30.08.2024 г. е установено, че две физически лица - Б. М. Д. и Б. М. К., са заявили желание да закупят имота, предмет на сключения договор между община Кърджали и Мересимо ООД. Т.е. установено е основание за прекратяване на наемното правоотношение. В касационната жалба са изложени възражения, че подаването на заявление за желание за закупуване на имота от лице/лица не означава, че е налице проявен интерес за закупуване на съответната обособена част от сградата, в която попада отдаденото под наем помещение , което само по себе си е прекратително условие на наемното правоотношение съгласно договор 18207/ 08.11.2021 г., сключен между Мерисимо ООД и община Кърджали. Твърди се, че следва да е налице предприета процедура за разпореждане с процесния недвижим имот. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя възраженията в тази насока. Посоченото в договора прекратително условие гласи проявен интерес за закупуване , а не предприети действия по разпореждане. Проявеният инвеститорски интерес предхожда евентуалното разпореждане и отваря пътя към законоворегламентирани процедури, които биха били опорочени в случай, че имотът се прехвърли преди да има обективиран изявен интерес за това. В допълнение, именно наличието на инвеститорски интерес за закупуване дава право на община Кърджали за прекратяване на договора с едномесечен срок на предизвестие, в който страните да уредят отношенията си по повод на договора. Чак след уведомяването на наемателя и изтичането на този едномесечен срок общинският съвет, имайки предвид наличието на заявения интерес за закупуване на имота от две лица, е предприел съответните действия по включване на имота в Програмата на Община Кърджали за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост през 2024 и 2025 г. На Мерисимо ООД е дадена и възможност за защита, реализирана посредством жалбата срещу издадения административен акт за изземване на имота заповед 103/ 23.01.2025 г. Вследствие на гореизложените доводи обжалваното решение на административния съд е правилно и не са налице сочените касационни основания. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 200 лв., определени според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,