Решение № 12234 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6808/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Маринова, срещу решение 368/28.04.2021г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 408/2020г. С обжалваното решение е отменена Заповед РД 09-228 от 28.02.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019г. са останали части от парцели с идентификатори : 51946 - 149 - 7 - 1, находящ се в землището на [населено място] и парцел 62298 - 31 - 1 - 1, находящ се в землището на [населено място], област София, заявени от Р. Маринова - Василева , като преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при направено оспорване на приетата СТЕ. Твърди, че съдът е кредитирал заключението без каквито и да е мотиви, като е възприел дословно недоказани и ирелевантни към допустимостта на площите заключения на вещото лице, които се базират на грешни и непълни анализи, което от своя страна е опорочило съдебното решение. По подробно развити доводи в касационната жалба, моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Р. Маринова - Василева. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация Р. Маринова - Василева, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Кралева оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед РД 09-228/28.02.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта, в която извън обхвата на одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) са останали части от парцели с идентификатори : 51946 - 149 - 7 - 1, находящ се в землището на [населено място] и 62298 - 31 - 1 - 1, находящ се в землището на [населено място], област София,заявени от Р. Маринова - Василева. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. В рамките на съдебното дирене, съдът е приел заключение на изготвена съдебно - техническа експертиза, което е възприел безкритично, без да анализира изводите на вещото лице, които да съпостави с представените по делото протоколи за извършени теренни проверки, както и с материалния закон. Въз основа на оспореното от касатора в настоящото производство заключение, съдът е приел, че по отношение на двата процесни парцела, няма контролни точки, от които да са заснети приетите за недопустими части от тях и съответно същите да са видни, както и такива, показващи границата между допустимата и недопустима площ в рамките на съответния парцел. Пак въз основа на заключението съдът е счел, че част от снимките, без да посочва кои и за кой от парцелите, направени от съответни контролни точки са в посока, която не показва действителното състояние на земята - ориентирани към периферията, вместо към вътрешността на парцела. Горните констатации на вещото лице, които съдът е извел като свои правни изводи, са приети като нарушение на правилата по раздел III, т. 4 и раздел VI, т.1 от Указанията за извършване на специализирани теренни проверки на физически блокове за 2019г., съставляващи приложение 2 към заповед РД 09 - 790 от 06.09.2019г. Тези фактически установявания, съотнесени към констатациите на вещото лице въз основа на извършения от него оглед през м.01.2021г. и сателитни снимки от Google Earth, че изключените от слоя ПДП части от парцели, отговарят на критериите за допустимост по чл.5 - 9 от Наредба 2 от 26.03.2018г., съответно за тях не са налице пречките по чл.10, са мотивирали съдът да направи извод за материална незаконосъобразност на заповедта в оспорените части, респективно за отмяната й. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Анализът на нормативната рамка, определящ реда и условията, по които се определя специализирания слой Площи допустими за подпомагане направен от съда е правилен. Нормативната уредба се съдържа в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2/2018 г.) и Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/2006 г.). В процесния случай съдът е използвал специални знания на вещо лице, чието заключение е било оспорено в съдебно заседание на 16.02.2021г. от процесуалния представител на министъра на земеделието, храните и горите с твърдения, че същото е необосновано и заключението е формирано на база "теренно обследване" през 2021г. и на сателитни изображения от 2017г. и 2020г., а обект на обжалване е кампания 2019г. и посещението на вещото лице през 2021г. процесуалния предтавител е твърдял като неотносимо към състоянието на площите през разглежданата кампания. Направено е искане от процесуалния представител на МЗХГ за назначаване на повторна СТЕ от друго вещо лице, което искане съдът е отхвърлил като неоснователно, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и по - конкретно чл.200, ал.3 и чл.201 от ГПК, приложими на осн.чл.144 от АПК. Оспорването на заключението от страна на МЗХГ е сторено докато трае изслушването, така както повелява разпоредбата на чл.200, ал.3 ГПК и при наведените твърдения от ответната страна, че заключението е необосновано и възникнали съмнения за неговата правилност, съдът е следвало да назначи повторна СТЕ със същата задача, съобразявайки изискването на чл.201 ГПК. Допуснатото от съда нарушение е съществено, защото е довело до неправилно изяснена и спорна фактическа обстановка, обусловили от своя страна и неправилност на съдебното решение и изводите на съда, доколкото такива са налице.Съдът не е установил всички значими за спора факти, което е пречка за настоящата инстанция да провери правилността на изводите му за материалната незаконосъобразност на заповедта в оспорената част. От събраните по делото доказателства, вкл. СТЕ не може категорично да се отговори на въпроса дали са изпълнени условията за изключване на процесните части от заявените от Василева площи от специализирания слой Площи допустими за подпомагане, дали заявените от земеделския производител парцели отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ определени в Наредба 2/2018 г. Изводът на решаващия съд, че заповедта в оспорваната част е материално незаконосъобразна се явява и необоснован, поради неизясняване на спорните обстоятелства. Съдът е направил констатациите си само на база оспорено заключение на вещото лице по приетата СТЕ, без обаче да съпостави отразеното на фотоснимките с резултатите от терените проверки отразени в представените по делото протоколи, (последните дори не са обсъждани във фактическите установявания на съда) за специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землището на [населено място] и [населено място], област София. Неизяснен е останал въпросът правилно ли е определена недопустимата площ, вкл. и като размер в спорните парцели с идентификатори : 51946 - 149 - 7 - 1, находящ се в землището на [населено място] и 62298 - 31 - 1 - 1, находящ се в землището на [населено място], т. е. налице ли са недопустими за подпомагане площи в тези парцели и причината за това и ако има допустими части, каква е тяхната площ и по какви съображения. Основателно е възражението направено от касационния жалбоподател, че съдът не се е произнесъл по въпроса дали процесните площи се определят изцяло или частично за допустими за подпомагане (което е следствие от неизясняване на всички факти и обстоятелства), както и че няма разпореждане за последващи действия от страна на административния орган за ново произнасяне, в случая се касае за изключване на площи от специализирания слой Площи допустими за подпомагане. Независимо, че е върнал преписката за ново произнасяне на органа при съобразяване с дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, такива липсват въобще, както в мотивите на съдебния акт, така и в диспозитива му, което е нарушение на чл. 172а, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК. Нарушението не може да бъде отстранено от настоящата инстанция. По изложените съображения решението на съда следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото произнасяне съдът следва първо да установи всички относими факти, вкл. чрез използването на специални знания на вещи лица, съобразно дадените указания, след което в зависимост от фактическата обстановка, която приеме за установена да приложи материалния закон към тези факти. Следва да изложи съображения по всички основания по чл. 146 АПК. С оглед изхода на спора по претенцията за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, ще следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение