Решение № 10302 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2015 г.

Решение № 10302 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. срещу Решение № 3084/4.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2259/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. С решението е отменен Ревизионен акт № 2251300247/4.11.2013 г., в частта в която е потвърден с Решение № 198/31.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДОДОП/ при ЦУ на НАП, гр. С. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт като, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на дружеството, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "А. И." ЕАД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Терзиева в писмени бележки оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и посочените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - С. град е бил Ревизионен акт № 2251300247/4.11.2013 г. издаден от Й. Д. М., на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция СДО при ТД на НАП С. в качеството си на орган, възложил ревизията и П. Ц. Н., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, в частта в която е потвърден с Решение № 198/31.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДОДОП/ при ЦУ на НАП, гр. С. За да обоснове формирания краен извод за основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е мотивирано чрез анализ на приложените по делото доказателства, представени в хода на ревизионното производство и в съдебната фаза, както и след обсъждане заключенията по ССЕ. Съдът е приел, че фактурите, издадени от "Трейс ин 25" ЕООД, "Сграйт-МВ" ЕООД, "Пригн" - ЕООД и "Платиком" ЕООД, обективират реално възникнали данъчни събития, което води до извод за незаконосъобразност на РА. Съдът е посочил, че по делото е установено наличие на договорни отношения между PЛ и неговите доставчици Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита решението за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Първоинстанционният съд е установил, че "А. И." ЕАД е официален вносител на леки автомобили с марката "Фиат" и през ревизираните периоди е извършвало следните дейности: продажба на нови автомобили - леки и лекотоварни до 3,5 тона, продажба на резервни части и аксесоари и сервизна дейност за марките "Фиат" и "А. Р.". Правилно е посочил първоинстанционният съд, че неправилно и необосновано е отказаното право на данъчен кредит на"А. И." ЕАД по спорните фактури издадени от "Трейс ин 25" ЕООД, Страйт-МВ" ЕООД, "Пригн" ЕООД и "Платиком" ЕООД само и единствено с мотивите, че липсва материална, кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците, предвид наличието на многобройни доказателства, индикиращи извършване на процесиите услуги, които кореспондират напълно помежду. В конкретния случай процесните фактури са издадени във връзка с доставка на услуга, за което между страните са сключени договори, с който са уредени отношенията между страните за предоставяне на услугите. Относно данъчен период м. 01.201З г., по доставка на рекламна услуга по фактура № 3023/15.01.201З г. издадена от "Трейс ин 25" ЕООД с предмет на доставката извършване на услуги свързани с маркетинг и реклама - разработване на концепция за рекламно представяне на леки автомобили с марка "Фиат". Безспорно установено е в хода на ревизионното производство, че доставчикът "Трейс ин 25" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице към датите на издаване на фактурите. Фактурите са включени в дневниците за продажбите, в справките-декларации за ДДС и в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, като доставчикът е предоставил на ревизиращите органи доказателства за предмета на доставките, за счетоводното им отразяване - договори, протоколи за приемане на изпълнението, счетоводни документи (хронологии на сметки 411, 4532, 703, оборотни ведомости). Правилно е посочил първоинстанционният съд, че от страна на "Трейс ин 25" ЕООД във връзка със спорната доставка са представени множество документи индикиращи извършването на тези услуги, а именно: Договор от 15.10.2012 г., подписан между "Ауто Италия" ЕООД и "Трейс ин 25" ЕООД, с предмет услуги свързани с маркетинг и реклама, а именно разработване на концепция за рекламно представяне на леки автомобили с марка "ФИАТ"; 7 бр. Приемо-предавателни протоколи от 11.03.2013, от които е видно приемането на извършените услуги по договора; окончателен протокол от 14.01.201З г., за извършването на всички дейности по договора, от същия е видно, че всички дейности по договора са приети без възражения от "А. И." ЕАД; разпечатки от рекламни материали, изработени от доставчика, във връзка с рекламна кампания на продукти на "А. И." ЕАД - реклама на различни автомобили, вкл. и банкови извлечения за извършеното разплащане по фактурата, които удостоверяват разплащането по фактурата. По отношение на отказаното право на данъчен кредит на "А. И." ЕАД в размер 2 631,56 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 9 от ЗДДС и са определени лихви за забава за данъчни периоди м. 06 и 08.2012 г., по доставки на рекламни услуги, получени от "Страйт МВ" ЕООД по фактури № № 4004/15.06.2012 г., 4005/15.06.2012 г. и 4008/15.08.2012 г. с предмет на доставките са извършване на услуги свързани с ребрандиране на офис-автосалон на "А. И." ЕАД, изработване на рекламен фриз и тотеми на емблемите на "Фиат" и "А. Р.". Както е приел АССГ още в хода на ревизията на органите по приходите са представени доказателства за предмета на доставките, за счетоводното им отразяване - договори, протоколи за приемане на изпълнението, счетоводни документи (хронологии на сметки 411, 4532, 703, 503, оборотни ведомости), неоспорени от страните. Представени са банкови извлечения зз извършеното разплащане пр фактурите. Относно правото на данъчен кредит в размер 3 790,08 лв., и определени лихви за забава за данъчни периоди м. 03, 04 и 07.2012 г. по доставки на рекламни услуги, получени от "Пригн" ЕООД и в размер 3 968,40 лв. и определени лихви за забава за данъчни периоди м. 11 и 12.2011 г., по доставки на рекламни услуги, получени от "Платиком" ЕООД по фактури № № 1...50019/4.11.2011 г." 1...50024/8.12.2011 г. и 1 ..50028/6.12 2011 г. Предмет на доставките от "Пригн" ЕООД са изготвяне и визуализация на ПВЦ фолио и печат на винили - изработване на статични кадри на Ф. Ф., както и превод на автомобилни упътвания на автомобили марка "Фиат", модел "Нова панда" и модел "Фриймонт" и във връзка с тяхното извършване в хода на ревизията на ревизиращият екип са представени доказателства за предмета на доставките, за счетоводното им отразяване - договори, протоколи за приемане на изпълнението, счетоводни документи (хронологии на сметки 411, 4532, 703, оборотни ведомости). Представените в хода на ревизията доказателства, както и допълнително представените по делото такива, преценени поединично и в тяхната съвкупност, установяват по категоричен начин всички обстоятелства, касаещи спорните доставки - възлагане, приемане на изпълненото, плащане, счетоводно отразяване при "Пригн" ЕООД и "А. И." ЕАД. Като е игнорирал всички тези доказателства, ревизиращият орган е издал необоснован РА и правилно АССГ го е отменил Относно издадените фактури от "Платиком" ЕООД с предмет на доставка изработване на рекламен светещ фриз и тотеми. Ревизираното дружество е представило Договор от 06.10.2011 г., подписан между "А. И." ЕООД и "Платиком" ЕООД, с предмет изготвяне на рекламен светещ фриз и тотем по: предварително зададени от възложителя параметри; Договор от 16.02.2012 г., подписан между "А. И." ЕООД и "Платиком" ЕООД, с предмет услуги, свързани с маркетинг и реклама; По преписката са приложени приемо-предавателен протокол от 14.12.2011 г. и от 22.12.2011 г. за приемане на извършената работа, подписани от представители на двете страни във връзка с изпълнението на договора. Представени са и банкови извлечения за извършеното разплащане по фактурите, които удостоверяват разплащането по фактурите. Отказът на органа по приходите да не признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на процесните фактури за услуги не са доказали кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно, правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. По делото са събрани много доказателства, както и заключението на ССЕ, които АССГ подробно е обсъдил, преди да направи извода си относно реалността на процесиите доставки. АССГ правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т.е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лв. съобразно представен списък с разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,